Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2016 07:49 - Закъснял монолог
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4149 Коментари: 10 Гласове:
30

Последна промяна: 20.02.2016 21:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЗАКЪСНЯЛ МОНОЛОГ
За връщане назад е късно.
Закъснях, пропилях...
Дали оцелях?
Няма кой да ме чака.
Последният странник
ми махна с ръка и отмина.
Накъде ли замина?
Ами не знам, ето така -
закъснях да го попитам,
но все пак ми махна с ръка...

А как е студено и мрачно.
Звездите и те закъсняха, здрач е.
Замълчаха, избледняха и спряха,
изморени в своята безнадеждност.
За какво ли спряха
и за какво ли да бързат?
Искра ли все още да търсят?
След като ние закъсняхме
да си кажем, че се обичаме...
За връщане назад е късно!






Гласувай:
31



1. aip55 - Не, не
20.02.2016 08:38
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
цитирай
2. valben - Ех, наивнико!
20.02.2016 10:39
aip55 написа:
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...


Не отричам твоите думи. Точно така е, но явно четем различно...
Поздрави!
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
22.02.2016 08:31
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
цитирай
4. valben - Приятелю, Пиер!
22.02.2016 19:46
pvdaskalov написа:
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р


Не бях сигурен дали това написаното от мен ще бъде разбрано правилно. И като че ли така се получи. Това пролича от липсата на коментари. Но както и да е... За мен писането не е само веселие, каламбури, любовни излияния, но понякога и тъжна реалност. Пиер, разбира се, е схванал отдавна начина ми на мислене и на писане. И именно за това му благодаря. За написано от мен нещо да бъде прочетено на глас и разбрано е достатъчно. Аз си мисля за есен и залез, Пиер ми говори за Пролет. Ми, тъй де - той вече води с 1:0 !
Огромното уважение от Вальо си го имаш!
цитирай
5. troia - Привет!
23.02.2016 09:02
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
цитирай
6. donchevav - Гняв, разочарование, чувство за ...
23.02.2016 09:23
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!

цитирай
7. valben - Привет!
23.02.2016 14:24
troia написа:
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.


Да уловиш мига и да го изпуснеш, или въобще да не го забележиш. Толкова често се случва, че вече никой не се пита дали е необратимо. Чувство, тъга, изпускане - за миг, без даже и да го докоснеш. Тъжна равносметка, или необратимост на спомена? Панаир на суетата и все пак ЖИВОТ!
цитирай
8. valben - Сега му е времето, Вени,
23.02.2016 14:43
donchevav написа:
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!



да ти разкрия как може да бъде написан подобен стих. Събираш в шепите си всички думи, които те вълнуват в момента. Разтърсваш внимателно шепите си в съзерцание на споходилите те чувства. В един миг разтваряш дланите си и оставяш думите да полетят из вселената. Те бавно ще се отронят на земята и ще намерят своето място. Точно там, където могат да бъдат прочетени и най-важното, разбрани...
Опитай, ти можеш. Ще се получи! :)
цитирай
9. astrojozi19 - БЛАГОДАРЯ!ВАЛ
26.02.2016 01:57
Истинско, чувствено........докосва
цитирай
10. valben - И от мен благодарности!
26.02.2016 07:50
astrojozi19 написа:
Истинско, чувствено........докосва


Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3508610
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031