Прочетен: 4986 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2015 19:25
ПРИКАЗКА ЗА КРАЯ НА СТАРАТА ГОРА
Казват, че всяко нещо си има начало, има си и своя край. Никой не знае началото на Старата гора, но като че ли краят вече се вижда. Тя не е същата, обитателите вече не са същите. Много от тях напуснаха този свят, други опитаха късмета си из други гори и там си останаха. Костенурката гърбата отдавна вече не е между живите. По-възрастните обитатели все още я помнят - добра, усмихната, прегърбена, с бутилчица в ръка, грижеща се дечицата от горската детска градина. В гората все още има детска градина, но дечицата намаляха, почти ги няма. Да не говорим за училището. То дълго време беше пусто. Та как може да има училище без ученици? Сега всяко сутрин няколкото останали малчугани, нарамили огромни чанти, стиснали в ръцете си модерни джиесеми и таблети шумно се покатерват на жълтото автобусче, което ще ги откара до останалото в съседната гора училище. И там се учат. Ще попитате на какво се учат. Честно да ви кажа, не знам. Може би как да оцеляват в джунглата или как да се пазят от Лошия Сив Вълк? Едва ли... Та вече и лоши вълци няма.
Преди време старото училище беше съборено и на негово място беше построен супермодерен спа център и медицински център за пластична хирургия. Ръководител в него разбира се стана поостарелият доктор Га. Помощничка му си е все същата Катеричка Рунтавелка. Тя продължава да е млада и все така весело върти опашчица къделка. Те двамата вършат чудеса – разкрасяват, подмладяват, трансплантират и вярват, че всички техни пациенти са доволни и щастливи. Бизнесът в старата гора се върти както винаги от Зайко, но вече има сериозна конкуренция. Грухчо, онова малко диво прасенце, което преписваше от Еленчето и не можеше да смята, сега смята отлично и върти бизнес наравно със Зайко. Даже влезе и в горския парламент и решително допринася за благото на Старата гора. Построи улици, автобусни спирки, велоалеи. Дори контролира хазарта и е много полезен за обществото. А Еленчето остана верен на своята голяма любов Сърничката и след като си народиха прекрасни дечица напуснаха Старата гора и се установиха в гората зад Голямата река. А по Голямата река често пристига Кроки. Той вкара в пътя Порчо. Нали се сещате? Онова дребно престъпниче, което снабдяваше младите горски обитатели с чудните бонбонки, които правеха всички смели и весели. Порчо изчезна някъде, а всички бонбонки се доставят от симпатичния крокодил Кроки. И всички са спокойни. Няма престъпност. Децата на Сивия вълк достойно заместиха баща си. Седемте вълчета с цялата строгост на закона се грижат за реда в Старата гора. А баща им вече се пенсионира и пътешества из екзотичните острови на Голямата джунгла, като заедно със своята любима Свирепата Вълчица, се наслаждава на слънчевите лъчи и прославя Тигъра, неговия покровител, който го направи добър. Онзи Тигър, който се грижи за всички горски обитатели и който даже не допуска един най-обикновен горски пожар.
А защо ли тази приказка носи името КРАЯТ НА СТАРАТА ГОРА? Какъв край? Не е ли по-добре да говорим за ново начало? Трябва ли въобще да четем тази приказка? Може би трябва все още да вярваме, че ако се изкачим до върха на замъка, ще ни посрещне приказната принцеса? И тя ще е млада? Или, ако разбием кривото огледало, светът ще стане по-добър, ще забравим злото и омразата? Тогава нека да чуем внимателно бръщолевенията на Разказвача на приказки. Но и той изчезна. Къде? Защо? Няма отговор...
По тези места скоро плъзнаха слухове, че се появил някакъв странник, който разправял за някакви нови животинчета, наричал ги “индигови дечица”. Те щели да променят Старата гора. Те щели да променят Джунглата. Те щели да бъдат нещо ново! Странникът казвал: “Обичайте се, хора! Обичайте и враговете си.” Аз му вярвам, приятели, повярвайте му и вие! ОБИЧАМ ВИ!
Ето това е краят на Старата гора!
От "Приказките на Вал"ПРИКАЗКИТЕ ОТ СТАРАТА ГОРА
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/24/detska-prikazka.533975
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/26/oshte-edna-detska-prikazka.535091
http://valben.blog.bg/poezia/2010/05/05/prikazkata-prodyljava.540252http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/21/prikazka-za-diado-koleda-i-lisana.654557
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/23/prikazka-za-diado-koleda-i-negovite-podaryci.655505
http://valben.blog.bg/poezia/2010/08/22/prikazka-za-dobrata-i-loshata-duma.594593http://valben.blog.bg/poezia/2010/09/04/prikazka-za-sgovornata-drujina.600522
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/19/zdravna-prosveta-3-prikazka.578901
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/21/zdravna-prosveta-4-prikazka.579883
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/05/zdravna-prosveta-prikazka.572523
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/09/zdravna-prosveta-2-prikazka.574684
http://valben.blog.bg/poezia/2010/11/05/prikazka-za-vylkyt-i-sedemte-vylcheta.630303
http://valben.blog.bg/poezia/2011/04/01/prikazka-za-tygata.720718
http://valben.blog.bg/poezia/2011/01/14/prikazka-za-hranitelnata-veriga.667735
Дано сравнението ми не наклони везните, към криво разбраната Стара гора. Поздрав Вал...
