Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2015 01:45 - Приказка за морската звезда
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 5499 Коментари: 16 Гласове:
29

Последна промяна: 24.01.2015 01:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Защо ли всеки от нас си мисли, че звездите живеят единствено в небесата? Че трябва само да вдигнем поглед в ясна нощ и да видим звезда. И ако тя внезапно започне да пада, да си намислим желание и да чакаме то да се сбъдне? Да се влюбим в звезда, да се опитаме да я докоснем и ако се опарим, да страдаме?  Да напишем стих... а той обезателно би трябвало да бъде разбран, така ли? А защо да не потърсим звезди някъде другаде, може  би много близо до себе си?  Дали тези, така близо до нас, звезди, светят и топлят? Ами, ако се опарим, даже и да не сме ги докоснали?  Е, много се отплеснах от приказката, която искам да ви разкажа...

 И така, има едни безмълвни звезди, тихи и скромни, те не блестят, в тях не се влюбват, на тях не посвещават стихове. Те обитават дълбините на морета и океани, но не мислете, че не са потребни. Те са много потребни, но това вече е друга приказка. Това са морските звезди. Колкото и да са недостъпни и те понякога искат да бъдат забелязани, открити и обикнати. И тогава се отправят към сушата. За това им помага приливът. Но ето и самата приказка:

Един най-обикновен човек се мотаел по брега на океана и разсъждавал върху своя живот. Никак не бил доволен от своите разсъждения. Той искал да направи нещо значимо, но колкото и да се опитвал, винаги изпитвал чувството, че няма да успее да се справи. А искал, наистина искал. Изведнъж странникът почувствал тревожно усещане. Погледнал към краката си и изтръпнал. Съзрял хиляди мънички морски звезди, изхвърлени на брега от океанските вълни и прилива. Тогава мъжът се замислил за несъмнената жестокост на океана. В края на краищата тези морски звезди не били направили нищо лошо! И въпреки това до края на деня те щели да бъдат мъртви, изхвърлени на брега и оставени да умрат.

След известно време човекът срещнал възрастна жена, която стояла на брега и хвърляла морските звезди, които били изхвърлени на брега, обратно в океана. Когато я попитал защо го прави, тя му отвърнала, че винаги е искала да направи нещо значимо в своя живот и решила, че днес е добър ден да започне. Мъжът погледнал към хилядите морски звезди, които лежали на брега и попитал:

         - Докато хвърляш една звезда обратно в океана, той изхвърля други три на брега! Какъв смисъл има всичко това?

Жената се замислила, после взела друга морска звезда и я хвърлила обратно в океана.

- Има смисъл за тази, - казала тя и се усмихнала с най-прелестната усмивка, която човекът бил виждал някога.

А какво станало със звездичката, която жената току-що върнала във водата? Звездичката се отърсила, разбрала, че е още жива и все още има надежда. Не се замислила само за едно – защо все пак, се е отправила към сушата? Но напрегнала мускулчета и се опитала. В този миг следващата вълна отново я запратила на сушата.

Жената продължила нататък, взела следващата морска звезда и я хвърлила във водата. Странникът само това чакал. Попитал веднага:

- Но защо вземаш друга, та ти не успя да спасиш тази?

Отговорът не закъснял:

- Тази ли? Но тя вече знае, тя ще се спаси и сама...

 

Ето това е приказката. Фактът, че ми беше разказана именно от една такава звезда, доказва, че звездата се е спасила, а Странник може да бъде всеки един от нас. Достатъчно е да върне в океана поне една морска звезда. След това ще може да се усмихне с най-прелестната усмивка, която някой някога е виждал.

 





Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Поздрав!
24.01.2015 06:50
Прекрасна приказка! Дори на един живот да помогнеш, се чувстваш щастлив. А около нас е пълно с възможности за това... Да си жив и здрав!
цитирай
2. injir - Трябва и да решиш да спасяваш. . . ...
24.01.2015 07:12
Трябва и да решиш да спасяваш... Едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Кой мъдър човек бе казал това...
цитирай
3. bliz - Да спасяваш...
24.01.2015 14:41
Да спасяваш - познат призив, но ти го разказа по един лек, естествен начин. Остава едно ведро, приповдигнато, топло чувство след прочита, че ми се иска сега да изтичам навън и да спася поне една звезда!

Правиш ни по-добри, а писането ти е майсторско - почна ли да чета, непременно искам да е до края.

Замислям се, че звездата изхвърлена отново , знае как да се справи вече и е по-мъдра от много хора, които не се поучават от горчивия си опит и е обезсърчително да си помогнал на такъв човек - безрезултатността на усилията демотивират и огорчават.

Искаше ми се до възрастната жена да има и едно дете - символ на приемствеността, защото доброто може да се прави от всеки.

Хубав ден и поздрави от bliz !"
цитирай
4. donchevav - А морските звезди по принцип са г...
24.01.2015 16:50
А морските звезди по принцип са големи герои – ако усети, че е нападната, тази малка животинка сама къса едното си краче и го оставя за плячка, а с останалите бяга…после, когато е в безопасност, като един високотехнологичен киборг регенерира отсъстващата част. Понякога, при нужда, оставя дори цялото си тяло на врага – и изчезва само с една своя малка част – после от тази част се възстановява цялата морска звезда….Така че правилен е твоят извод, Вал: „Тази ли? Но тя вече знае, тя ще се спаси и сама...” /макар да чувствам, че си го казал в друг смисъл:))))/
А океаните – този, в приказката, и онзи - на живота, са безжалостни. Трябва ти воля, сила на духа, за да се спасиш – и малко, малко помощ отстрани – един жест само, едно добронамерено движение, за да си повярваш, че можеш да го направиш.
Хубава приказка! Поздрави, Вал!
цитирай
5. valben - Благодаря, приятелю!
24.01.2015 17:50
batogo написа:
Прекрасна приказка! Дори на един живот да помогнеш, се чувстваш щастлив. А около нас е пълно с възможности за това... Да си жив и здрав!


Това е една стара притча, преразказана от мен. Трябва всеки да я прочете и да се опита...
Поздрави!
цитирай
6. valben - О, да, така е.
24.01.2015 18:35
injir написа:
Трябва и да решиш да спасяваш... Едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Кой мъдър човек бе казал това...


Но дали понякога е необходимо?
цитирай
7. valben - Привет, blizbliz !
24.01.2015 19:01
bliz написа:
Да спасяваш - познат призив, но ти го разказа по един лек, естествен начин. Остава едно ведро, приповдигнато, топло чувство след прочита, че ми се иска сега да изтичам навън и да спася поне една звезда!

Правиш ни по-добри, а писането ти е майсторско - почна ли да чета, непременно искам да е до края.

Замислям се, че звездата изхвърлена отново , знае как да се справи вече и е по-мъдра от много хора, които не се поучават от горчивия си опит и е обезсърчително да си помогнал на такъв човек - безрезултатността на усилията демотивират и огорчават.

Искаше ми се до възрастната жена да има и едно дете - символ на приемствеността, защото доброто може да се прави от всеки.

Хубав ден и поздрави от bliz !"


Знаеш ли? В оригинала на тази притча наистина този, който връща малките морски звездички в океана, е малко момче. Когато се опитах да я преразкажа по свой си начин, решиих това да е възрастна жева. Има разлика, нали?
Поздрави от Вал.
цитирай
8. valben - Привет, Вени!
24.01.2015 19:36
donchevav написа:
А морските звезди по принцип са големи герои – ако усети, че е нападната, тази малка животинка сама къса едното си краче и го оставя за плячка, а с останалите бяга…после, когато е в безопасност, като един високотехнологичен киборг регенерира отсъстващата част. Понякога, при нужда, оставя дори цялото си тяло на врага – и изчезва само с една своя малка част – после от тази част се възстановява цялата морска звезда….Така че правилен е твоят извод, Вал: „Тази ли? Но тя вече знае, тя ще се спаси и сама...” /макар да чувствам, че си го казал в друг смисъл:))))/
А океаните – този, в приказката, и онзи - на живота, са безжалостни. Трябва ти воля, сила на духа, за да се спасиш – и малко, малко помощ отстрани – един жест само, едно добронамерено движение, за да си повярваш, че можеш да го направиш.
Хубава приказка! Поздрави, Вал!


Това, което ми разказваш за морските звездички е страхотно. А това, което аз се опитвам да разкажа е продължение на една притча, която вече друг е разказал. Аз това, което се опитах, с риск да ме нарекат плагиат, е да внуша нещо съвсем друго - и за океана, и за оцеляването, и за това дали трябва да се опитаме... Дали съм разбран е вече съвсем друга приказка (както аз обичам да се изразявам).
Поздравявам те!
цитирай
9. slaveya66 - Защото...
24.01.2015 19:59
...да помогнем е не просто да върнем към живот, а да научим страдащия да се спасява сам!
цитирай
10. donchevav - Да, Вал, мисля, че добре разбрах ...
24.01.2015 20:36
Да, Вал, мисля, че добре разбрах посланията ти - и /нали не се съмняваш в това:)))/ мога да напиша 4 страници формат А4 анализ по тях:))) - наистина в твоя текст има много внушени идеи, търсени обрати, алюзии. Но и мене ме притесни близостта /включително в заглавието/ с оная притча от Изворите.ком....Затова дадох друга насока на коментара си и само във втората част загатнах за океана....и пр...... Благодаря ти, че разясни! Поздрави!
цитирай
11. valben - Да!
24.01.2015 22:56
slaveya66 написа:
...да помогнем е не просто да върнем към живот, а да научим страдащия да се спасява сам!


