Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2014 09:00 - Приказка за дечица и техните неволи
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 4939 Коментари: 24 Гласове:
31

Последна промяна: 14.06.2014 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ДЕЧИЦА И ТЕХНИТЕ НЕВОЛИ

Затръшнах вратата и се спуснах по стълбите. Нещо ми беше изнервено. Реших да пийна една бира и да се успокоя. Така и направих. От магазина си купих кутийка евтина бира и се отпуснах на единствената незаета пейка в алейката пред детската площадка. Отпих и започнах да се успокоявам. Заслушах се в шумотевицата около мен.

Отляво пейката беше заета от редовните пенсионери. Те нервно потропваха с бастуни и се надвикваха: „Ама видяхте ли какви ги свършиха нашите? Ами сега какво ще правим? Как да им вярваме и защо да им гласуваме.... Да, де, ама нали аз ви казвах, нещо не е както трябва, айде де... Не така, другари, трябва да се стегнем...”

Отдясно глъчката беше още по-голяма. Младежите нещо се бяха развълнували, подаваха си бутилката от 2,5 литра с бира „Астика” и се надвикваха. „Ами видяхте ли ги какви ги свършиха бразилците? Изложиха се, никаква дузпа нямаше... Смешници са, ама не са по-смешни от нашите. Ами сега кво ще правим...? Ами кво, айде бегай да купиш още една бутилка, да пийнем и да ходим да гледаме мача... Ей, я вижте бе, виждате ли я оная?"

Аз също се загледах към оная, но в този миг до мен достигна детски смях. Срещу мен имаше малка чешмичка и аз съзрях две дечица, които се кикотеха и пълнеха малка пластмасова кофичка с вода. И двете вече бяха порядъчно измокрени, ала видимо щастливи. Хукнаха към тревичката в малката градинка и изляха кофичката. След това се върнаха и повториха упражнението. И тогава се появи майката... Ама каква майка, ех... но сега да не се отклонявам от темата. Та, майката гневно захвърли недопушената цигара и сграбчи по-малкото дете за ухото, последва и шамар по бузката. Ала детето на се разплака, погледна я учудено и хукна отново да напълни кофичката.  Разплака се другото дете, което през сълзи промълви: „Ама мамо, та нали дървото трябва да порасне?" Какво се случи после не помня. Изпих си бирата и се прибрах и аз да гледам мача.

            На другия ден взех предварително мерки, които да ме предпазят от ядосване в домашна обстановка и си поръчах бира още на барчето близо до автобусната спирка. Отпих и започнах да се надявам, че ще бъда спокоен. Замислих се за една стара гора, в която имаше един разказвач на приказки и много чудни животинки и тяхното училище. Къде ли беше останала тази стара гора, и какво си беше случило с нейните обитатели? Надявам се, че тази гора все още съществува, а обитателите й – реални, живи и щастливи...

            И в този миг чух детски плач. Какво се беше случило? Срещу моята маса имаше магазинче за разни дреболии, повечето от тях детски играчки. Имаше и няколко цветни, много красиви топки, провиснали в една дълга мрежа. И там едно детенце подскачайки, за да достигне една от тези топки се беше спънало и паднало. В резултат – разкървавено коляно и сълзи, истински детски сълзи от болка, и разбира се една гневна майка. Ама каква майка, ех... но да не се отклонявам от темата. Та, майката захвърли недопушената цигара, заряза марковото питие и се накара на детето, което продължаваше да хленчи и да сочи към топката – онази виновната топка за бедите на детето. Какво се случи после не помня. Изпих си бирата и се прибрах и аз да гледам мача.

            Но преди да се прибера минах покрай чешмичката. Дечицата ги нямаше. И майката я нямаше. Там си бяха пенсионерите с техните спорове и младежите с тяхната бира. Там беше и тревичката... Не посмях да я докосна, за да разбера дали е мокра, а и никакво дърво все още не беше пораснало...          

От „Приказките на Вал”





Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Поздрави Вал!
14.06.2014 10:06
Шарен е светът, но сега, сега е много по шарен...Разказал си частици от него в една приказка за дечица. Замислих се. Благодаря ти!
цитирай
2. valben - Привет, Ати!
14.06.2014 10:21
tota написа:
Шарен е светът, но сега, сега е много по шарен...Разказал си частици от него в една приказка за дечица. Замислих се. Благодаря ти!


Този свят - лош или добър - си е наш и ние трябва да си го пазим. А може би ще дочакаме дървото все пак да порасне. Аз вярвам в това! :)
цитирай
3. gogi6666 - Вал,
14.06.2014 12:39
написаното е много силно!
цитирай
4. didoignatov - За първи път...
14.06.2014 13:01
се осмелявам да напиша коментар, защото си светлинни години пред мен, но сега не се сдържах. Много картинно и реалистично.

Аплодисменти, Вал!
цитирай
5. valben - Ех, приятелю!
14.06.2014 13:04
gogi6666 написа:
написаното е много силно!


Радва ме твоето заключение, но все пак дали това написано нещо е силно или не не е толкоав съществено. По-съществено е то да бъде правилно разтълкувано, малко да ни замисли и накрая да се усмихнем и да се порадваме с дечицата на една шарена топка и едно прекрасно разцъфнало дърво!
цитирай
6. valben - Благодаря за аплодисментите, Дидо!
14.06.2014 14:32
didoignatov написа:
се осмелявам да напиша коментар, защото си светлинни години пред мен, но сега не се сдържах. Много картинно и реалистично.

Аплодисменти, Вал!


И не се притеснявай, а коментирай. И критикувай... Забрави за някакви светлинни години. Ние всички сме сред приказки и стихове, важното е да го осъзнаем и да намерим сетивата за тяхното възприемане... И пиши, ти можеш!
цитирай
7. injir - Maйките нямат време да са романт...
14.06.2014 16:31
Maйките нямат време да са романтични... Tъжно.

цитирай
8. valben - Наистина тъжно!
14.06.2014 16:48
injir написа:
Maйките нямат време да са романтични... Tъжно.



Покрай цигарите и марковите питиета наистина понякога няма време за романтика, но поне нека дечицата да бъдат романтични...
цитирай
9. aip55 - На днешният
14.06.2014 18:27
ритъм и майките често грешат....опсссс, мисля, че си е до възпитанието и културата на младите майки. Съвременна приказка за действителността ни, постигнал си звучен и положителен ефект Вал.... Поздрави!
цитирай
10. injir - Aко наблягат на цигари и маркови ...
14.06.2014 19:09
Aко наблягат на цигари и маркови питиета ,то са само сурогатни майки. За подобни децата са бреме.
цитирай
11. valben - Привет, приятелю!
14.06.2014 19:43
aip55 написа:
ритъм и майките често грешат....опсссс, мисля, че си е до възпитанието и културата на младите майки. Съвременна приказка за действителността ни, постигнал си звучен и положителен ефект Вал.... Поздрави!


Съвременна приказка за действителността ли, казваш? Не, това са си просто случки от градинката в махалата. Но се радвам, че според теб, се е получил звучен и положителен ефект. Благодаря за това заключение.
цитирай
12. benitta - Здравей :)
14.06.2014 20:00
Има какво да кажа по темата, нали знаеш, че съм активна градинкова майка :))) Обаче ще се въздържа от коментар относно реакциите на двете "ех, какви майки".
Много ми е интересно да чета това, което пишеш, защото то е преживяно и идва от душа. Прегърни любимата жена вкъщи и по-малко се ядосвай, ако може ;)
С голям поздрав!
цитирай
13. valben - Ето, за това си права, injir!
14.06.2014 20:28
injir написа:
Aко наблягат на цигари и маркови питиета ,то са само сурогатни майки. За подобни децата са бреме.


