Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2011 10:15 - Приказка за момичето с късата поличка
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 5196 Коментари: 43 Гласове:
49

Последна промяна: 07.05.2011 12:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО С КЪСАТА ПОЛИЧКА

       Това се случи през онова лято, когато беше много, ама много горещо. Той беше започнал работа преди една година, млад и зелен и много, ама много глупав. Всеки ден пътуваше с един раздрънкан автобус до малкото градче и всеки следобед все бързаше да духне от работа и да поеме към големия град, в който живееше.
     Тя беше млада, красива и имаше големи, вечно усмихващи се, сиви очи. Но не те се забелязваха, а всеки забелязваше стройните й загорели крака, които щедро галеха мъжките погледи изпод къса поличка. Е, имаше и други неща, които бяха за забелязване, но всички вперваха поглед именно в поличката и в това, което тя едва прикриваше. Момичето най-често пътуваше на автостоп. И винаги успяваше. Заставаше на някое проветриво място по пътя и вдигаше ръка. Спираха й всички – и млади, и стари, и луксозни коли, и таратайки. Той се опита на няколко пъти да последва нейния пример и успя. Успя само един път. Спря му една шофьорка на лъскав супермодерен по онова време червен Москвич. Шофьорката, лелка на средна възраст, засукана мадама, потупа седалката до себе си и изломоти:

         - Хайде, влизай, докторче, тъкмо ще ми свършиш една работа!

         Косите му настръхнаха, но скоро се успокои, когато чу:

         - Ей сега ще ти спра пред аптеката, да ми вземеш два пакета лигнин. Знам, че днес са докарали, а ти можеш да придумаш онези кокони да ти дадат. Хайде, че сме две вкъщи – аз и щерката!

         Тогава този артикул заместваше една стока, която сега ни залива от рекламите, но тогава нямаше и момчето не можеше да откаже.

         Пред аптеката се беше извила голяма женска опашка, която чакаше да си вземе заветното пакетче – даваха само по едно. Как само го изгледаха, когато излезе от аптеката сред кикотенето на аптекарките с два пакета под мишница! После дълго време колежките го подмятаха за тези два пакета. Повече не опита да пътува на автостоп.

         Един ранен следобед момичето бе вече заело стратегическото си място и чакаше. Той пък чакаше по-ранния автобус и не й обръщаше внимание. Скоро по прашния друм се зададе Запорожец – скромно автомобилче само с две врати и чичко, който видимо се стресна когато видя кой му маха. Веднага заби спирачки и услужливо се протегна да отвори вратата. Но тя не влезе, а се обърна към момчето, махна му с ръка и извика:

         - Хайде, какво чакаш?

         Краката му съвсем сами го отведоха до автомобила. Наложи се да се сгъне, за да достигне задната седалка, а момичето се просна на предната като разкри такава гледка, че чичкото дълго време не успя да запали.

         Поеха сред кръшния смях на момичето, което не преставаше да му бъбри, а автомобилчето започна нещо да криволичи и да набира скорост. Скоро температурата в кабинката започна да се покачва. На около три километра, между две села, замириса на изгоряло и откъм двигателя се изви струйка дим. Чичкото така се беше увлякъл, че даже и не усети. Вероятно усещаше само живото присъствие до себе си. Изведнъж спирането вече беше наложително. Изскочиха навън и видяха как колата се обвива в облак от дим. Чичкото се завайка, а тя продължаваше да се смее. В този момент зад тях се появи и автобусът натъпкан с колежки и колеги. Момичето изтича и смело вдигна ръка. Та тя само това си знаеше. Вторият за този ден автостоп се оказа напълно успешен. Двамата, ръка за ръка, се шмугнаха в автобуса, отпуснаха се на задната седалка и се погледнаха в очите. Тогава той съзря усмивката. Тази усмивка, която не успя да види две седмици по-късно, в реанимацията, когато се бореха за живота й.

         Историята беше позната – автостоп, спира луксозна кола, развива висока скорост и челен удар в крайпътно дърво. Колата е смазана напълно, шофьорът остава на място, а момичето с късата поличка по някакво чудо остава живо. С много контузии, но живо...

         След година ситуацията коренно се промени. Не се налагаше вече да пътува по простата причина, че остана без работа. Навлече отново дънките и коженото яке и затърси работа. Шляеше се и търсеше работа. И тогава я срещна.

         Беше около фонтаните в центъра. Нямаше да я познае ако не беше смехът. Огледа се и видя едно момиче да се смее и да му маха с ръка. Нещо обаче липсваше. Липсваше късата поличка. Но краката й си бяха същите – добре подчертани от изтъркани джинси...

         Но той поиска да види очите. А тя се заливаше в смях, от който белегът малко под брадичката аленееше. Спряха един срещу друг и се умълчаха. Момчето само протегна ръка и докосна белега. Прошепна:

         - От тогава ли е?

         Не последва отговор.

         А той се усмихна и продължи:

         - Кажи ми, моля те... ти, тогава... защо запали колата?

         Дочу само това, което искаше да чуе:

         - Ти не разбра ли?

         След това пиха кафе, кикотеха се, спомняха си, целуваха се и... По-нататък той не помни. Вероятно това вече е друга приказка.

         Само, като че ли, тя му се караше, че се е изоставил, а той й заповядваше повече никога да не пътува на автостоп...

         Сега дъщерята им има сиви очи и много, ама много обича да се смее.

От "Приказките на Вал"





Тагове:   щастие,   съдба,   любов,


Гласувай:
279
230



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - Хареса ми тази приказка!
07.05.2011 11:03
Истинска е!
цитирай
2. valben - Навярно е истинска!
07.05.2011 12:15
razkazvachka написа:
Истинска е!


Така ми я разказаха! :)
цитирай
3. hristo27 - Тази приказка е жива! поздрави, ...
07.05.2011 15:02
Тази приказка е жива!
поздрави, Вал!
цитирай
4. kalin8 - И аз имам чувството...
07.05.2011 15:20
Направо си мисля, че е истинска!
Поздрави!
Б.
цитирай
5. monaliza121 - Истинска или не, приказката е чу...
07.05.2011 15:51
Истинска или не, приказката е чудесна!:))
Привет!:))
цитирай
6. valben - Жива ли, приятелю?
07.05.2011 16:01
hristo27 написа:
Тази приказка е жива!
поздрави, Вал!


Тази приказка е повече от жива! Тя оживя и това е най-важното! Хиляди благодарности за поздравите! :)
цитирай
7. valben - Привет, Таня!
07.05.2011 16:10
tanyaivanova написа:
Вечната борба
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия
Прочетен: 2 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14:43


Огледах се във криво огледало,
че аз бях личност, а за тебе тяло.
Ти виждаше май само опаковка,
но имаше в това и една уловка.

Така е, мъже, за да ни погледнете
без от уплаха в миг вий да изчезнете
преструваме се ние на тъпи блондинки,
че да не трупаме много годинки

обречени на самотата
отваряме ние вратата,
но влизате вий като слонове
без да усетите нашите стонове.

Какво да правим със мъжете
просто един си вий изберете
Може да е глупав кат галош
може дори да е мъничко лош.

Но на вази той да държи
да забрави де са другите жени
да е силен с вас, но и слаб пред вас
да може да чуе и вашия глас.

За това мечтаем, не за мангизи,
нито да улавя нашите капризи
Сексът със човека, когото обичаме
сладък е много без да отричаме.

Колко мъка има по земята боже
да се разбереме ний защо не можем
Драми и сополи, пиене и курви
лутаме се много по ридове, урви.

Ние сме различни, но едно ни треба
мъж, жена, пък даже втора употреба
хляб, деца и грижи, радости, тегоби,
и любов май даже, ако сме способни.



Хубаво ти е стихчето! Много ми хареса! Ето това най ми хареса:
"...да е силен с вас, но и слаб пред вас
да може да чуе и вашия глас..."
Ама е трудно, да знаеш. И не е необходимо понякога много силен глас. Понякога е по-добре да се мълчи, най-много да се разкаже една приказка!
Поздравявам те! :)
цитирай
8. valben - Приятелю, здравей!
07.05.2011 16:16
kalin8 написа:
Направо си мисля, че е истинска!
Поздрави!
Б.


Дали тази приказка е истинска или не, няма никаво значение. Но все пак добре е да бъда разказана и разбрана правилно.
Благодаря за прочитането и разбирането.
Поздрави от Вал!
цитирай
9. valben - Наистина трябва да е чудесна, Мона!
07.05.2011 16:20
monaliza121 написа:
Истинска или не, приказката е чудесна!:))
Привет!:))


След като тези приказни събития са довели до една истинска любов...
Благодаря ти за оценката. Поздравявам те! :))
цитирай
10. vostroto - Валбен:)
07.05.2011 17:21
...Ах тези момичета:)... Тези момичета могат всичко да запалят - и въображение, и погледи, че и коли!:)))
Хубава история, Валбен, и добре написана!
Поздрави!
цитирай
11. valben - Радвам се на твоите поздрави, приятелю!
07.05.2011 17:49
vostroto написа:
...Ах тези момичета:)... Тези момичета могат всичко да запалят - и въображение, и погледи, че и коли!:)))
Хубава история, Валбен, и добре написана!
Поздрави!


Казани са от човек, който наистина може да пише страхотни истории! Това не може да не ме радва! Затова ти благодаря! :)
цитирай
12. stela50 - Хубава приказка ...истинска .
07.05.2011 18:11
Поздрави ,Вал !
цитирай
13. ivankalilova - Чудесна приказка, Вал! Много ми ...
07.05.2011 18:27
Чудесна приказка, Вал! Много ми хареса !
Поздрави от съце и пожелания за нежна и спокойна вечер!:)))
цитирай
14. kapito - харесах и аз! :)
07.05.2011 18:31
харесах и аз! :)
цитирай
15. ddiaries - колко красив разказ:)
07.05.2011 18:40
наистина- любов -съдба:)
Поздрави!
цитирай
16. valben - Поздрави и за теб, . stela50 !
07.05.2011 18:57
stela50 написа:
Поздрави ,Вал !

Искрени благодарности за прочита и оценката!
цитирай
17. valben - За което искрено благодаря!
07.05.2011 18:59
kapito написа:
харесах и аз! :)


За което искрено благодаря, kapito! :)
цитирай
18. valben - Радвам се, Ваня!
07.05.2011 19:03
ivankalilova написа:
Чудесна приказка, Вал! Много ми хареса !
Поздрави от сърце и пожелания за нежна и спокойна вечер!:)))


Радвам се, че харесваш приказките на Вал! :) А вечерта нека и за теб да бъде нежна, спокойна и без никакви сълзи! :)
цитирай
19. valben - Любов - съдба...
07.05.2011 19:55
ddiaries написа:
наистина- любов -съдба:)
Поздрави!


Това са две неща, от които не може да се избяга, не можеш и да се скриеш...
Поздравявам те!
цитирай
20. dianav340 - Поздрави!
07.05.2011 21:25
Чудесен разказ!
цитирай
21. valben - Благодаря за поздравите! :)
07.05.2011 21:56
dianav340 написа:
Чудесен разказ!


Спокойна нощ ти желая!
цитирай
22. pevetsa - Увлича те Вал, прекрасна и истин...
08.05.2011 11:18
Увлича те Вал, прекрасна и истинска.
цитирай
23. valben - Благодаря ти, Алекс!
08.05.2011 11:37
pevetsa написа:
Увлича те Вал, прекрасна и истинска.


Благодаря ти за преценката! :)
цитирай
24. bven - Хубав разказ...
08.05.2011 12:09
Увлекателно и истинско, сякаш си там, а за някои си е и спомен, нали?
Хубав ден!:)
цитирай
25. valben - Един обикновен разказ!
08.05.2011 12:25
bven написа:
Увлекателно и истинско, сякаш си там, а за някои си е и спомен, нали?
Хубав ден!:)


Случило ли се е или не се е случило не е важно. Важното е да бъде разказано. Ако можем отново да бъдем в него, е тогава вече ще е приказка.
цитирай
26. makont - Обичам приказките със щастлив край!
08.05.2011 18:04
Красиво и вълнуващо. Дано всички живеем в такава хубава приказка, където любовта е възтържествувала! Усмихната и влюбена седмица!
цитирай
27. valben - Привет, makont !
08.05.2011 20:54
makont написа:
Красиво и вълнуващо. Дано всички живеем в такава хубава приказка, където любовта е възтържествувала! Усмихната и влюбена седмица!


Тъжното е, че и наглед безкрайната приказка има край, който не винаги е щастлив!
цитирай
28. ognena71 - Прекрасна приказка! Хареса ми!...
08.05.2011 23:45
Прекрасна приказка! Хареса ми!
Обичам да чета твоите творби.Поздрави!
цитирай
29. valben - Радвам се, Огнена!
09.05.2011 13:59
ognena71 написа:
Прекрасна приказка! Хареса ми!
Обичам да чета твоите творби.Поздрави!


