Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2015 07:45 - Диалог
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 8271 Коментари: 25 Гласове:
39

Последна промяна: 21.03.2015 07:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ДИАЛОГ
- Дали ще си отиде любовта?
     - Тя никога не си отива!
- Ще ме застигне есента.
     - Не се превивай!
- Защо денят е толкоз къс?
     - Не издребнявай!
- Защо все още чувствам мъст?
     - Обичаш ли, тя избледнява.
- Боли сърце и ще боли докрай.
     - И по-нататък.
     Виж миналото и познай
     дали животът ще е кратък.
     Високо се прицели ти.
- Но се прицелих.
    - Докосна светлите звезди.
- Звездата светла я намерих.
Ами ако страхът е пак голям,
че някога ше онемея?
      - Ти никога не ще си сам,
     ще бъдеш с Нея.





Гласувай:
39



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Хубава пролет Вал!
21.03.2015 08:08
Обичаш ли, тя избледнява. Колко истинско Вал...
цитирай
2. valben - Така е, приятелю!
21.03.2015 08:53
aip55 написа:
Обичаш ли, тя избледнява. Колко истинско Вал...

Така беше и преди, така е и сега. И на теб да ти е пролетно, усмихнато и писателско!
Поздрави от един твой верен читател!
цитирай
3. anin - Здравейте!
21.03.2015 09:18
Честита пролет!
Нека ти донесе много любов и добро настроение!
цитирай
4. valben - Здравейте, anin!
21.03.2015 10:53
anin написа:
Честита пролет!
Нека ти донесе много любов и добро настроение!


Благодаря за пожеланията! Аз също пожелавам и любов, и добро настроение, плюс още нещо - здраве!
Поздрави от Вал!
цитирай
5. ivoki - ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ !
21.03.2015 13:44
Любовта никога не си отива, защото БОГ е ЛЮБОВ !
цитирай
6. valben - ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, ПРИЯТЕЛЮ!
21.03.2015 14:26
ivoki написа:
Любовта никога не си отива, защото БОГ е ЛЮБОВ !


Да, любовта не си отива от тези, които наистина вярват в това, а Бог знае и само посочва. И винаги обича, така както трябва да го правим и ние. А пролетта може и да донесе ново начало, ако разбира се, го пожелаем истински.
цитирай
7. hloris - :)
21.03.2015 15:04
Честита Първа Пролет!
Нека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)
цитирай
8. bliz - Пролетта ли е виновна...
21.03.2015 18:46
"Какво е искал да каже автора?" - този екзистенциален въпрос от ученическите ми години се оказва много точен и вечен.

С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.

"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".

" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.

"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?

Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.

Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...

Поздрави от bliz!
цитирай
9. valben - Благодаря за поздравите, hloris!
21.03.2015 20:35
hloris написа:
Честита Първа Пролет!
Нека да ти донесе това,което желаеш най-много! :)


Честита Първа Пролет и за теб! Да бъде живот и здраве!
цитирай
10. pvdaskalov - * ! *
21.03.2015 21:14
Честита Пролет, Вальо!
Финалът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи
цитирай
11. valben - Ами да взема да отговарям, Близ!
21.03.2015 21:42
bliz написа:
"Какво е искал да каже автора?" - този екзистенциален въпрос от ученическите ми години се оказва много точен и вечен.

С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата.

"Тя никога не си отива" - не казвай никога "никога".

" Защо все още чувствам мъст?
- Обичаш ли, тя избледнява."
Това е препоръчително, но не е вярно, не избледнява щом чувстваш мъст.

"Боли сърце и ще боли докрай.
- И по-нататък."
Докрай - и ще продължава да те боли и по-нататък, ако това е вярно, за какво избледняване става въпрос?

Звездата светла я намери, но се страхуваш да не онемееш - сладките ти стихове са израз на любовта ти, нежно оръжие, винаги носещо победа. Да, ако онемееш, ще си поне малко сам или по-скоро Тя ще е поне малко сама, защото част от тебе ще си е отишла.

Няма начин да е същото, бъди готов, То идва, но се наслаждавай на мига, защото То още не те е превзело...

Поздрави от bliz!


Ще се опитам да отговоря на всички твои въпроси, надявам се точно и ясно.
Първо на екзистенциалния ти въпрос: Какво е искал да каже авторът? Това, което е целял с тези свои думи авторът го е постигнал доста отдавна и то, уверявам те, е било разбрано точно и ясно. А дали е било вечно не мога да знам.
Колкото за изтъркания лаф по повод думичката "никога" бих казал, че ако любовта не си отиде никога, то тя би трябвало да си отиде някога. Точен отговор дава ivoki в своя коментар точно за това стихотворение.
Чудно ми е защо си обърнала думите на автора за мъстта и кога тя избледнява! Разбира се, че ако истински обичаш, ти няма никога да чувстваш мъст. Нима не си съггласна с това?
А повярвай ми, болката на сърцето понякога не може да секне. Наранено сърце може да боли и след края. Споменът може и да избледнее, но сърцето ще продължава да боли.

цитирай
12. valben - Продължение за Близ
21.03.2015 21:52
Колкото до онемяването бъди сигурна, че не винаги думите са всичко, достатъчно е един поглед, един жест, една усмивка, за да кажеш всичко. И не са необходими стихове... Точно тогава е необходимо едно "онемяване" и "докосване" до звездата даже и с риск да се изгориш. Тук няма място нито за страх, нито за победител.
Сега ще се върна на най-интересния ти въпрос. Ти питаш: "С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна?"
Ще ти отговоря с въпрос: Ами ако това не е диалог, а е монолог?

Поздрави от Вал!
цитирай
13. valben - Честита Пролет, приятелю!
21.03.2015 22:06
pvdaskalov написа:
Честита Пролет, Вальо!
Финалът на творбата ти ме накара да си представя, че ще си отидем от този свят влюбени, дори да не сме изпитвали това чувство през живота си. И ще бъдем в това състовние неопределено дълго, докато се преродим и всичко почне отначало. В този тъмен период от съществуванието ни, дали като влюбени ще се чувстваме щастливи или ще бъде истинско мъчение за нас - нещо като ад, поради невъзможността любовта да бъде споделена?
Натъжената прашинката Пи


Е, не се натъжавай, де! И знай, ти не си прашинка, ти си Пиер. А точно сега започва и пролетта и ние ще дишаме влюбено, ще спомняме любовта и защо ли не - ще се влюбваме! :)
цитирай
14. bliz - :)
22.03.2015 01:27
Не се опитвай да ме изненадваш с моите прозрения:

"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.

Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...
цитирай
15. valben - Ами пак да ти отговоря!
22.03.2015 07:49
bliz написа:
Не се опитвай да ме изненадваш с моите прозрения:

"С кого е диалога, коя е другата всезнаеща, коригираща и винаги имаща право страна? Разума и Сърцето с неравностойното си единоборство не носят жадувания баланс на чувствата." - Диалога е между Разума и Сърцето - т.е. монолог.

Мислих, че се забавляваш с моите фантазии на тема "Какво е искал да каже автора?", а не е така...


Помисли си. Възможно ли е Сърцето и Разумът да спорят, а през това време някой да се забавлява? А фантазиите спрямо това, което иска да каже авторът са нещо много хубаво. В тълкуването на всяка наша дума трябва да има различни мнения. Тогава именно се ражда истината, или поне се доближаваме до нея. Да, сега вече съм уверен, че няма да приема оставката! :)))
цитирай
16. joysii - Кой е питащият? Ти ли? Струва ми ...
22.03.2015 11:12
Кой е питащият?
Ти ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)
цитирай
17. makont - И това е достатъчно!
22.03.2015 11:54
За това винаги изминаваме Пътя, за да достигнем до Нея. Всичко е любов Усмивки.
цитирай
18. valben - Привет, Джойси!
22.03.2015 12:45
joysii написа:
Кой е питащият?
Ти ли?
Струва ми се,че тук разговарят твоите две настроения- слънчево позитивното и меланхолично песимистичното.
Не се предавай! Удържай баланса между тях!
Поздрави. Пак да кажа - прелестно си го издокарал стихото.:):):):)


Кой пита ли? Ами всеки един от нас пита. И чака отговори. Е, понякога не ги дочаква. Ама нищо - здраве да е!
Поздрави!
цитирай
19. valben - Благодаря!
22.03.2015 17:07
makont написа:
За това винаги изминаваме Пътя, за да достигнем до Нея. Всичко е любов Усмивки.


Точно, кратко и ясно! Ето това е!
Поздрави от Вал!
цитирай
20. stela50 - Вал... прекрасно е...
22.03.2015 18:57
Поздрави !
цитирай
21. injir - Смелост.
22.03.2015 22:32
Смелост.
цитирай
22. valben - Благодаря, Таня!
22.03.2015 23:28
stela50 написа:
Поздрави !


Поздрави и от мен!
цитирай
23. valben - Привет, injir !
23.03.2015 07:31
injir написа:
Смелост.


Бих добавил и още нещо. Вяра!
Поздрави от Вал!
цитирай
24. litatru - :)
29.03.2015 20:57
Вечно се питаме и се надяваме...
Поздрав!
Литатру
цитирай
25. valben - Поздрави и за теб, litatru !
29.03.2015 21:53
litatru написа:
Вечно се питаме и се надяваме...
Поздрав!
Литатру


Щом се надяваш все някога ще дочакаш отговора! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506446
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031