Постинг
21.03.2015 07:45 -
Диалог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 8293 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2015 07:45
Прочетен: 8293 Коментари: 25 Гласове:
39
Последна промяна: 21.03.2015 07:45
ДИАЛОГ
- Дали ще си отиде любовта?
- Тя никога не си отива!
- Ще ме застигне есента.
- Не се превивай!
- Защо денят е толкоз къс?
- Не издребнявай!
- Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява.
- Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък.
Виж миналото и познай
дали животът ще е кратък.
Високо се прицели ти.
- Но се прицелих.
- Докосна светлите звезди.
- Звездата светла я намерих.
Ами ако страхът е пак голям,
че някога ше онемея?
- Ти никога не ще си сам,
ще бъдеш с Нея.
Обичаш ли, тя избледнява. Колко истинско Вал...
цитирайaip55 написа:
Обичаш ли, тя избледнява. Колко истинско Вал...
Така беше и преди, така е и сега. И на теб да ти е пролетно, усмихнато и писателско!
Поздрави от един твой верен читател!
3.
anin -
Здравейте!
21.03.2015 09:18
21.03.2015 09:18
Честита пролет!
Нека ти донесе много любов и добро настроение!
цитирайНека ти донесе много любов и добро настроение!
anin написа:
Честита пролет!
Нека ти донесе много любов и добро настроение!
Нека ти донесе много любов и добро настроение!
Благодаря за пожеланията! Аз също пожелавам и любов, и добро настроение, плюс още нещо - здраве!
Поздрави от Вал!
Любовта никога не си отива, защото БОГ е ЛЮБОВ !
цитирайivoki написа:
Любовта никога не си отива, защото БОГ е ЛЮБОВ !
Да, любовта не си отива от тези, които наистина вярват в това, а Бог знае и само посочва. И винаги обича, така както трябва да го правим и ние. А пролетта може и да донесе ново начало, ако разбира се, го пожелаем истински.
Честита Първа Пролет!
Нека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)
цитирайНека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)
8.
bliz -
Пролетта ли е виновна...
21.03.2015 18:46
21.03.2015 18:46
"Какво е искал да каже автора?" - този екзистенциален въпрос от ученическите ми години се оказва много точен и вечен.
С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.
"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".
" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.
"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?
Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.
Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...
Поздрави от bliz!
цитирайС кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.
"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".
" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.
"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?
Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.
Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...
Поздрави от bliz!
hloris написа:
Честита Първа Пролет!
Нека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)
Нека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)
Честита Първа Пролет и за теб! Да бъде живот и здраве!
Честита Пролет, Вальо!
Финалът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи
цитирайФиналът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи
bliz написа:
"Какво е искал да каже автора?" - този екзистенциален въпрос от ученическите ми години се оказва много точен и вечен.
С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.
"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".
" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.
"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?
Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.
Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...
Поздрави от bliz!
С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.
"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".
" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.
"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?
Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.
Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...
Поздрави от bliz!
Ще се опитам да отговоря на всички твои въпроси, надявам се точно и ясно.
Първо на екзистенциалния ти въпрос: Какво е искал да каже авторът? Това, което е целял с тези свои думи авторът го е постигнал доста отдавна и то, уверявам те, е било разбрано точно и ясно. А дали е било вечно не мога да знам.
Колкото за изтъркания лаф по повод думичката "никога" бих казал, че ако любовта не си отиде никога, то тя би трябвало да си отиде някога. Точен отговор дава ivoki в своя коментар точно за това стихотворение.
Чудно ми е защо си обърнала думите на автора за мъстта и кога тя избледнява! Разбира се, че ако истински обичаш, ти няма никога да чувстваш мъст. Нима не си съггласна с това?
А повярвай ми, болката на сърцето понякога не може да секне. Наранено сърце може да боли и след края. Споменът може и да избледнее, но сърцето ще продължава да боли.
Колкото до онемяването бъди сигурна, че не винаги думите са всичко, достатъчно е един поглед, един жест, една усмивка, за да кажеш всичко. И не са необходими стихове... Точно тогава е необходимо едно "онемяване" и "докосване" до звездата даже и с риск да се изгориш. Тук няма място нито за страх, нито за победител.
Сега ще се върна на най-интересния ти въпрос. Ти питаш: "С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна?"
Ще ти отговоря с въпрос: Ами ако това не е диалог, а е монолог?
Поздрави от Вал!
цитирайСега ще се върна на най-интересния ти въпрос. Ти питаш: "С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна?"
Ще ти отговоря с въпрос: Ами ако това не е диалог, а е монолог?
Поздрави от Вал!
pvdaskalov написа:
Честита Пролет, Вальо!
Финалът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи
Финалът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи
Е, не се натъжавай, де! И знай, ти не си прашинка, ти си Пиер. А точно сега започва и пролетта и ние ще дишаме влюбено, ще спомняме любовта и защо ли не - ще се влюбваме! :)
14.
bliz -
:)
22.03.2015 01:27
22.03.2015 01:27
Не се опитвай да ме изненадваш с моите прозрения:
"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.
Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...
цитирай"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.
Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...
bliz написа:
Не се опитвай да ме изненадваш с моите прозрения:
"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.
Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...
"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.
Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...
Помисли си. Възможно ли е Сърцето и Разумът да спорят, а през това време някой да се забавлява? А фантазиите спрямо това, което иска да каже авторът са нещо много хубаво. В тълкуването на всяка наша дума трябва да има различни мнения. Тогава именно се ражда истината, или поне се доближаваме до нея. Да, сега вече съм уверен, че няма да приема оставката! :)))
Кой е питащият?
Ти ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)
цитирайТи ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)
За това винаги изминаваме Пътя, за да достигнем до Нея. Всичко е любов Усмивки.
цитирайjoysii написа:
Кой е питащият?
Ти ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)
Ти ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)
Кой пита ли? Ами всеки един от нас пита. И чака отговори. Е, понякога не ги дочаква. Ама нищо - здраве да е!
Поздрави!
makont написа:
За това винаги изминаваме Пътя, за да достигнем до Нея. Всичко е любов Усмивки.
Точно, кратко и ясно! Ето това е!
Поздрави от Вал!
Поздрави !
цитирайСмелост.
цитирайstela50 написа:
Поздрави !
Поздрави и от мен!
injir написа:
Смелост.
Бих добавил и още нещо. Вяра!
Поздрави от Вал!
Вечно се питаме и се надяваме...
Поздрав!
Литатру
цитирайПоздрав!
Литатру
litatru написа:
Вечно се питаме и се надяваме...
Поздрав!
Литатру
Поздрав!
Литатру
Щом се надяваш все някога ще дочакаш отговора! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол