Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 17:52 - Дневник 2
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 1586 Коментари: 11 Гласове:
21

Последна промяна: 11.05.2011 07:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДНЕВНИК 2 
                              /по идея на  gita969/ 
 

          Петък: Главният лекар ме извика и ми връчи тетрадките. Потупа ме по рамото  и бодро заяви:

- Шекспире, на теб разчитам. Ще работим по една програма. Ти отдавна си тук и ги разбираш нещата. Ще си водите дневници. Всеки да си опише преживяванията ден по ден.  И да не стане както със социалната мрежа, ей!

         Моментално усетих, че ми е предоставен шанс. Съзрях начин да си намеря хапчетата, особено онова любимото мое червено хапче.

          - Готово, шефе! Ще стане! Всички ли да включа в експеримента?

- Включвай всички. И да внимаваш с Наполеон и Бонапарт, да не се изложат. И ония тролчетата да се махат от социалната мрежа, че съвсем са изкукали. От понеделник да започвате!

Събота и неделя: Двата дена мислих и разпределях тетрадките. Вече бяхме участвали в подобен експеримент по друга програма в един Европейски проект. Домъкнаха няколко компютъра и ни регистрираха в една блог. Някои славно си поживяха в него. Особено Дон Жуан. Той така омота главите на милите блогърки, че още го търсят из нета. А една групичка от най-откачените станаха тролчета и хукнаха да тормозят всички. Не пожалиха и мен. Ама аз нали съм умен, бързо се клонирах и сега съм си добре. Този експеримент привърши бързо. Парите по проекта секнаха и една сутрин си прибраха компютрите. Злите езици казват, че средствата били отклонени за ваксини против свинския грип. Мамка им, пак някой ми открадна хапчето!

Понеделник:  Голямото писане започна. Разбира се със скандали. Бонапарт и Наполеон се скараха кой да вземе по-шарената тетрадка, сбиха се и единият трябваше да бъде заточен на Елба. Подозирам, че нарочно го направиха, само и само някой от тях да бъде заточен. И двамата много си обичат Елба! Хитлер поиска консултация със Сталин по тази извънредно сложна задача, обаче не прецени, горкият, че Сталин отдавна вече го изписаха. Някои веднага започнаха да късат тетрадките и да си подготвят листчета за други си нужди, но аз ги предупредих, че тетрадките са дадени да се ползват само по предназначение. Заплаших ги, че ще им бъдат отнети хапчетата, особено онези червенките.

Вторник: Оня от Ламанча ме дразни. Постоянно преследва една дама и й шепне глупости. Нарича я Дулсинея. Присвоил си е моята длъжност и драска ли драска в тетрадката сонети. И хич не иска да знае, че това не е Дулсинея, а Смуглата Лейди. Подозирам, че този противен тип ми краде червеното хапче. Те казват, че това хапче е за нервите, ама аз не вярвам. Никой не вярва. Пийна ли си го това хапче и всичко ми е наред. Смуглата Лейди не ми се вижда така смугла и все за нея си мисля. Даже й се усмихвам когато ме боде с тъпата игла. Та тя често ми разказва за червеното хапче  и винаги след като го изпия поглежда да види дали има ефект.  

Сряда: На визитацията присъстваше шефът. Беше недоволен. Другата дама, оная с косматите крака, се оплакала, че тоалетната е била задръстена с листове от тетрадки. Шефът провери тетрадките и се замисли умно. Усетих, че програмата май зацикля. По време на заниманията по живопис и скулптура работихме с пластелин. Там пък се издъни оня ми ти Омир.  Разправя, че ми е колега, ама понякога се представя и за Афродита. Та той направи едно нещо дето всеки го знае какво е, но той твърди, че било фалос и имал много специално предназначение. Веднага си записа умнотиите в дневника.

Четвъртък: Върнаха Бонапарт от Елба, ама там заточиха Наполеон защото наби завърналия се каторжник. На неговата тетрадка имало нарисувано земното кълбо! Имахме свиждане. Преди свиждането ни раздадоха по едно извънредно хапче и всичко беше наред. Не ми се пиши повече... Обзела ме е една тъга...

         Петък:  Привикан бях от шефа. Видя ми се по-бодър отколкото очаквах. Изправи се, потупа ме по рамото и доволно заговори.

         - Браво, Шекспире! Добра работа свършихме. Ама и парите свършиха. Така, че събирай тетрадките.  Почини си два дена и в понеделник при мен! Очаквам нова програма по нов Европейски проект...

         В този миг забелязах хапчетата, моите хапчета, червените... Ето кой ми ги крадял... На бюрото на шефа, а до тях чаша с водичка...

         Само промълвих:

         - Този път няма да стане, шефе! А и аз вече не съм Шекспир. Аз съм МакМърфи!

         Обърнах се и си излязох, а на леглото ме чакаше новата риза.



Тагове:   експеримент,   дневник,


Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gita969 - Да, трябваше ми малко време, за да си спомня защо идеята за
10.05.2011 19:07
Дневник 2 да е моя.нали аз съм на розови хапчета ретроспекцията отне малко време.Искам да направя едно доуточнение: В подобен проект съм участвала в качеството си на приемащ " розови кукли" . Тази метафора е от роман на Сидни Шелдън. За непросветените това са транквиланти, които "даряват" измамливо розово настроение с цел адаптиране към действителността.
За огромно мое съжаление въпросните "кукли" са извън възможностите на здравната каса и поради парични затруднения трудно си ги набавям.
Въпросният проект на др. Валбен е твърде обструктивен ( проваляне на нещо в знак на протест )и затова се замислям дали да участвам в него. Не желая някой и на мен да открадне дефицитните розови хапчета. Апропо, замислейки се май дори Европата налудо дава пари. Повечето от тук присъстващите се справят и без хапчета.
Поздрави от благодарен пациент, надявам се, че аргументите ми ще бъдат уважени! :)))))))))))))))))))))))))
цитирай
2. valben - Привет, gita969 !
10.05.2011 19:50
gita969 написа:
Дневник 2 да е моя.нали аз съм на розови хапчета ретроспекцията отне малко време.Искам да направя едно доуточнение: В подобен проект съм участвала в качеството си на приемащ " розови кукли" . Тази метафора е от роман на Сидни Шелдън. За непросветените това са транквиланти, които "даряват" измамливо розово настроение с цел адаптиране към действителността.
За огромно мое съжаление въпросните "кукли" са извън възможностите на здравната каса и поради парични затруднения трудно си ги набавям.
Въпросният проект на др. Валбен е твърде обструктивен ( проваляне на нещо в знак на протест )и затова се замислям дали да участвам в него. Не желая някой и на мен да открадне дефицитните розови хапчета. Апропо, замислейки се май дори Европата налудо дава пари. Повечето от тук присъстващите се справят и без хапчета.
Поздрави от благодарен пациент, надявам се, че аргументите ми ще бъдат уважени! :)))))))))))))))))))))))))


Цялото ни общество е на "розови кукли", но не всеки е свакнал да си води дневник. И да не искаме да участваме в експеримента, ще се наложи да участваме. Вече участваме. Кой ли ни пита. Но МакМърфи, (нали си спомняте "Полет над кукувиче гнездо") знае как да се добере до своите хапчета. Той казва: Мама му стара, поне се опитах!
Поздрави от гнездото! :))))))))

PS: Едно уточнение. Розовите хапчета отдавна свършиха. Розовите сънища, слонове, мисли... също вече ги няма. Сега си искам червеното хапче!
цитирай
3. joysii - Доста завоалирано. Никой няма да се ...
10.05.2011 20:52
Доста завоалирано.
Никой няма да се познае.
цитирай
4. valben - Спокойно, Джойси!
10.05.2011 20:58
joysii написа:
Доста завоалирано.
Никой няма да се познае.


Теб те няма в тази история! :)))
цитирай
5. razkazvachka - Страхотно, Вал! Пардон - МакШекспир Мърфи! Ще ме умориш от смях!
10.05.2011 21:07
... идна Смугла Лейди
цитирай
6. valben - Привет, Разказвачке!
10.05.2011 21:44
razkazvachka написа:
... идна Смугла Лейди


Радвам се че ти е харесало и развеселило, но на мен нещо не ми беше много весело! :)
цитирай
7. valben - Кратка справка:
10.05.2011 22:04
Всичко в тази история е истинско. То е съществувало и съществува!

Шекспир - писач от миналото, пише разни работи, даже и сонети.
Смуглата Лейди - тайнствена млада дама, любима на Шекспир - Виж сонет № 130
Омир - още един писач от миналото,
Афродита - в случая клонинг Омиров в социалната мрежа
Оня от Ламанча - Дон Кихот - оня с вятърните мелници.
Дулсинея - дамата на сърцето Дон Кихотовско
Дон Жуан - любовник от класа - може да се срещне из блоговете
Наполеон Бонапарт, Сталин, Хитлер - вече изписани от световната клиника
МакМърфи - герой от знаменития роман на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" - първи се опитва да полети над гнездото.
червено хапче - транквилант или афродизиак - според представата на този, който успее да си го запази
експеримент в социалната мрежа - blog.bg
цитирай
8. dolsineq - Кой е дон Кихот?...;)
10.05.2011 23:35
Кой е дон Кихот?...;)
цитирай
9. razkazvachka - :))))) Виж сега, уважаеми Шекспире,
11.05.2011 00:00
това твойто изобщо не е реализъм - дори виртуален блогов реализъм - това е след постмодернизъм от най-добра класа - като ония писания за "Мърдащите картинки" или "Музиката с камъни" на Тери Прачет. Затова никой не ще да се разпознава из това гнездо, щото без аватари тая божествена комедия ще си загуби блясъка...
Но си е комедия, макар че нещо множко ми идва и на мен - и ще взема да замина за Бутан, където още не разрешават социалните мрежи.
цитирай
10. valben - Оня дето е приятел на Санчо Панса!
11.05.2011 07:18
dolsineq написа:
Кой е дон Кихот?...;)


Оня дето е приятел на Санчо Панса! :))))
цитирай
11. valben - Каква ти комедия?!
11.05.2011 07:24
razkazvachka написа:
това твойто изобщо не е реализъм - дори виртуален блогов реализъм - това е след постмодернизъм от най-добра класа - като ония писания за "Мърдащите картинки" или "Музиката с камъни" на Тери Прачет. Затова никой не ще да се разпознава из това гнездо, щото без аватари тая божествена комедия ще си загуби блясъка...
Но си е комедия, макар че нещо множко ми идва и на мен - и ще взема да замина за Бутан, където още не разрешават социалните мрежи.


Това не е комездия! И в Бутан ще ти кажат, че не е!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639019
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031