Прочетен: 6408 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2015 01:55
ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Защо ли всеки от нас си мисли, че звездите живеят единствено в небесата? Че трябва само да вдигнем поглед в ясна нощ и да видим звезда. И ако тя внезапно започне да пада, да си намислим желание и да чакаме то да се сбъдне? Да се влюбим в звезда, да се опитаме да я докоснем и ако се опарим, да страдаме? Да напишем стих... а той обезателно би трябвало да бъде разбран, така ли? А защо да не потърсим звезди някъде другаде, може би много близо до себе си? Дали тези, така близо до нас, звезди, светят и топлят? Ами, ако се опарим, даже и да не сме ги докоснали? Е, много се отплеснах от приказката, която искам да ви разкажа...
И така, има едни безмълвни звезди, тихи и скромни, те не блестят, в тях не се влюбват, на тях не посвещават стихове. Те обитават дълбините на морета и океани, но не мислете, че не са потребни. Те са много потребни, но това вече е друга приказка. Това са морските звезди. Колкото и да са недостъпни и те понякога искат да бъдат забелязани, открити и обикнати. И тогава се отправят към сушата. За това им помага приливът. Но ето и самата приказка:
Един най-обикновен човек се мотаел по брега на океана и разсъждавал върху своя живот. Никак не бил доволен от своите разсъждения. Той искал да направи нещо значимо, но колкото и да се опитвал, винаги изпитвал чувството, че няма да успее да се справи. А искал, наистина искал. Изведнъж странникът почувствал тревожно усещане. Погледнал към краката си и изтръпнал. Съзрял хиляди мънички морски звезди, изхвърлени на брега от океанските вълни и прилива. Тогава мъжът се замислил за несъмнената жестокост на океана. В края на краищата тези морски звезди не били направили нищо лошо! И въпреки това до края на деня те щели да бъдат мъртви, изхвърлени на брега и оставени да умрат.
След известно време човекът срещнал възрастна жена, която стояла на брега и хвърляла морските звезди, които били изхвърлени на брега, обратно в океана. Когато я попитал защо го прави, тя му отвърнала, че винаги е искала да направи нещо значимо в своя живот и решила, че днес е добър ден да започне. Мъжът погледнал към хилядите морски звезди, които лежали на брега и попитал:
- Докато хвърляш една звезда обратно в океана, той изхвърля други три на брега! Какъв смисъл има всичко това?
Жената се замислила, после взела друга морска звезда и я хвърлила обратно в океана.
- Има смисъл за тази, - казала тя и се усмихнала с най-прелестната усмивка, която човекът бил виждал някога.
А какво станало със звездичката, която жената току-що върнала във водата? Звездичката се отърсила, разбрала, че е още жива и все още има надежда. Не се замислила само за едно – защо все пак, се е отправила към сушата? Но напрегнала мускулчета и се опитала. В този миг следващата вълна отново я запратила на сушата.
Жената продължила нататък, взела следващата морска звезда и я хвърлила във водата. Странникът само това чакал. Попитал веднага:
- Но защо вземаш друга, та ти не успя да спасиш тази?
Отговорът не закъснял:
- Тази ли? Но тя вече знае, тя ще се спаси и сама...
Ето това е приказката. Фактът, че ми беше разказана именно от една такава звезда, доказва, че звездата се е спасила, а Странник може да бъде всеки един от нас. Достатъчно е да върне в океана поне една морска звезда. След това ще може да се усмихне с най-прелестната усмивка, която някой някога е виждал.
24.01.2015 14:41
Правиш ни по-добри, а писането ти е майсторско - почна ли да чета, непременно искам да е до края.
Замислям се, че звездата изхвърлена отново , знае как да се справи вече и е по-мъдра от много хора, които не се поучават от горчивия си опит и е обезсърчително да си помогнал на такъв човек - безрезултатността на усилията демотивират и огорчават.
Искаше ми се до възрастната жена да има и едно дете - символ на приемствеността, защото доброто може да се прави от всеки.
Хубав ден и поздрави от bliz !"
А океаните – този, в приказката, и онзи - на живота, са безжалостни. Трябва ти воля, сила на духа, за да се спасиш – и малко, малко помощ отстрани – един жест само, едно добронамерено движение, за да си повярваш, че можеш да го направиш.
Хубава приказка! Поздрави, Вал!
Това е една стара притча, преразказана от мен. Трябва всеки да я прочете и да се опита...
Поздрави!
Но дали понякога е необходимо?
Правиш ни по-добри, а писането ти е майсторско - почна ли да чета, непременно искам да е до края.