Дано сравнението ми не наклони везните, към криво разбраната Стара гора. Поздрав Вал...
Когато Разказвачът на приказки ми разказваше тази приказка аз също се замислих за Пловдив. И все пак останах оптимист. Това градче е част от Голямата джунгла, въпреки че хич не ми се иска да е така. Иска ми се да живея в малко паркче, да се отпусна примерно на пейчица в Лаута и да не мисля за нищо!
11.07.2015 09:56
Да се обичаме - да, но да се пазим от враговете си, в противен случай сме лесни жертви. Живота го показва, че точно това - обичайте враговете си , ни прави безпомощни пред агресивна религия, която не признава толерантността.
От приказката блика наивност, все едно е с възпитателна цел за подрастващите. А за нас , преминали през житейски битки - къде е едно добро, оригинално, остроумно, изненадващо решение, което да ме трогне, замисли, спре дъха - от това имам нужда.
Много внимателно пазиш творчеството си от лоши думички, но това си ти и имаш достатъчно почитатели, поздравления за което.
Благодаря ти!
Поздрави!:)
и винаги - асоциации с реалността, в която живеем.
За разлика от вас, аз не помислих за Пловдив - може би,
защото съм го приела такъв, къкъвто е, тук съм родена,
тук живея, а може би просто в старата гора най-хубавото
кътче би трябвало да е с най-добрите животни, защото е мое.
С удоволствие чета приказките ти, приятелю... не само
защото сме на едно и също място в Старата гора -
просто са чудесни. Благодаря ти, Вал.
Благодаря ти!
Поздрави!:)
Как добре си схванала идеята относно децата! Ето на кого са необходими думите на странника. А носталгия винаги ще има, носталгия по това, което бяхме и още повече по това, което трябва да бъдем.
Благодаря за разбирането. Ето това е при теб - ти рабираш! :)
Поздрави от Вал!
и винаги - асоциации с реалността, в която живеем.
За разлика от вас, аз не помислих за Пловдив - може би,
защото съм го приела такъв, къкъвто е, тук съм родена,
тук живея, а може би просто в старата гора най-хубавото
кътче би трябвало да е с най-добрите животни, защото е мое.
С удоволствие чета приказките ти, приятелю... не само
защото сме на едно и също място в Старата гора -
просто са чудесни. Благодаря ти, Вал.
Ех, как ми се иска приказките да нямат край! Нека да са наивни, нека да не са остроумни, нека да не носят изненадващи решения, даже нека да са препълнени с правописни грешки, но да завършват винаги с думите - И ЖИВЕЛИ ДЪЛГО И ЩАСТЛИВО - така както завършват всички приказки за ДЕЦА.
А ние, вече порасналите деца, да ги четем понякога и да ги разбираме.
Привет от Старата гора! В нея е чудесно!
Да се обичаме - да, но да се пазим от враговете си, в противен случай сме лесни жертви. Живота го показва, че точно това - обичайте враговете си , ни прави безпомощни пред агресивна религия, която не признава толерантността.
От приказката блика наивност, все едно е с възпитателна цел за подрастващите. А за нас , преминали през житейски битки - къде е едно добро, оригинално, остроумно, изненадващо решение, което да ме трогне, замисли, спре дъха - от това имам нужда.
Много внимателно пазиш творчеството си от лоши думички, но това си ти и имаш достатъчно почитатели, поздравления за което.
Мога много обширно да отговоря на този твой коментар. Но няма да го направя. Не е необходимо. Ще спомена само този странен странник, за когото ти така категорично заявяваш, че му е минало времето. На подобни странници никога не може да им мине времето. Те само трябва да се изслушат внимателно и всеки сам да вземе решение - да махне с ръка и да го отмине или да се замисли. Аз се замислих и взех своето решение. Думите му са необходими точно сега, по това време. Но всеки сам си решава. В своя коментар ти споменаваш и нещо, което страшно много ми допадна - агресивна религия. Между религия и вяра има огромна разлика, нали? Ти я знаеш. Но има и нещо, което ги свързва. Ами открий го и тогава може би ще промениш мнението си за думите на Странника.
Все пак се радвам, че коментираш при мен!
Поздрави от Вал!
Разбирам те, приятелко. Бог ни дава право на избор и ти си направила своя.
Бог прощава винаги!
Поздрави от Вал!