Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2015 08:33 - Онзи миг
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 6191 Коментари: 8 Гласове:
31


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ОНЗИ МИГ
В стремежа си да го догоним времето
забравяме да се усмихнем,
пропускаме да видим поглед
отправен в нас след тежка нощ,
да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг...
Упрекваме се, че закъсняваме
да я догоним усмивката,
да го съзрем и погледа,
отправен в нас във утрото,
пропуснали дори да се докоснем.
Но онзи миг не чака...
И трябва ли да чакаме прераждане,
за да престанем най-сетне
да препускаме след времето
и да сграбчим само онзи миг,
в който ще се обикнем
и ще постигнем всичко?
Може би безсмъртие...
Онзи миг между вчера и бъдеще.
Онзи миг, в който се вкопчваме.
Онзи миг, в който понякога падаме.
Този миг се нарича Живот!

       image


Тагове:   МиГ,   докосване,   живот,   време,


Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Онзи миг - нали за него живеем? Едва ...
14.02.2015 08:53
Онзи миг - нали за него живеем? Едва ли има човек, през когото да не е минал...но колко са тези, които са го усетили, успели са да го пленят и да го задържат в сърцето си. Те са щастливци, избраници на Любовта! И не ми казвай, скъпи Вал, че любовта не е плен, не е най-нежното, доброволно робство, в което сърцето те вкарва....а ти цял живот му благодариш - страдаш и благославяш болката в душата си до края на живота си. Защото, както казваш и ти, само този миг е Живот!
Поздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!
цитирай
2. pvdaskalov - Не ми се щеше в този слънчев ден...
14.02.2015 09:32
... на всичкото отгоре и празничен (ДА ТИ Е ЧЕСТИТО ИМЕТО, ВАЛ!) да призная, че в този живот се чувствам като робот. На какво ли се дължи? На липсата на вяра или на любов. Но това не е ли все едно, обединено като благодат?
П и е р
цитирай
3. valben - Благодаря, Вени!
14.02.2015 10:02
donchevav написа:
Онзи миг - нали за него живеем? Едва ли има човек, през когото да не е минал...но колко са тези, които са го усетили, успели са да го пленят и да го задържат в сърцето си. Те са щастливци, избраници на Любовта! И не ми казвай, скъпи Вал, че любовта не е плен, не е най-нежното, доброволно робство, в което сърцето те вкарва....а ти цял живот му благодариш - страдаш и благославяш болката в душата си до края на живота си. Защото, както казваш и ти, само този миг е Живот!
Поздрави, скъпи приятелю, весели празници на цялото ти семейство!


Благодаря за поздравите! А любовта е Любов!
цитирай
4. valben - Аз знам, приятелю!
14.02.2015 11:29
pvdaskalov написа:
... на всичкото отгоре и празничен (ДА ТИ Е ЧЕСТИТО ИМЕТО, ВАЛ!) да призная, че в този живот се чувствам като робот. На какво ли се дължи? На липсата на вяра или на любов. Но това не е ли все едно, обединено като благодат?
П и е р


Знам на какво се дължи. Ти също знаеш. С едно възклицание ми го показа... И не е липсата на вяра и любов, нали?
цитирай
5. joysii - Ох, да ти имам таланта и вдъхнове...
14.02.2015 20:50
Ох, да ти имам таланта и вдъхновението!
Защо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!
цитирай
6. bliz - Утрото и онзи миг са несъвместими...
14.02.2015 22:18
"да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."

Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.

Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.






цитирай
7. valben - Благодаря за поздравите, Джойси!
15.02.2015 13:56
joysii написа:
Ох, да ти имам таланта и вдъхновението!
Защо на мен ми е вяло и безчувствено....
Поздрави, Вал, радвам ти се. Пиши и не се поддавай на апатия и безразличие.
Поздрави от сърце!


Не трябва да е вяло и безчусвтвено, все още сме живи!
цитирай
8. valben - Май си мислим за различни мигове!
15.02.2015 18:46
bliz написа:
"да се зарадваме на утрото
и да се докоснем.
За да достигнем онзи миг..."

Нощта е по-благослонна за "онзи миг...", времето не съществува, тихо е, свежо, ароматно, освободени от праха на деня.

Утрото идва с много въпроси - а сега накъде по-напред. Не усещаме парфюма от снощи...С полуотворени очи се втурваме на някъде, болезнено се разделяме с блаженото безвремие на нощта.








Аз не пиша за "онзи миг", аз имам предвид мигът, в който би трябвало да разберем защо сме на този свят и защо трябва да живеем. А той може да бъде сграбчен по всяко време. Нужно е само да повярваме в него.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3505704
Постинги: 729
Коментари: 12304
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031