Замислям се, че звездата изхвърлена отново , знае как да се справи вече и е по-мъдра от много хора, които не се поучават от горчивия си опит и е обезсърчително да си помогнал на такъв човек - безрезултатността на усилията демотивират и огорчават.
Искаше ми се до възрастната жена да има и едно дете - символ на приемствеността, защото доброто може да се прави от всеки.
Хубав ден и поздрави от bliz !"
Знаеш ли? В оригинала на тази притча наистина този, който връща малките морски звездички в океана, е малко момче. Когато се опитах да я преразкажа по свой си начин, решиих това да е възрастна жева. Има разлика, нали?
Поздрави от Вал.
А океаните – този, в приказката, и онзи - на живота, са безжалостни. Трябва ти воля, сила на духа, за да се спасиш – и малко, малко помощ отстрани – един жест само, едно добронамерено движение, за да си повярваш, че можеш да го направиш.
Хубава приказка! Поздрави, Вал!
Това, което ми разказваш за морските звездички е страхотно. А това, което аз се опитвам да разкажа е продължение на една притча, която вече друг е разказал. Аз това, което се опитах, с риск да ме нарекат плагиат, е да внуша нещо съвсем друго - и за океана, и за оцеляването, и за това дали трябва да се опитаме... Дали съм разбран е вече съвсем друга приказка (както аз обичам да се изразявам).
Поздравявам те!
Точно това е!
Чак пък толкова обширен анализ не е нужен. Важното е, че се е получило нещо. Благодаря за разбирането.
Ние не знаем направеното от нас през своя живот дали е значимо. Може и да е дребно, но случи ли се да ни искат помощта и това е по силите ни, трябва да се отзоваваме. Времето показва колко голяма е била помощта.
В един януарски ден на 2000-а погребахме баща ни. Аз съм със слаби нерви и едва се сдържах да не хълцам. През сълзи виждах в ритуалната зала около 50 човека, повечето от които бяха за мен непознати. Отдавна се бях откъснал от бащиното огнище в Пловдив. Леко се наведох към мама и я попитах всички тези хора наши роднини ли са. Не били, имало и чужди, Тя като че ли усети следващия ми въпрос и ме изпревари: "На всички тях баща ти е помогнал да си стъпят на краката." Да, баща ми не направи нищо голямо през скромния си живот, но сам сирак от ранни години, вече получил занаят, помагал е на такива като него и те са станали човеци.
Извинявай, Вальо, за толкова личния спомен, но твоят разказ го предизвика. На нас може да ни се струва, че помощта, която сме оказвали на близки и познати, да е малка, незначителна, но идва момент, когато се разбира, че за тях е била голяма, дори решаваща.
Хвала и чест, че се обръщаш към такива значими теми, че ги поднасяш с художествен усет, скромно, а всъщност засягаш класическата , голямата тема за човешките взаимоотношения...
П и е р
Ние не знаем направеното от нас през своя живот дали е значимо. Може и да е дребно, но случи ли се да ни искат помощта и това е по силите ни, трябва да се отзоваваме. Времето показва колко голяма е била помощта.
В един януарски ден на 2000-а погребахме баща ни. Аз съм със слаби нерви и едва се сдържах да не хълцам. През сълзи виждах в ритуалната зала около 50 човека, повечето от които бяха за мен непознати. Отдавна се бях откъснал от бащиното огнище в Пловдив. Леко се наведох към мама и я попитах всички тези хора наши роднини ли са. Не били, имало и чужди, Тя като че ли усети следващия ми въпрос и ме изпревари: "На всички тях баща ти е помогнал да си стъпят на краката." Да, баща ми не направи нищо голямо през скромния си живот, но сам сирак от ранни години, вече получил занаят, помагал е на такива като него и те са станали човеци.
Извинявай, Вальо, за толкова личния спомен, но твоят разказ го предизвика. На нас може да ни се струва, че помощта, която сме оказвали на близки и познати, да е малка, незначителна, но идва момент, когато се разбира, че за тях е била голяма, дори решаваща.
Хвала и чест, че се обръщаш към такива значими теми, че ги поднасяш с художествен усет, скромно, а всъщност засягаш класическата , голямата тема за човешките взаимоотношения...
П и е р
Кой може да каже, кое точно е наистина значимо? Понякога нещо много дребно може да се окаже значимо. И обратното - на пръв поглед нещо грандиозно може да бъде всъщност мъничко и без никакво значение. За мен това, че ти разказа този личен твой спомен е нещо значимо. Благодаря ти!
Радвам се, че прочете и ти хареса!
Поздрави от Вал!