Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2015 07:19 - Приказка за края на старата гора
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4343 Коментари: 10 Гласове:
24

Последна промяна: 11.07.2015 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА КРАЯ НА СТАРАТА ГОРА

Казват, че всяко нещо си има начало, има си и своя край. Никой не знае началото на Старата гора, но като че ли краят вече се вижда. Тя не е същата, обитателите вече не са същите. Много от тях напуснаха този свят, други опитаха късмета си из други гори и там си останаха. Костенурката гърбата отдавна вече не е между живите. По-възрастните обитатели все още  я помнят -  добра, усмихната, прегърбена, с бутилчица в ръка, грижеща се дечицата от горската детска градина. В гората все още има детска градина, но дечицата намаляха, почти ги няма. Да не говорим за училището. То дълго време беше пусто. Та как може да има училище без ученици? Сега всяко сутрин няколкото останали малчугани, нарамили огромни чанти, стиснали в ръцете си модерни джиесеми и таблети шумно се покатерват на жълтото автобусче, което ще ги откара до останалото в съседната гора училище. И там се учат. Ще попитате на какво се учат. Честно да ви кажа, не знам. Може би как да оцеляват в джунглата или как да се пазят от Лошия Сив Вълк? Едва ли... Та вече и лоши вълци няма.

Преди време старото училище беше съборено и на негово място беше построен супермодерен спа център и медицински център за пластична хирургия. Ръководител в него разбира се стана поостарелият доктор Га. Помощничка му си е все същата Катеричка Рунтавелка. Тя продължава да е млада и все така весело върти опашчица къделка. Те двамата вършат чудеса – разкрасяват, подмладяват, трансплантират и вярват, че всички техни пациенти са доволни и щастливи. Бизнесът в старата гора се върти както винаги от Зайко, но вече има сериозна конкуренция. Грухчо, онова малко диво прасенце, което преписваше от Еленчето и не можеше да смята, сега смята отлично и върти бизнес наравно със Зайко. Даже влезе и в горския парламент и решително допринася за благото на Старата гора. Построи улици, автобусни спирки, велоалеи. Дори контролира хазарта и е много полезен за обществото. А Еленчето остана верен на своята голяма любов Сърничката и след като си народиха прекрасни дечица напуснаха Старата гора и се установиха в гората зад Голямата река. А по Голямата река често пристига Кроки. Той вкара в пътя Порчо. Нали се сещате?  Онова дребно престъпниче, което снабдяваше младите горски обитатели с чудните бонбонки, които правеха всички смели и весели. Порчо изчезна някъде, а всички бонбонки се доставят от симпатичния крокодил Кроки. И всички са спокойни. Няма престъпност. Децата на Сивия вълк достойно заместиха баща си. Седемте вълчета с цялата строгост на закона се грижат за реда в Старата гора. А баща им вече се пенсионира и пътешества из екзотичните острови на Голямата джунгла, като заедно със своята любима Свирепата Вълчица, се наслаждава на слънчевите лъчи и прославя Тигъра, неговия покровител, който го направи добър. Онзи Тигър, който се грижи за всички горски обитатели и който даже не допуска един най-обикновен горски пожар.

          А защо ли тази приказка носи името КРАЯТ НА СТАРАТА ГОРА? Какъв край? Не е ли по-добре да говорим за ново начало? Трябва ли въобще да четем тази приказка? Може би трябва все още да вярваме, че ако се изкачим до върха на замъка, ще ни посрещне приказната принцеса?   И тя ще е млада? Или, ако разбием кривото огледало, светът ще стане по-добър, ще забравим злото и омразата?  Тогава нека да чуем внимателно бръщолевенията на Разказвача на приказки. Но и той изчезна. Къде? Защо?  Няма отговор...

 

По тези места скоро плъзнаха слухове, че се появил някакъв странник, който разправял за някакви нови животинчета, наричал ги “индигови дечица”. Те щели да променят Старата гора. Те щели да променят Джунглата. Те щели да бъдат нещо ново! Странникът казвал: “Обичайте се, хора! Обичайте и враговете си.” Аз му вярвам, приятели, повярвайте му и вие! ОБИЧАМ ВИ!  

