Постинг
14.02.2015 08:33 -
Онзи миг
ОНЗИ МИГ
В стремежа си да го догоним времето
забравяме да се усмихнем,
пропускаме да видим поглед
отправен в нас след тежка нощ,
да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг...
Упрекваме се, че закъсняваме
да я догоним усмивката,
да го съзрем и погледа,
отправен в нас във утрото,
пропуснали дори да се докоснем.
Но онзи миг не чака...
И трябва ли да чакаме прераждане,
за да престанем най-сетне
да препускаме след времето
и да сграбчим само онзи миг,
в който ще се обикнем
и ще постигнем всичко?
Може би безсмъртие...
Онзи миг между вчера и бъдеще.
Онзи миг, в който се вкопчваме.
Онзи миг, в който понякога падаме.
Този миг се нарича Живот!
В стремежа си да го догоним времето
забравяме да се усмихнем,
пропускаме да видим поглед
отправен в нас след тежка нощ,
да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг...
Упрекваме се, че закъсняваме
да я догоним усмивката,
да го съзрем и погледа,
отправен в нас във утрото,
пропуснали дори да се докоснем.
Но онзи миг не чака...
И трябва ли да чакаме прераждане,
за да престанем най-сетне
да препускаме след времето
и да сграбчим само онзи миг,
в който ще се обикнем
и ще постигнем всичко?
Може би безсмъртие...
Онзи миг между вчера и бъдеще.
Онзи миг, в който се вкопчваме.
Онзи миг, в който понякога падаме.
Този миг се нарича Живот!
Онзи миг - нали за него живеем? Едва ли има човек, през когото да не е минал...но колко са тези, които са го усетили, успели са да го пленят и да го задържат в сърцето си. Те са щастливци, избраници на Любовта! И не ми казвай, скъпи Вал, че любовта не е плен, не е най-нежното, доброволно робство, в което сърцето те вкарва....а ти цял живот му благодариш - страдаш и благославяш болката в душата си до края на живота си. Защото, както казваш и ти, само този миг е Живот!
Поздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!
цитирайПоздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!
... на всичкото отгоре и празничен (ДА ТИ Е ЧЕСТИТО ИМЕТО, ВАЛ!) да призная, че в този живот се чувствам като робот. На какво ли се дължи? На липсата на вяра или на любов. Но това не е ли все едно, обединено като благодат?
П и е р
цитирайП и е р
donchevav написа:
Онзи миг - нали за него живеем? Едва ли има човек, през когото да не е минал...но колко са тези, които са го усетили, успели са да го пленят и да го задържат в сърцето си. Те са щастливци, избраници на Любовта! И не ми казвай, скъпи Вал, че любовта не е плен, не е най-нежното, доброволно робство, в което сърцето те вкарва....а ти цял живот му благодариш - страдаш и благославяш болката в душата си до края на живота си. Защото, както казваш и ти, само този миг е Живот!
Поздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!
Поздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!
Благодаря за поздравите! А любовта е Любов!
pvdaskalov написа:
... на всичкото отгоре и празничен (ДА ТИ Е ЧЕСТИТО ИМЕТО, ВАЛ!) да призная, че в този живот се чувствам като робот. На какво ли се дължи? На липсата на вяра или на любов. Но това не е ли все едно, обединено като благодат?
П и е р
П и е р
Знам на какво се дължи. Ти също знаеш. С едно възклицание ми го показа... И не е липсата на вяра и любов, нали?
Ох, да ти имам таланта и вдъхновението!
Защо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!
цитирайЗащо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!
6.
bliz -
Утрото и онзи миг са несъвместими...
14.02.2015 22:18
14.02.2015 22:18
"да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."
Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.
Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.
цитирайи да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."
Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.
Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.
joysii написа:
Ох, да ти имам таланта и вдъхновението!
Защо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!
Защо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!
Не трябва да е вяло и безчусвтвено, все още сме живи!
bliz написа:
"да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."
Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.
Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."
Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.
Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.
Аз не пиша за "онзи миг", аз имам предвид мигът, в който би трябвало да разберем защо сме на този свят и защо трябва да живеем. А той може да бъде сграбчен по всяко време. Нужно е само да повярваме в него.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол