Постинг
20.02.2016 07:49 -
Закъснял монолог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4226 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2016 21:40
Прочетен: 4226 Коментари: 10 Гласове:
30
Последна промяна: 20.02.2016 21:40
ЗАКЪСНЯЛ МОНОЛОГ
За връщане назад е късно.
Закъснях, пропилях...
Дали оцелях?
Няма кой да ме чака.
Последният странник
ми махна с ръка и отмина.
Накъде ли замина?
Ами не знам, ето така -
закъснях да го попитам,
но все пак ми махна с ръка...
А как е студено и мрачно.
Звездите и те закъсняха, здрач е.
Замълчаха, избледняха и спряха,
изморени в своята безнадеждност.
За какво ли спряха
и за какво ли да бързат?
Искра ли все още да търсят?
След като ние закъсняхме
да си кажем, че се обичаме...
За връщане назад е късно!
За връщане назад е късно.
Закъснях, пропилях...
Дали оцелях?
Няма кой да ме чака.
Последният странник
ми махна с ръка и отмина.
Накъде ли замина?
Ами не знам, ето така -
закъснях да го попитам,
но все пак ми махна с ръка...
А как е студено и мрачно.
Звездите и те закъсняха, здрач е.
Замълчаха, избледняха и спряха,
изморени в своята безнадеждност.
За какво ли спряха
и за какво ли да бързат?
Искра ли все още да търсят?
След като ние закъсняхме
да си кажем, че се обичаме...
За връщане назад е късно!
Футбол: Загина фен на Парма, срещите в С...
Денят на голямото мълчание
Днешно настроение след вчерашното мълчан...
Денят на голямото мълчание
Днешно настроение след вчерашното мълчан...
@@@ паметлив ,начетен ,нагъл ..комплекса...
Владетелските титли в Европа, начиная от...
ИСКАМ ВСИЧКО - ВАЛЕНТИНА ЦВЯТКОВА
Владетелските титли в Европа, начиная от...
ИСКАМ ВСИЧКО - ВАЛЕНТИНА ЦВЯТКОВА
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
цитирайЛюбовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
aip55 написа:
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
Не отричам твоите думи. Точно така е, но явно четем различно...
Поздрави!
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
цитирайДали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
pvdaskalov написа:
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
Не бях сигурен дали това написаното от мен ще бъде разбрано правилно. И като че ли така се получи. Това пролича от липсата на коментари. Но както и да е... За мен писането не е само веселие, каламбури, любовни излияния, но понякога и тъжна реалност. Пиер, разбира се, е схванал отдавна начина ми на мислене и на писане. И именно за това му благодаря. За написано от мен нещо да бъде прочетено на глас и разбрано е достатъчно. Аз си мисля за есен и залез, Пиер ми говори за Пролет. Ми, тъй де - той вече води с 1:0 !
Огромното уважение от Вальо си го имаш!
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
цитирайТова се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
цитирайСтиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
troia написа:
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Да уловиш мига и да го изпуснеш, или въобще да не го забележиш. Толкова често се случва, че вече никой не се пита дали е необратимо. Чувство, тъга, изпускане - за миг, без даже и да го докоснеш. Тъжна равносметка, или необратимост на спомена? Панаир на суетата и все пак ЖИВОТ!
donchevav написа:
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
да ти разкрия как може да бъде написан подобен стих. Събираш в шепите си всички думи, които те вълнуват в момента. Разтърсваш внимателно шепите си в съзерцание на споходилите те чувства. В един миг разтваряш дланите си и оставяш думите да полетят из вселената. Те бавно ще се отронят на земята и ще намерят своето място. Точно там, където могат да бъдат прочетени и най-важното, разбрани...
Опитай, ти можеш. Ще се получи! :)
Истинско, чувствено........докосва
цитирайastrojozi19 написа:
Истинско, чувствено........докосва
Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол