Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2015 07:01 - Само понякога
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 9235 Коментари: 22 Гласове:
42


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
САМО ПОНЯКОГА
Понякога е тихо и минути кратки
помитат спомени и оглушавам.
Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам.
Понякога наново ближа рани,
в потоп от чувства сълзи роня.
Понякога пристъпвам всякакви забрани,
но рядко... само щом си спомня.
Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича...




Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Понякога. . . и все по-често. . . С все ...
28.03.2015 07:38
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
цитирай
2. valben - Ех, Вени!
28.03.2015 08:41
donchevav написа:
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!


За съжаление коментарът ти е точен.
Благодаря!
цитирай
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
28.03.2015 13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.

Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
цитирай
4. valben - Приятелю,
28.03.2015 14:58
ivoki написа:
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.

Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/


как точно си го казал! Времето не съществува за една душа. Вектор - безкрайност - Душа... А на поставения въпрос вероятно сам ще си отговориш. Аз само мога да изразя: вечност - Душа - безсмъртие!
цитирай
5. bliz - Ето това, ще си го "открадна" :
28.03.2015 15:01
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."

Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.

Поздрави от bliz !
цитирай
6. ivoki - БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
28.03.2015 15:31
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
цитирай
7. valben - Поздрави и за теб, bliz!
28.03.2015 16:16
bliz написа:
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."

Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.

Поздрави от bliz !


Две истини ли?! Различни истини?! А може ли да има различни истини? Двусмислия - да. До тук ще спра с моя отговор. Ще ти подаря ето това:

https://www.youtube.com/watch?v=fR3qElOF4r0

В него се крие може би една трета истина. Аз знам, че ти ще я разбереш. Вероятно ще си отговориш и на поставения там въпрос. Ти обичаш да анализираш. Не се съмнявам, че ще се добереш до истината.
А от мен още един път поздрави и много уважение!
Вал
цитирай
8. valben - Но защо, приятелю, Иво?
28.03.2015 16:25
ivoki написа:
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!


Аз трябва да ти благодаря за това, че ме четеш и разбираш.
БЛАГОДАРЯ !
цитирай
9. donchevav - 3. ivoki - donchevav, За душата няма ...
28.03.2015 16:30
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.

Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/

Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
цитирай
10. valben - Сега пък ти се извиняваш, Вени!
28.03.2015 16:58
donchevav написа:
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.

Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/

Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!


Та аз толкова се радвам когато в моите постинги се поставят толкова смислени въпроси. Провеждат се културни и възпитани разговори, спори се... Всичко това е нормално. Всеки един от моите читатели могат да влизат и да излизат по колкото си искат пъти и да задават своите въпроси. Това ме радва.
цитирай
11. pvdaskalov - * ! *
29.03.2015 10:54
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
цитирай
12. joysii - Малиии, добре, че е само понякога. И ...
29.03.2015 12:11
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
цитирай
13. valben - Привет и за теб, П и е р!
29.03.2015 12:23
pvdaskalov написа:
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р


С огромно удоволствие чакам и чета твоите коментари. И ме радва, че разбираш...
Благодарности от Вал!
цитирай
14. valben - О, значи така?!
29.03.2015 12:37
joysii написа:
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)


Задобрявам в рекването! Аз не го бях разбрал. :)))
Благодарности от Вал!
цитирай
15. injir - Да... Понякога...
30.03.2015 21:01
Да... Понякога...
цитирай
16. valben - Привет, injir !
30.03.2015 21:19
injir написа:
Да... Понякога...


Да, така е - понякога и все по-често! :(
цитирай
17. takaini - "Понякога съм жаден и на гл...
03.04.2015 20:35
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)


цитирай
18. valben - О, takaini !
04.04.2015 10:06
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)




Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
цитирай
19. takaini - "Понякога съм жаден и на гл...
23.04.2015 21:06
valben написа:
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)




Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!



Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
цитирай
20. valben - Вселена, какво понятие само!
24.04.2015 10:50
takaini написа:
valben написа:
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)




Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!



Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...


Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
цитирай
21. takaini - "Понякога съм жаден и на гл...
24.04.2015 19:04
valben написа:
takaini написа:
valben написа:
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)




Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!



Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...


Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...


Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
цитирай
22. valben - Любовта може да съществува навсякъде!
24.04.2015 21:05
takaini написа:
valben написа:
takaini написа:
valben написа:
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."


Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...

Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)




Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!



Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...


Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...


Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...


Най-често в образ напълно незабележим! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506745
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031