Радвам се, че харесваш моите неща.
Дано винаги ти е интересно при мен.
Поздравявам те!
цитирай
30. gita969 - Тази приказка я прочетох още при публикуването и
10.05.2011 17:58
но тогава се чудех към какво провокира: любов, авантюризъм, вяра в случайността. Така са ме учили, приказките са с поучителна цел макар и за възрастни.Но извода май е един: Съдбата разполага, обстоятелствата са съвместен сценарии, а живота трябва да се живее за вчера. Поздрав за приказката.
цитирай
31. valben - Благодаря ти за правилните изводи!
10.05.2011 18:09
gita969 написа:
но тогава се чудех към какво провокира: любов, авантюризъм, вяра в случайността. Така са ме учили, приказките са с поучителна цел макар и за възрастни.Но извода май е един: Съдбата разполага, обстоятелствата са съвместен сценарии, а живота трябва да се живее за вчера. Поздрав за приказката.


Този живот трябва де се живее сега, но страшно много понякога се повлиява от вчера! Именно СЪДБА!
цитирай
32. mileidi46 - Pozdravi!
11.05.2011 10:05
Su6to kato istinska e tazi prikazka:)))!!!!
цитирай
33. moegs - Привет!
11.05.2011 12:00
Хареса ми тази приказка!
цитирай
34. valben - Миледи, тази приказка може да се случи с всеки един от нас!
11.05.2011 14:14
mileidi46 написа:
Su6to kato istinska e tazi prikazka:)))!!!!


На мен Бен ми я разказа като истинска и аз му вярвам!
Привет от Вал!
цитирай
35. valben - Чудесно, moegs !
11.05.2011 14:15
moegs написа:
Хареса ми тази приказка!


Трябва да вярваме в приказките!
Поздравявам те!
цитирай
36. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, Вал!
11.05.2011 23:36
Много обичам приказки по спомени :) И имам спомени за автостопи... с полички :)
А посмей сега да тръгнеш на стоп :(
цитирай
37. анонимен - Валбен, много хубав разказ, заб...
12.05.2011 07:39
Валбен, много хубав разказ, забавен, пикантен, но не разбрах идеята. Губи ми се.
цитирай
38. valben - Благодаря, kushel ! :)
12.05.2011 07:42
kushel написа:
Валбен, много хубав разказ, забавен, пикантен, но не разбрах идеята. Губи ми се.


А не може ли без идея? Така само да си спомняме?
Поздрави! :)
цитирай
39. valben - Поздравявам те!
12.05.2011 07:48
4aiotgluhar4e написа:
Много обичам приказки по спомени :) И имам спомени за автостопи... с полички :)
А посмей сега да тръгнеш на стоп :(


Нека винаги да си ги прочитаме приказките по спомени. То сегашните къси полички и голи кръстчета сами си ги карат джиповете или ги разкарват в тях. Няма никаква нужда от автостоп! :)))
цитирай
40. анонимен - Може разбира се. Но нали все търсим ...
12.05.2011 07:54
Може разбира се. Но нали все търсим поуки или скрит смисъл. Знаеш ли защо питам. Странен ми се стори въпроса "Защо запали колата". Стори ми се намек за магьосничество.
цитирай
41. valben - Лелееее, правилно си усетил!
12.05.2011 07:57
kushel написа:
Може разбира се. Но нали все търсим поуки или скрит смисъл. Знаеш ли защо питам. Странен ми се стори въпроса "Защо запали колата". Стори ми се намек за магьосничество.


Та тя беше истинска магьосница! :)))
В приказките има всичко!
цитирай
42. tili - Даа, сезонът на късите полички
13.05.2011 11:49
свършва рано или късно, но усмивката си е вечна. Даже се предава по наследство:)))
Ех, тия доктори ;-)))))))))))))
цитирай
43. valben - Привет, Лили Тили!
13.05.2011 17:39
tili написа:
свършва рано или късно, но усмивката си е вечна. Даже се предава по наследство:)))
Ех, тия доктори ;-)))))))))))))


Сезоните се променят, модата също се променя, остава само усмивката и лъбовта! Дано така да е винаги! :) А за докторите - и те заслужават да бъдат влюбени, нали? :)))))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639065
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031