Постинг
28.03.2015 07:01 -
Само понякога
САМО ПОНЯКОГА
Понякога е тихо и минути кратки
помитат спомени и оглушавам.
Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам.
Понякога наново ближа рани,
в потоп от чувства сълзи роня.
Понякога пристъпвам всякакви забрани,
но рядко... само щом си спомня.
Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича...
Понякога е тихо и минути кратки
помитат спомени и оглушавам.
Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам.
Понякога наново ближа рани,
в потоп от чувства сълзи роня.
Понякога пристъпвам всякакви забрани,
но рядко... само щом си спомня.
Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича...
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
цитирайС все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
donchevav написа:
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
За съжаление коментарът ти е точен.
Благодаря!
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
цитирайПрекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
ivoki написа:
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
как точно си го казал! Времето не съществува за една душа. Вектор - безкрайност - Душа... А на поставения въпрос вероятно сам ще си отговориш. Аз само мога да изразя: вечност - Душа - безсмъртие!
5.
bliz -
Ето това, ще си го "открадна" :
28.03.2015 15:01
28.03.2015 15:01
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
цитирай"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
цитирайbliz написа:
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
Две истини ли?! Различни истини?! А може ли да има различни истини? Двусмислия - да. До тук ще спра с моя отговор. Ще ти подаря ето това:
https://www.youtube.com/watch?v=fR3qElOF4r0
В него се крие може би една трета истина. Аз знам, че ти ще я разбереш. Вероятно ще си отговориш и на поставения там въпрос. Ти обичаш да анализираш. Не се съмнявам, че ще се добереш до истината.
А от мен още един път поздрави и много уважение!
Вал
ivoki написа:
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
Аз трябва да ти благодаря за това, че ме четеш и разбираш.
БЛАГОДАРЯ !
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
цитирай13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
donchevav написа:
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
Та аз толкова се радвам когато в моите постинги се поставят толкова смислени въпроси. Провеждат се културни и възпитани разговори, спори се... Всичко това е нормално. Всеки един от моите читатели могат да влизат и да излизат по колкото си искат пъти и да задават своите въпроси. Това ме радва.
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
цитирайИ аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
цитирайИ аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
pvdaskalov написа:
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
С огромно удоволствие чакам и чета твоите коментари. И ме радва, че разбираш...
Благодарности от Вал!
joysii написа:
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
Задобрявам в рекването! Аз не го бях разбрал. :)))
Благодарности от Вал!
Да... Понякога...
цитирайinjir написа:
Да... Понякога...
Да, така е - понякога и все по-често! :(
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
цитирайизпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
valben написа:
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
takaini написа:
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
valben написа:
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
Най-често в образ напълно незабележим! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол