Прочетен: 2046 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2011 07:43
ДНЕВНИК 2
/по идея на gita969/
Петък: Главният лекар ме извика и ми връчи тетрадките. Потупа ме по рамото и бодро заяви:
- Шекспире, на теб разчитам. Ще работим по една програма. Ти отдавна си тук и ги разбираш нещата. Ще си водите дневници. Всеки да си опише преживяванията ден по ден. И да не стане както със социалната мрежа, ей!
Моментално усетих, че ми е предоставен шанс. Съзрях начин да си намеря хапчетата, особено онова любимото мое червено хапче.
- Готово, шефе! Ще стане! Всички ли да включа в експеримента?
- Включвай всички. И да внимаваш с Наполеон и Бонапарт, да не се изложат. И ония тролчетата да се махат от социалната мрежа, че съвсем са изкукали. От понеделник да започвате!
Събота и неделя: Двата дена мислих и разпределях тетрадките. Вече бяхме участвали в подобен експеримент по друга програма в един Европейски проект. Домъкнаха няколко компютъра и ни регистрираха в една блог. Някои славно си поживяха в него. Особено Дон Жуан. Той така омота главите на милите блогърки, че още го търсят из нета. А една групичка от най-откачените станаха тролчета и хукнаха да тормозят всички. Не пожалиха и мен. Ама аз нали съм умен, бързо се клонирах и сега съм си добре. Този експеримент привърши бързо. Парите по проекта секнаха и една сутрин си прибраха компютрите. Злите езици казват, че средствата били отклонени за ваксини против свинския грип. Мамка им, пак някой ми открадна хапчето!
Понеделник: Голямото писане започна. Разбира се със скандали. Бонапарт и Наполеон се скараха кой да вземе по-шарената тетрадка, сбиха се и единият трябваше да бъде заточен на Елба. Подозирам, че нарочно го направиха, само и само някой от тях да бъде заточен. И двамата много си обичат Елба! Хитлер поиска консултация със Сталин по тази извънредно сложна задача, обаче не прецени, горкият, че Сталин отдавна вече го изписаха. Някои веднага започнаха да късат тетрадките и да си подготвят листчета за други си нужди, но аз ги предупредих, че тетрадките са дадени да се ползват само по предназначение. Заплаших ги, че ще им бъдат отнети хапчетата, особено онези червенките.
Вторник: Оня от Ламанча ме дразни. Постоянно преследва една дама и й шепне глупости. Нарича я Дулсинея. Присвоил си е моята длъжност и драска ли драска в тетрадката сонети. И хич не иска да знае, че това не е Дулсинея, а Смуглата Лейди. Подозирам, че този противен тип ми краде червеното хапче. Те казват, че това хапче е за нервите, ама аз не вярвам. Никой не вярва. Пийна ли си го това хапче и всичко ми е наред. Смуглата Лейди не ми се вижда така смугла и все за нея си мисля. Даже й се усмихвам когато ме боде с тъпата игла. Та тя често ми разказва за червеното хапче и винаги след като го изпия поглежда да види дали има ефект.
Сряда: На визитацията присъстваше шефът. Беше недоволен. Другата дама, оная с косматите крака, се оплакала, че тоалетната е била задръстена с листове от тетрадки. Шефът провери тетрадките и се замисли умно. Усетих, че програмата май зацикля. По време на заниманията по живопис и скулптура работихме с пластелин. Там пък се издъни оня ми ти Омир. Разправя, че ми е колега, ама понякога се представя и за Афродита. Та той направи едно нещо дето всеки го знае какво е, но той твърди, че било фалос и имал много специално предназначение. Веднага си записа умнотиите в дневника.
Четвъртък: Върнаха Бонапарт от Елба, ама там заточиха Наполеон защото наби завърналия се каторжник. На неговата тетрадка имало нарисувано земното кълбо! Имахме свиждане. Преди свиждането ни раздадоха по едно извънредно хапче и всичко беше наред. Не ми се пиши повече... Обзела ме е една тъга...
Петък: Привикан бях от шефа. Видя ми се по-бодър отколкото очаквах. Изправи се, потупа ме по рамото и доволно заговори.
- Браво, Шекспире! Добра работа свършихме. Ама и парите свършиха. Така, че събирай тетрадките. Почини си два дена и в понеделник при мен! Очаквам нова програма по нов Европейски проект...
В този миг забелязах хапчетата, моите хапчета, червените... Ето кой ми ги крадял... На бюрото на шефа, а до тях чаша с водичка...
Само промълвих:
- Този път няма да стане, шефе! А и аз вече не съм Шекспир. Аз съм МакМърфи!
Обърнах се и си излязох, а на леглото ме чакаше новата риза.
За огромно мое съжаление въпросните "кукли" са извън възможностите на здравната каса и поради парични затруднения трудно си ги набавям.
Въпросният проект на др. Валбен е твърде обструктивен ( проваляне на нещо в знак на протест )и затова се замислям дали да участвам в него. Не желая някой и на мен да открадне дефицитните розови хапчета. Апропо, замислейки се май дори Европата налудо дава пари. Повечето от тук присъстващите се справят и без хапчета.
Поздрави от благодарен пациент, надявам се, че аргументите ми ще бъдат уважени! :)))))))))))))))))))))))))
За огромно мое съжаление въпросните "кукли" са извън възможностите на здравната каса и поради парични затруднения трудно си ги набавям.
Въпросният проект на др. Валбен е твърде обструктивен ( проваляне на нещо в знак на протест )и затова се замислям дали да участвам в него. Не желая някой и на мен да открадне дефицитните розови хапчета. Апропо, замислейки се май дори Европата налудо дава пари. Повечето от тук присъстващите се справят и без хапчета.
Поздрави от благодарен пациент, надявам се, че аргументите ми ще бъдат уважени! :)))))))))))))))))))))))))
Цялото ни общество е на "розови кукли", но не всеки е свакнал да си води дневник. И да не искаме да участваме в експеримента, ще се наложи да участваме. Вече участваме. Кой ли ни пита. Но МакМърфи, (нали си спомняте "Полет над кукувиче гнездо") знае как да се добере до своите хапчета. Той казва: Мама му стара, поне се опитах!
Поздрави от гнездото! :))))))))
PS: Едно уточнение. Розовите хапчета отдавна свършиха. Розовите сънища, слонове, мисли... също вече ги няма. Сега си искам червеното хапче!
Никой няма да се познае.
Никой няма да се познае.
Теб те няма в тази история! :)))
Радвам се че ти е харесало и развеселило, но на мен нещо не ми беше много весело! :)
Шекспир - писач от миналото, пише разни работи, даже и сонети.
Смуглата Лейди - тайнствена млада дама, любима на Шекспир - Виж сонет № 130
Омир - още един писач от миналото,
Афродита - в случая клонинг Омиров в социалната мрежа
Оня от Ламанча - Дон Кихот - оня с вятърните мелници.
Дулсинея - дамата на сърцето Дон Кихотовско
Дон Жуан - любовник от класа - може да се срещне из блоговете
Наполеон Бонапарт, Сталин, Хитлер - вече изписани от световната клиника
МакМърфи - герой от знаменития роман на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" - първи се опитва да полети над гнездото.
червено хапче - транквилант или афродизиак - според представата на този, който успее да си го запази
експеримент в социалната мрежа - blog.bg
Но си е комедия, макар че нещо множко ми идва и на мен - и ще взема да замина за Бутан, където още не разрешават социалните мрежи.
Оня дето е приятел на Санчо Панса! :))))
Но си е комедия, макар че нещо множко ми идва и на мен - и ще взема да замина за Бутан, където още не разрешават социалните мрежи.
Това не е комездия! И в Бутан ще ти кажат, че не е!