 

Ето това е краят на Старата гора!

От "Приказките на Вал"

ПРИКАЗКИТЕ ОТ СТАРАТА ГОРА

http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/24/detska-prikazka.533975

http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/26/oshte-edna-detska-prikazka.535091

http://valben.blog.bg/poezia/2010/05/05/prikazkata-prodyljava.540252

http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/21/prikazka-za-diado-koleda-i-lisana.654557

http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/23/prikazka-za-diado-koleda-i-negovite-podaryci.655505

http://valben.blog.bg/poezia/2010/08/22/prikazka-za-dobrata-i-loshata-duma.594593

http://valben.blog.bg/poezia/2010/09/04/prikazka-za-sgovornata-drujina.600522

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/19/zdravna-prosveta-3-prikazka.578901

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/21/zdravna-prosveta-4-prikazka.579883

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/05/zdravna-prosveta-prikazka.572523

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/09/zdravna-prosveta-2-prikazka.574684

http://valben.blog.bg/poezia/2010/11/05/prikazka-za-vylkyt-i-sedemte-vylcheta.630303

http://valben.blog.bg/poezia/2011/04/01/prikazka-za-tygata.720718

http://valben.blog.bg/poezia/2011/01/14/prikazka-za-hranitelnata-veriga.667735


 






Гласувай:
24
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Не знам защо, но
11.07.2015 08:14
се пренесох в ритъма/живота на Пловдив. Привидно хрисим, но хищнически. Спокоен, но прекалено лукав и дипломатичен в джунглата на капитала.
Дано сравнението ми не наклони везните, към криво разбраната Стара гора. Поздрав Вал...
цитирай
2. valben - Ще ти призная нещо.
11.07.2015 08:22
aip55 написа:
се пренесох в ритъма/живота на Пловдив. Привидно хрисим, но хищнически. Спокоен, но прекалено лукав и дипломатичен в джунглата на капитала.
Дано сравнението ми не наклони везните, към криво разбраната Стара гора. Поздрав Вал...


Когато Разказвачът на приказки ми разказваше тази приказка аз също се замислих за Пловдив. И все пак останах оптимист. Това градче е част от Голямата джунгла, въпреки че хич не ми се иска да е така. Иска ми се да живея в малко паркче, да се отпусна примерно на пейчица в Лаута и да не мисля за нищо!
цитирай
3. bliz - Минало му е времето на този странник
11.07.2015 09:56
“Обичайте се, хора! Обичайте и враговете си.”

Да се обичаме - да, но да се пазим от враговете си, в противен случай сме лесни жертви. Живота го показва, че точно това - обичайте враговете си , ни прави безпомощни пред агресивна религия, която не признава толерантността.

От приказката блика наивност, все едно е с възпитателна цел за подрастващите. А за нас , преминали през житейски битки - къде е едно добро, оригинално, остроумно, изненадващо решение, което да ме трогне, замисли, спре дъха - от това имам нужда.

Много внимателно пазиш творчеството си от лоши думички, но това си ти и имаш достатъчно почитатели, поздравления за което.
цитирай
4. takaini - Вал,
11.07.2015 13:09
Носталгията по срещите ни с прекрасните същества ще бъде вечна!Вечна като Любовта!Тя ще ни нашепва най-красивите и нежни думички и ще ни кара отново да погледнем и отрием онези,които биха могли с нещо да ни напомнят за прекрасното,за Любовта,за състраданието!Само тези същества,биха могли да бъдат в хармония със себе си и с Висшата сила,която ни нашепва да обичаме децата и да вярваме в най-великата от всичките сили-Любовта!
Благодаря ти!
Поздрави!:)
цитирай
5. stela50 - Здравей, Вал... в приказките има винаги мъдрост и обич...
11.07.2015 17:43
има и герои от двете крайности, има надежда, вяра и сила...
и винаги - асоциации с реалността, в която живеем.
За разлика от вас, аз не помислих за Пловдив - може би,
защото съм го приела такъв, къкъвто е, тук съм родена,
тук живея, а може би просто в старата гора най-хубавото
кътче би трябвало да е с най-добрите животни, защото е мое.
С удоволствие чета приказките ти, приятелю... не само
защото сме на едно и също място в Старата гора -
просто са чудесни. Благодаря ти, Вал.
цитирай
6. injir - Не. Не мога да обичам враговете. Бог ...
11.07.2015 23:53
Не. Не мога да обичам враговете. Бог да им прости, защото аз не мога.
цитирай
7. valben - Да, Такаини!
12.07.2015 09:48
takaini написа:
Носталгията по срещите ни с прекрасните същества ще бъде вечна!Вечна като Любовта!Тя ще ни нашепва най-красивите и нежни думички и ще ни кара отново да погледнем и отрием онези,които биха могли с нещо да ни напомнят за прекрасното,за Любовта,за състраданието!Само тези същества,биха могли да бъдат в хармония със себе си и с Висшата сила,която ни нашепва да обичаме децата и да вярваме в най-великата от всичките сили-Любовта!
Благодаря ти!
Поздрави!:)