Точно това е!
цитирай
12. valben - Е, Вени!
24.01.2015 23:04
donchevav написа:
Да, Вал, мисля, че добре разбрах посланията ти - и /нали не се съмняваш в това:)))/ мога да напиша 4 страници формат А4 анализ по тях:))) - наистина в твоя текст има много внушени идеи, търсени обрати, алюзии. Но и мене ме притесни близостта /включително в заглавието/ с оная притча от Изворите.ком....Затова дадох друга насока на коментара си и само във втората част загатнах за океана....и пр...... Благодаря ти, че разясни! Поздрави!


Чак пък толкова обширен анализ не е нужен. Важното е, че се е получило нещо. Благодаря за разбирането.
цитирай
13. pvdaskalov - "Той искал да направи нещо значимо,
25.01.2015 23:08
но колкото и да се опитвал, винаги изпитвал чувството, че няма да успее да се справи. А искал, наистина искал."
Ние не знаем направеното от нас през своя живот дали е значимо. Може и да е дребно, но случи ли се да ни искат помощта и това е по силите ни, трябва да се отзоваваме. Времето показва колко голяма е била помощта.
В един януарски ден на 2000-а погребахме баща ни. Аз съм със слаби нерви и едва се сдържах да не хълцам. През сълзи виждах в ритуалната зала около 50 човека, повечето от които бяха за мен непознати. Отдавна се бях откъснал от бащиното огнище в Пловдив. Леко се наведох към мама и я попитах всички тези хора наши роднини ли са. Не били, имало и чужди, Тя като че ли усети следващия ми въпрос и ме изпревари: "На всички тях баща ти е помогнал да си стъпят на краката." Да, баща ми не направи нищо голямо през скромния си живот, но сам сирак от ранни години, вече получил занаят, помагал е на такива като него и те са станали човеци.
Извинявай, Вальо, за толкова личния спомен, но твоят разказ го предизвика. На нас може да ни се струва, че помощта, която сме оказвали на близки и познати, да е малка, незначителна, но идва момент, когато се разбира, че за тях е била голяма, дори решаваща.
Хвала и чест, че се обръщаш към такива значими теми, че ги поднасяш с художествен усет, скромно, а всъщност засягаш класическата , голямата тема за човешките взаимоотношения...
П и е р
цитирай
14. valben - Привет, Пиер!
27.01.2015 09:40
pvdaskalov написа:
но колкото и да се опитвал, винаги изпитвал чувството, че няма да успее да се справи. А искал, наистина искал."
Ние не знаем направеното от нас през своя живот дали е значимо. Може и да е дребно, но случи ли се да ни искат помощта и това е по силите ни, трябва да се отзоваваме. Времето показва колко голяма е била помощта.
В един януарски ден на 2000-а погребахме баща ни. Аз съм със слаби нерви и едва се сдържах да не хълцам. През сълзи виждах в ритуалната зала около 50 човека, повечето от които бяха за мен непознати. Отдавна се бях откъснал от бащиното огнище в Пловдив. Леко се наведох към мама и я попитах всички тези хора наши роднини ли са. Не били, имало и чужди, Тя като че ли усети следващия ми въпрос и ме изпревари: "На всички тях баща ти е помогнал да си стъпят на краката." Да, баща ми не направи нищо голямо през скромния си живот, но сам сирак от ранни години, вече получил занаят, помагал е на такива като него и те са станали човеци.
Извинявай, Вальо, за толкова личния спомен, но твоят разказ го предизвика. На нас може да ни се струва, че помощта, която сме оказвали на близки и познати, да е малка, незначителна, но идва момент, когато се разбира, че за тях е била голяма, дори решаваща.
Хвала и чест, че се обръщаш към такива значими теми, че ги поднасяш с художествен усет, скромно, а всъщност засягаш класическата , голямата тема за човешките взаимоотношения...
П и е р


Кой може да каже, кое точно е наистина значимо? Понякога нещо много дребно може да се окаже значимо. И обратното - на пръв поглед нещо грандиозно може да бъде всъщност мъничко и без никакво значение. За мен това, че ти разказа този личен твой спомен е нещо значимо. Благодаря ти!
цитирай
15. astrojozi19 - Привет!
27.01.2015 16:32
Благодаря за приказката!
цитирай
16. valben - Привет!
27.01.2015 18:30
astrojozi19 написа:
Благодаря за приказката!


Радвам се, че прочете и ти хареса!
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639079
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031