Децата никога не трябва да бъдат бреме! Те са бъдещето, те са нашето повторение. А майката винаги трябва да бъде Майка - независимо с цигара или без нея...
цитирай
14. ysmivka - Мнооого интересно,
14.06.2014 22:51
а как са раздадени ролите в тази приказка? Не нося часовник, затова питам.
цитирай
15. valben - А от мен едно голямо благодаря!
14.06.2014 23:36
benitta написа:
Има какво да кажа по темата, нали знаеш, че съм активна градинкова майка :))) Обаче ще се въздържа от коментар относно реакциите на двете "ех, какви майки".
Много ми е интересно да чета това, което пишеш, защото то е преживяно и идва от душа. Прегърни любимата жена вкъщи и по-малко се ядосвай, ако може ;)
С голям поздрав!


Едно голямо благодаря за усмивката, с която коментираш. Пожелавам и ти да преживееш много приказки и да ги опишеш, а аз ще ги коментирам с усмивка, обещавам ти! :)
цитирай
16. valben - Привет!
14.06.2014 23:40
ysmivka написа:
а как са раздадени ролите в тази приказка? Не нося часовник, затова питам.


Ролите в тази приказка отдавна са раздадени според заслугите, героите са гримирани и костюмирани и готови за шоуто. А пък часовник не ти трябва. В една приказка часовник не е необходим. Във всяка приказка времето е неизмеримо...
цитирай
17. takaini - ". . . Замислих се за една стара ...
14.06.2014 23:45
"... Замислих се за една стара гора, в която имаше един разказвач на приказки и много чудни животинки и тяхното училище. Къде ли беше останала тази стара гора, и какво си беше случило с нейните обитатели? Надявам се, че тази гора все още съществува, а обитателите й – реални, живи и щастливи..."

Зная,Вал,че осъзнаваш къде е това место...
Също така и че най-хубавото и истинското в което и да е место-са децата!Те са истинските двигатели на света,те създават онзи приказен и невероятен свят,където дори цветето с бодли е тъй прекрасно...

"Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) ..."

Благодаря ти!
цитирай
18. donchevav - Да, Вал, приказното дърво на живота ...
15.06.2014 09:48
Да, Вал, приказното дърво на живота разлиства вейки точно там - в светлите очи и души на децата, но понякога, хукнали, луднали по нашите си, често обезлесени пътеки, забравяме тази истина. Споделям призива ти за по-топла обгриженост на децата, за вяра в тях като творци на приказните чудеса в живота, за свят без сълзи в очите, без цигарен дим. Бира може - тя е добра за нервите /в малки количества/:)))
Прав си и за друго - точно детската площадка, пейката, спирката, са социалното пространство, в което един поет може най-точно да напипа пулса на болката, да проследи заболяването, да постави диагноза.
И - съжалявам, но не мога да се въздържа :) - права е Бени - честото "ех..." и отклонения от темата е сигурно много здравословно и зареждащо за поета, но не и за собственото му социално пространство:)))))
Поздрави!
цитирай
19. valben - Тайната - ти ще ме разбереш!
15.06.2014 11:52
takaini написа:
"... Замислих се за една стара гора, в която имаше един разказвач на приказки и много чудни животинки и тяхното училище. Къде ли беше останала тази стара гора, и какво си беше случило с нейните обитатели? Надявам се, че тази гора все още съществува, а обитателите й – реални, живи и щастливи..."

Зная,Вал,че осъзнаваш къде е това место...
Също така и че най-хубавото и истинското в което и да е место-са децата!Те са истинските двигатели на света,те създават онзи приказен и невероятен свят,където дори цветето с бодли е тъй прекрасно...

"Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) ..."

Благодаря ти!


...Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да я изяла цветчето...”
Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата...” И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко...
цитирай
20. valben - Привет, Венета!
15.06.2014 19:13
donchevav написа:
Да, Вал, приказното дърво на живота разлиства вейки точно там - в светлите очи и души на децата, но понякога, хукнали, луднали по нашите си, често обезлесени пътеки, забравяме тази истина. Споделям призива ти за по-топла обгриженост на децата, за вяра в тях като творци на приказните чудеса в живота, за свят без сълзи в очите, без цигарен дим. Бира може - тя е добра за нервите /в малки количества/:)))
Прав си и за друго - точно детската площадка, пейката, спирката, са социалното пространство, в което един поет може най-точно да напипа пулса на болката, да проследи заболяването, да постави диагноза.
И - съжалявам, но не мога да се въздържа :) - права е Бени - честото "ех..." и отклонения от темата е сигурно много здравословно и зареждащо за поета, но не и за собственото му социално пространство:)))))
Поздрави!


Благодаря за коментара! Той е точен и ясен. Е, не съм много съгласен относно разсъжденията ти за честите отклонения от темата и собственото социално пространство на един поет, но важното е, че приказката ти е харесала. А това искрено ме радва.
Вал те поздравява! :)
цитирай
21. joysii - Майките са за шамар. Но той опред...
16.06.2014 14:43
Майките са за шамар. Но той определено ще им бъде пляснат след време.Ще се чудят някои неща откъде и как са им дошли до главата.
Ти си пий биричката, споко!:):):)
Поздрави, Вал!
цитирай
22. valben - Ей, Джойси, не с лошо!
16.06.2014 18:51
joysii написа:
Майките са за шамар. Но той определено ще им бъде пляснат след време.Ще се чудят някои неща откъде и как са им дошли до главата.
Ти си пий биричката, споко!:):):)
Поздрави, Вал!


Кви са тези шамари?! Може и с друго, нали? С добро, например...
Ами някой си пият биричката и зяпат младите майки, а пък други си пият уханно кафе и зяпат папата! Който както я нареди! :))) Нема лошо!
цитирай
23. takaini - Вал,
16.06.2014 19:23
valben написа:
takaini написа:
"... Замислих се за една стара гора, в която имаше един разказвач на приказки и много чудни животинки и тяхното училище. Къде ли беше останала тази стара гора, и какво си беше случило с нейните обитатели? Надявам се, че тази гора все още съществува, а обитателите й – реални, живи и щастливи..."

Зная,Вал,че осъзнаваш къде е това место...
Също така и че най-хубавото и истинското в което и да е место-са децата!Те са истинските двигатели на света,те създават онзи приказен и невероятен свят,където дори цветето с бодли е тъй прекрасно...

"Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) ..."

Благодаря ти!


...Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да я изяла цветчето...”
Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата...” И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко...



Всичко,което е докоснало сърцето ни,е получило един защитен похлупак от обич и нищо на световете-не би го унищожило,защото то е получило от най-истинското чувство!
Те съществуват...онези магично-мистични местенца,които за всеки от нас са нашето малко спасение-нашата малка планетка!
цитирай
24. valben - Така е, приятелко!
16.06.2014 19:56
takaini написа:
valben написа:
takaini написа:
"... Замислих се за една стара гора, в която имаше един разказвач на приказки и много чудни животинки и тяхното училище. Къде ли беше останала тази стара гора, и какво си беше случило с нейните обитатели? Надявам се, че тази гора все още съществува, а обитателите й – реални, живи и щастливи..."

Зная,Вал,че осъзнаваш къде е това место...
Също така и че най-хубавото и истинското в което и да е место-са децата!Те са истинските двигатели на света,те създават онзи приказен и невероятен свят,където дори цветето с бодли е тъй прекрасно...

"Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) ..."

Благодаря ти!


...Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да я изяла цветчето...”
Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата...” И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко...



Всичко,което е докоснало сърцето ни,е получило един защитен похлупак от обич и нищо на световете-не би го унищожило,защото то е получило от най-истинското чувство!
Те съществуват...онези магично-мистични местенца,които за всеки от нас са нашето малко спасение-нашата малка планетка!


Правилно си разгадала знаците! Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639125
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031