Как добре си схванала идеята относно децата! Ето на кого са необходими думите на странника. А носталгия винаги ще има, носталгия по това, което бяхме и още повече по това, което трябва да бъдем.
Благодаря за разбирането. Ето това е при теб - ти рабираш! :)
Поздрави от Вал!
цитирай
8. valben - Здравей, Таня!
12.07.2015 10:00
stela50 написа:
има и герои от двете крайности, има надежда, вяра и сила...
и винаги - асоциации с реалността, в която живеем.
За разлика от вас, аз не помислих за Пловдив - може би,
защото съм го приела такъв, къкъвто е, тук съм родена,
тук живея, а може би просто в старата гора най-хубавото
кътче би трябвало да е с най-добрите животни, защото е мое.
С удоволствие чета приказките ти, приятелю... не само
защото сме на едно и също място в Старата гора -
просто са чудесни. Благодаря ти, Вал.


Ех, как ми се иска приказките да нямат край! Нека да са наивни, нека да не са остроумни, нека да не носят изненадващи решения, даже нека да са препълнени с правописни грешки, но да завършват винаги с думите - И ЖИВЕЛИ ДЪЛГО И ЩАСТЛИВО - така както завършват всички приказки за ДЕЦА.
А ние, вече порасналите деца, да ги четем понякога и да ги разбираме.
Привет от Старата гора! В нея е чудесно!
цитирай
9. valben - Ех, Блиц!
12.07.2015 10:27
bliz написа:
“Обичайте се, хора! Обичайте и враговете си.”

Да се обичаме - да, но да се пазим от враговете си, в противен случай сме лесни жертви. Живота го показва, че точно това - обичайте враговете си , ни прави безпомощни пред агресивна религия, която не признава толерантността.

От приказката блика наивност, все едно е с възпитателна цел за подрастващите. А за нас , преминали през житейски битки - къде е едно добро, оригинално, остроумно, изненадващо решение, което да ме трогне, замисли, спре дъха - от това имам нужда.

Много внимателно пазиш творчеството си от лоши думички, но това си ти и имаш достатъчно почитатели, поздравления за което.


Мога много обширно да отговоря на този твой коментар. Но няма да го направя. Не е необходимо. Ще спомена само този странен странник, за когото ти така категорично заявяваш, че му е минало времето. На подобни странници никога не може да им мине времето. Те само трябва да се изслушат внимателно и всеки сам да вземе решение - да махне с ръка и да го отмине или да се замисли. Аз се замислих и взех своето решение. Думите му са необходими точно сега, по това време. Но всеки сам си решава. В своя коментар ти споменаваш и нещо, което страшно много ми допадна - агресивна религия. Между религия и вяра има огромна разлика, нали? Ти я знаеш. Но има и нещо, което ги свързва. Ами открий го и тогава може би ще промениш мнението си за думите на Странника.
Все пак се радвам, че коментираш при мен!
Поздрави от Вал!
цитирай
10. valben - Привет, injir !
12.07.2015 10:34
injir написа:
Не. Не мога да обичам враговете. Бог да им прости, защото аз не мога.


Разбирам те, приятелко. Бог ни дава право на избор и ти си направила своя.
Бог прощава винаги!
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2676680
Постинги: 671
Коментари: 12128
Гласове: 101316
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930