Прочетен: 6628 Коментари: 43 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2011 12:28
ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО С КЪСАТА ПОЛИЧКА
Това се случи през онова лято, когато беше много, ама много горещо. Той беше започнал работа преди една година, млад и зелен и много, ама много глупав. Всеки ден пътуваше с един раздрънкан автобус до малкото градче и всеки следобед все бързаше да духне от работа и да поеме към големия град, в който живееше.
Тя беше млада, красива и имаше големи, вечно усмихващи се, сиви очи. Но не те се забелязваха, а всеки забелязваше стройните й загорели крака, които щедро галеха мъжките погледи изпод къса поличка. Е, имаше и други неща, които бяха за забелязване, но всички вперваха поглед именно в поличката и в това, което тя едва прикриваше. Момичето най-често пътуваше на автостоп. И винаги успяваше. Заставаше на някое проветриво място по пътя и вдигаше ръка. Спираха й всички – и млади, и стари, и луксозни коли, и таратайки. Той се опита на няколко пъти да последва нейния пример и успя. Успя само един път. Спря му една шофьорка на лъскав супермодерен по онова време червен Москвич. Шофьорката, лелка на средна възраст, засукана мадама, потупа седалката до себе си и изломоти:
- Хайде, влизай, докторче, тъкмо ще ми свършиш една работа!
Косите му настръхнаха, но скоро се успокои, когато чу:
- Ей сега ще ти спра пред аптеката, да ми вземеш два пакета лигнин. Знам, че днес са докарали, а ти можеш да придумаш онези кокони да ти дадат. Хайде, че сме две вкъщи – аз и щерката!
Тогава този артикул заместваше една стока, която сега ни залива от рекламите, но тогава нямаше и момчето не можеше да откаже.
Пред аптеката се беше извила голяма женска опашка, която чакаше да си вземе заветното пакетче – даваха само по едно. Как само го изгледаха, когато излезе от аптеката сред кикотенето на аптекарките с два пакета под мишница! После дълго време колежките го подмятаха за тези два пакета. Повече не опита да пътува на автостоп.
Един ранен следобед момичето бе вече заело стратегическото си място и чакаше. Той пък чакаше по-ранния автобус и не й обръщаше внимание. Скоро по прашния друм се зададе Запорожец – скромно автомобилче само с две врати и чичко, който видимо се стресна когато видя кой му маха. Веднага заби спирачки и услужливо се протегна да отвори вратата. Но тя не влезе, а се обърна към момчето, махна му с ръка и извика:
- Хайде, какво чакаш?
Краката му съвсем сами го отведоха до автомобила. Наложи се да се сгъне, за да достигне задната седалка, а момичето се просна на предната като разкри такава гледка, че чичкото дълго време не успя да запали.
Поеха сред кръшния смях на момичето, което не преставаше да му бъбри, а автомобилчето започна нещо да криволичи и да набира скорост. Скоро температурата в кабинката започна да се покачва. На около три километра, между две села, замириса на изгоряло и откъм двигателя се изви струйка дим. Чичкото така се беше увлякъл, че даже и не усети. Вероятно усещаше само живото присъствие до себе си. Изведнъж спирането вече беше наложително. Изскочиха навън и видяха как колата се обвива в облак от дим. Чичкото се завайка, а тя продължаваше да се смее. В този момент зад тях се появи и автобусът натъпкан с колежки и колеги. Момичето изтича и смело вдигна ръка. Та тя само това си знаеше. Вторият за този ден автостоп се оказа напълно успешен. Двамата, ръка за ръка, се шмугнаха в автобуса, отпуснаха се на задната седалка и се погледнаха в очите. Тогава той съзря усмивката. Тази усмивка, която не успя да види две седмици по-късно, в реанимацията, когато се бореха за живота й.
Историята беше позната – автостоп, спира луксозна кола, развива висока скорост и челен удар в крайпътно дърво. Колата е смазана напълно, шофьорът остава на място, а момичето с късата поличка по някакво чудо остава живо. С много контузии, но живо...
След година ситуацията коренно се промени. Не се налагаше вече да пътува по простата причина, че остана без работа. Навлече отново дънките и коженото яке и затърси работа. Шляеше се и търсеше работа. И тогава я срещна.
Беше около фонтаните в центъра. Нямаше да я познае ако не беше смехът. Огледа се и видя едно момиче да се смее и да му маха с ръка. Нещо обаче липсваше. Липсваше късата поличка. Но краката й си бяха същите – добре подчертани от изтъркани джинси...
Но той поиска да види очите. А тя се заливаше в смях, от който белегът малко под брадичката аленееше. Спряха един срещу друг и се умълчаха. Момчето само протегна ръка и докосна белега. Прошепна:
- От тогава ли е?
Не последва отговор.
А той се усмихна и продължи:
- Кажи ми, моля те... ти, тогава... защо запали колата?
Дочу само това, което искаше да чуе:
- Ти не разбра ли?
След това пиха кафе, кикотеха се, спомняха си, целуваха се и... По-нататък той не помни. Вероятно това вече е друга приказка.
Само, като че ли, тя му се караше, че се е изоставил, а той й заповядваше повече никога да не пътува на автостоп...
Сега дъщерята им има сиви очи и много, ама много обича да се смее.
От "Приказките на Вал"
Така ми я разказаха! :)
07.05.2011 15:02
поздрави, Вал!
Поздрави!
Б.
Привет!:))
поздрави, Вал!
Тази приказка е повече от жива! Тя оживя и това е най-важното! Хиляди благодарности за поздравите! :)
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия
Прочетен: 2 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14:43
Огледах се във криво огледало,
че аз бях личност, а за тебе тяло.
Ти виждаше май само опаковка,
но имаше в това и една уловка.
Така е, мъже, за да ни погледнете
без от уплаха в миг вий да изчезнете
преструваме се ние на тъпи блондинки,
че да не трупаме много годинки
обречени на самотата
отваряме ние вратата,
но влизате вий като слонове
без да усетите нашите стонове.
Какво да правим със мъжете
просто един си вий изберете
Може да е глупав кат галош
може дори да е мъничко лош.
Но на вази той да държи
да забрави де са другите жени
да е силен с вас, но и слаб пред вас
да може да чуе и вашия глас.
За това мечтаем, не за мангизи,
нито да улавя нашите капризи
Сексът със човека, когото обичаме
сладък е много без да отричаме.
Колко мъка има по земята боже
да се разбереме ний защо не можем
Драми и сополи, пиене и курви
лутаме се много по ридове, урви.
Ние сме различни, но едно ни треба
мъж, жена, пък даже втора употреба
хляб, деца и грижи, радости, тегоби,
и любов май даже, ако сме способни.
Хубаво ти е стихчето! Много ми хареса! Ето това най ми хареса:
"...да е силен с вас, но и слаб пред вас
да може да чуе и вашия глас..."
Ама е трудно, да знаеш. И не е необходимо понякога много силен глас. Понякога е по-добре да се мълчи, най-много да се разкаже една приказка!
Поздравявам те! :)
Поздрави!
Б.
Дали тази приказка е истинска или не, няма никаво значение. Но все пак добре е да бъда разказана и разбрана правилно.
Благодаря за прочитането и разбирането.
Поздрави от Вал!
Привет!:))
След като тези приказни събития са довели до една истинска любов...
Благодаря ти за оценката. Поздравявам те! :))
Хубава история, Валбен, и добре написана!
Поздрави!
Хубава история, Валбен, и добре написана!
Поздрави!
Казани са от човек, който наистина може да пише страхотни истории! Това не може да не ме радва! Затова ти благодаря! :)
Поздрави от съце и пожелания за нежна и спокойна вечер!:)))
Поздрави!
Искрени благодарности за прочита и оценката!
За което искрено благодаря, kapito! :)
Поздрави от сърце и пожелания за нежна и спокойна вечер!:)))
Радвам се, че харесваш приказките на Вал! :) А вечерта нека и за теб да бъде нежна, спокойна и без никакви сълзи! :)
Поздрави!
Това са две неща, от които не може да се избяга, не можеш и да се скриеш...
Поздравявам те!
Спокойна нощ ти желая!
Благодаря ти за преценката! :)
Хубав ден!:)
Хубав ден!:)
Случило ли се е или не се е случило не е важно. Важното е да бъде разказано. Ако можем отново да бъдем в него, е тогава вече ще е приказка.
Тъжното е, че и наглед безкрайната приказка има край, който не винаги е щастлив!
Обичам да чета твоите творби.Поздрави!
Обичам да чета твоите творби.Поздрави!
Радвам се, че харесваш моите неща.
Дано винаги ти е интересно при мен.
Поздравявам те!
Този живот трябва де се живее сега, но страшно много понякога се повлиява от вчера! Именно СЪДБА!
На мен Бен ми я разказа като истинска и аз му вярвам!
Привет от Вал!
Трябва да вярваме в приказките!
Поздравявам те!
А посмей сега да тръгнеш на стоп :(
12.05.2011 07:39
А не може ли без идея? Така само да си спомняме?
Поздрави! :)
А посмей сега да тръгнеш на стоп :(
Нека винаги да си ги прочитаме приказките по спомени. То сегашните къси полички и голи кръстчета сами си ги карат джиповете или ги разкарват в тях. Няма никаква нужда от автостоп! :)))
12.05.2011 07:54
Та тя беше истинска магьосница! :)))
В приказките има всичко!
Ех, тия доктори ;-)))))))))))))
Ех, тия доктори ;-)))))))))))))
Сезоните се променят, модата също се променя, остава само усмивката и лъбовта! Дано така да е винаги! :) А за докторите - и те заслужават да бъдат влюбени, нали? :)))))))