Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2014 16:40 - Спомени за изгрев
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3276 Коментари: 10 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВ
Аз все още си живея като човек
очакващ нещо, ей така, на заем,
и който нощем, след деня нелек,
все чуващ оня глас до болка осезаем.

Нима все още помня мъничка звезда,
която най-пламти, когато гасне,
тъй както нощите са светли след дъжда,
а дните след мъгли са повече от ясни?

Светът отново в спомен ще се прероди,
а стиховете все в звезди ще бъдат взрени,
ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.

Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща,
а огънят ще продължава във сърцето да гори,
щом изгревът лъчите на надеждата изпраща.



Тагове:   Спомени,   обич,   заплащане,   изгрев,


Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benitta - Това е песен на душата и хич не искам ...
08.06.2014 21:01
Това е песен на душата и хич не искам да припявам тук с разни коментари...
Но, много ми хареса, много!
:-)
цитирай
2. valben - Много се радвам, Бени!
08.06.2014 23:15
benitta написа:
Това е песен на душата и хич не искам да припявам тук с разни коментари...
Но, много ми хареса, много!
:-)


Радвам се, че ти е харесало. Наистина, някога не са необходими коментари.
цитирай
3. donchevav - И аз мисля като Бени. Когато в една ...
09.06.2014 00:26
И аз мисля като Бени. Когато в една творба се пее за любов и за надежда - какво повече да добави човек? Хубаво е да заспиваш с очакване, че другият ден ще е различен, променен,, че няма да се събудиш "на ръба на утрешния ден" :)))
И все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!
цитирай
4. valben - Ех, защо ли все пак не беше поетична поза...
09.06.2014 14:11
donchevav написа:
И аз мисля като Бени. Когато в една творба се пее за любов и за надежда - какво повече да добави човек? Хубаво е да заспиваш с очакване, че другият ден ще е различен, променен,, че няма да се събудиш "на ръба на утрешния ден" :)))
И все пак - защо толкова тъга? Няма как този глас, "до болка осезаем", и тази звезда, "която най-пламти, когато гасне" да са поетическа поза и измислица, нали? Поздравления за красивите стихове!


А понякога изгрева се смесва със залеза, което никак не е лошо.
Прочети и това:
http://valben.blog.bg/poezia/2010/06/28/predchuvstvie-za-zalez.569005
Поздрави от Вал!
цитирай
5. takaini - ". . . ще дишат морно моите г...
09.06.2014 15:43
"...ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.

Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"

Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))
цитирай
6. valben - Привет, takaini !
09.06.2014 18:43
takaini написа:
"...ще дишат морно моите гърди,
все още жадни за любов и за промени.

Затуй обичам... Нищо, че понякога горчи
и знам, че обичта и с болка се заплаща!"

Вал,когато човек е преживял залеза,тогава той намира красотата,усеща докосването,обича -така ,както никога дотогава,защото отдава от себе си на всеки миг,на всяка търсена от него звездица!...Тогава очарованието от магията на МИГА ЩАСТИЕ-той помни винаги и продължава да обича...иска да обича...и огънят вечно пламти в сърцето му!
:))


Приятелко, човек трябва да преживее залеза. Да преживее залеза защото след него ще посрещне изгрева. Човек трябва да направи още няколко неща - да пресуши сълзата на дете - с усмивка, с ласка, с разказването на прекрасна приказка. Да се опита да изживее СВОЯ живот и да обича ближния си, поне едни път да настигне вятъра, да докосне звезда без да се опари и да съхрани частица от болката на друг в сърцето си... Затова сме тук и сега.
Човек не трябва да направи - да предизвика сълза в очите на дете, да забрави, че някога е бил обичан, а след това предаден, и да не се гневи на това, да разказва в минало време - с болка и съжаление.
А какво човек не може да направи? Както казва Козма Прутков - "Никой не може да обхване необхватното!" Дали е така? Аз не вярвам. Аз вярвам на думите на Макмърфи от романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо. -" Мама му стара, аз поне се опитах!" Може да е над кукувиче гнездо, но е полет! Точно за това сме тук и сега! Може и един живот да не ни стигне, но поне нека да се опитаме!
цитирай
7. takaini - Човек-да!
09.06.2014 20:52
Да!Определено човек е длъжен в този си живот да ОПИТА да направи поне едно нещо,с което да докаже,че е Човек!А то е толкова простичко-да даде от себе си!
цитирай
8. valben - Верни са твоите думи, Такаини!
10.06.2014 10:51
Ти ме разбираш. Благодаря!
цитирай
9. tanyanova1 - а огънят ще продължава във сърцето да гори,
10.07.2014 10:07
Прекрасно!
Ако нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?
цитирай
10. valben - Ще се живее, Таня!
10.07.2014 10:21
tanyanova1 написа:
Прекрасно!
Ако нямаме огън в сърцето си, защо да живеем?


И без огън в сърцето ще се живее. Но това ще бъде жИВОТ в някакъв друг свят, в някакво друго измерение.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639125
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031