Постинг
08.06.2014 16:40 -
Спомени за изгрев
СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВ
Аз все още си живея като човек
очакващ нещо, ей така, на заем,
и който нощем, след деня нелек,
все чуващ оня глас до болка осезаем.
Нима все още помня мъничка звезда,
която най-пламти, когато гасне,
тъй както нощите са светли след дъжда,
а дните след мъгли са повече от ясни?
Светът отново в спомен ще се прероди,
а стиховете все в звезди ще бъдат взрени,
ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща,
а огънят ще продължава във сърцето да гори,
щом изгревът лъчите на надеждата изпраща.
Аз все още си живея като човек
очакващ нещо, ей така, на заем,
и който нощем, след деня нелек,
все чуващ оня глас до болка осезаем.
Нима все още помня мъничка звезда,
която най-пламти, когато гасне,
тъй както нощите са светли след дъжда,
а дните след мъгли са повече от ясни?
Светът отново в спомен ще се прероди,
а стиховете все в звезди ще бъдат взрени,
ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща,
а огънят ще продължава във сърцето да гори,
щом изгревът лъчите на надеждата изпраща.
Това е песен на душата и хич не искам да припявам тук с разни коментари...
Но, много ми хареса, много!
:-)
цитирайНо, много ми хареса, много!
:-)
benitta написа:
Това е песен на душата и хич не искам да припявам тук с разни коментари...
Но, много ми хареса, много!
:-)
Но, много ми хареса, много!
:-)
Радвам се, че ти е харесало. Наистина, някога не са необходими коментари.
И аз мисля като Бени. Когато в една творба се пее за любов и за надежда - какво повече да добави човек? Хубаво е да заспиваш с очакване, че другият ден ще е различен, променен,, че няма да се събудиш "на ръба на утрешния ден" :)))
И все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!
цитирайИ все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!
donchevav написа:
И аз мисля като Бени. Когато в една творба се пее за любов и за надежда - какво повече да добави човек? Хубаво е да заспиваш с очакване, че другият ден ще е различен, променен,, че няма да се събудиш "на ръба на утрешния ден" :)))
И все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!
И все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!
А понякога изгрева се смесва със залеза, което никак не е лошо.
Прочети и това:
http://valben.blog.bg/poezia/2010/06/28/predchuvstvie-za-zalez.569005
Поздрави от Вал!
"...ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"
Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))
цитирайвсе още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"
Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))
takaini написа:
"...ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"
Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))
все още жадни за любов и за промени.
Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"
Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))
Приятелко, човек трябва да преживее залеза. Да преживее залеза защото след него ще посрещне изгрева. Човек трябва да направи още няколко неща - да пресуши сълзата на дете - с усмивка, с ласка, с разказването на прекрасна приказка. Да се опита да изживее СВОЯ живот и да обича ближния си, поне едни път да настигне вятъра, да докосне звезда без да се опари и да съхрани частица от болката на друг в сърцето си... Затова сме тук и сега.
Човек не трябва да направи - да предизвика сълза в очите на дете, да забрави, че някога е бил обичан, а след това предаден, и да не се гневи на това, да разказва в минало време - с болка и съжаление.
А какво човек не може да направи? Както казва Козма Прутков - "Никой не може да обхване необхватното!" Дали е така? Аз не вярвам. Аз вярвам на думите на Макмърфи от романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо. -" Мама му стара, аз поне се опитах!" Може да е над кукувиче гнездо, но е полет! Точно за това сме тук и сега! Може и един живот да не ни стигне, но поне нека да се опитаме!
Да!Определено човек е длъжен в този си живот да ОПИТА да направи поне едно нещо,с което да докаже,че е Човек!А то е толкова простичко-да даде от себе си!
цитирайТи ме разбираш. Благодаря!
цитирайПрекрасно!
Ако нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?
цитирайАко нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?
tanyanova1 написа:
Прекрасно!
Ако нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?
Ако нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?
И без огън в сърцето ще се живее. Но това ще бъде жИВОТ в някакъв друг свят, в някакво друго измерение.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол