Постинг
17.01.2015 07:20 -
За мълчанието
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 8074 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2015 07:39
Прочетен: 8074 Коментари: 22 Гласове:
41
Последна промяна: 17.01.2015 07:39
ЗА МЪЛЧАНИЕТО
Да те докосна искам, но мълча
и се опитвам с чувства да извая
това, което си за мен, а вечерта
пак идва, за да ми напомни за безкрая.
Не те докосвам и затова мълча.
Прошепна ли и тишината ще убие
това, което ни донесе вечерта,
в която бяхме истинските ние.
Тогава те докоснах, не мълчах
а в стих изказвах състрадание.
Обикнах те и палав бях, и плах .
илюзия, зазидана в мълчание...
Да те докосна искам, но мълча
и се опитвам с чувства да извая
това, което си за мен, а вечерта
пак идва, за да ми напомни за безкрая.
Не те докосвам и затова мълча.
Прошепна ли и тишината ще убие
това, което ни донесе вечерта,
в която бяхме истинските ние.
Тогава те докоснах, не мълчах
а в стих изказвах състрадание.
Обикнах те и палав бях, и плах .
илюзия, зазидана в мълчание...
E, в това е истината...После жената и здравословно меню ще ти подготви за обяд, без пържено:))))
"Да те докосна искам, но мълча..."
Чудесно казано - докосването говори толкова много - зове, мами, заклина, благославя!
Да помълчиш, но не прекалено дълго - хей! и да заговориш - в ласки и стих:
"Тогава те докоснах, не мълчах..."
Фини емоции, красиво изказани! Поздрави, Вал!
цитирай"Да те докосна искам, но мълча..."
Чудесно казано - докосването говори толкова много - зове, мами, заклина, благославя!
Да помълчиш, но не прекалено дълго - хей! и да заговориш - в ласки и стих:
"Тогава те докоснах, не мълчах..."
Фини емоции, красиво изказани! Поздрави, Вал!
2.
bliz -
Красив словесен ребус!
17.01.2015 11:36
17.01.2015 11:36
Реално преживяване навярно, но накрая това "илюзия, зазидана в мълчание..." ме кара да се съмнявам, че може и да е едно желано преживяване...
Предполагам, че много се забавляваш с нашите "прозрения", но може и да те изненада нечие попадение-коментар и ти да разбереш изненадан себе си...
Надявам се някой да те изкуши да си признаеш.
Но, че майсторски "плетеш" словестни дантели е неоспорим факт. Те си имат една специфична красота, която гали душата, дори и смисълит на написаното да е погрешно изтълкувано.
Поздрави от bliz!
цитирайПредполагам, че много се забавляваш с нашите "прозрения", но може и да те изненада нечие попадение-коментар и ти да разбереш изненадан себе си...
Надявам се някой да те изкуши да си признаеш.
Но, че майсторски "плетеш" словестни дантели е неоспорим факт. Те си имат една специфична красота, която гали душата, дори и смисълит на написаното да е погрешно изтълкувано.
Поздрави от bliz!
Понякога докосването , с обич и в мълчание, казва повече от думи - балони пълни с.......... НИЩО.
цитирайdonchevav написа:
E, в това е истината...После жената и здравословно меню ще ти подготви за обяд, без пържено:))))
"Да те докосна искам, но мълча..."
Чудесно казано - докосването говори толкова много - зове, мами, заклина, благославя!
Да помълчиш, но не прекалено дълго - хей! и да заговориш - в ласки и стих:
"Тогава те докоснах, не мълчах..."
Фини емоции, красиво изказани! Поздрави, Вал!
"Да те докосна искам, но мълча..."
Чудесно казано - докосването говори толкова много - зове, мами, заклина, благославя!
Да помълчиш, но не прекалено дълго - хей! и да заговориш - в ласки и стих:
"Тогава те докоснах, не мълчах..."
Фини емоции, красиво изказани! Поздрави, Вал!
Честно да ти кажа, вече не знам в какво се състои истината. Тази истинската истина. Дали в здравословното меню, дали в истинската усмивка, дали в думите красиво изказани, а може би само в една мисъл, спомен, усещане. Но всичко това има само едно име - ЖИВОТ! Но да не се замисляме толкова сложно. Да се порадваме на слънчевия ден. Да, при нас, денят е слънчев! И това е хубаво...
ivoki написа:
Понякога докосването , с обич и в мълчание, казва повече от думи - балони пълни с.......... НИЩО.
Думите какво ли не казват? В повечето случаи - НИЩО!
Но има неща, за които е необходимо да споменем именно с думи - вяра, надежда, любов, обич, докосване, благодаря, подарявам ти от сърце...
bliz написа:
Реално преживяване навярно, но накрая това "илюзия, зазидана в мълчание..." ме кара да се съмнявам, че може и да е едно желано преживяване...
Предполагам, че много се забавляваш с нашите "прозрения", но може и да те изненада нечие попадение-коментар и ти да разбереш изненадан себе си...
Надявам се някой да те изкуши да си признаеш.
Но, че майсторски "плетеш" словестни дантели е неоспорим факт. Те си имат една специфична красота, която гали душата, дори и смисълит на написаното да е погрешно изтълкувано.
Поздрави от bliz!
Предполагам, че много се забавляваш с нашите "прозрения", но може и да те изненада нечие попадение-коментар и ти да разбереш изненадан себе си...
Надявам се някой да те изкуши да си признаеш.
Но, че майсторски "плетеш" словестни дантели е неоспорим факт. Те си имат една специфична красота, която гали душата, дори и смисълит на написаното да е погрешно изтълкувано.
Поздрави от bliz!
Лелеее, дано някой да не се втурне да ме изкушава да признавам нещо! Не знам дали въобще ще си призная!
Благодаря за прочета и за разбирането!
Поздрави от ВалБен!
С добронамерена завист към преживяното!
Това мълчание ми напомня вица за двама психиатри на плажа, които гледали давещ се да вика за помощ.
- Колега, човекът явно има проблем! - казал единият.
- Дааа...! - отвърнал вторият - Важното е, че говори за него!
Явно добре плувате , за да излезете победител в ситуацията. Благородна завист изпитвам и към музата, вдъхновила този стих!
Благодаря!
цитирайТова мълчание ми напомня вица за двама психиатри на плажа, които гледали давещ се да вика за помощ.
- Колега, човекът явно има проблем! - казал единият.
- Дааа...! - отвърнал вторият - Важното е, че говори за него!
Явно добре плувате , за да излезете победител в ситуацията. Благородна завист изпитвам и към музата, вдъхновила този стих!
Благодаря!
slaveya66 написа:
С добронамерена завист към преживяното!
Това мълчание ми напомня вица за двама психиатри на плажа, които гледали давещ се да вика за помощ.
- Колега, човекът явно има проблем! - казал единият.
- Дааа...! - отвърнал вторият - Важното е, че говори за него!
Явно добре плувате , за да излезете победител в ситуацията. Благородна завист изпитвам и към музата, вдъхновила този стих!
Благодаря!
Това мълчание ми напомня вица за двама психиатри на плажа, които гледали давещ се да вика за помощ.
- Колега, човекът явно има проблем! - казал единият.
- Дааа...! - отвърнал вторият - Важното е, че говори за него!
Явно добре плувате , за да излезете победител в ситуацията. Благородна завист изпитвам и към музата, вдъхновила този стих!
Благодаря!
Все пак не разбрах дали давещият се от вица е успял да се спаси! :)
Благодарности и от Вал!
Нежност обагрена
в спомен оставена-
омайна...магична...
тиха, лъчиста
пъстроцветна и дивна...
Нежност пътуваща
в капка сълза
Сгряваща,пареща,искаща...
Незабравена...
Прекрасно,Вал!!!
цитирайв спомен оставена-
омайна...магична...
тиха, лъчиста
пъстроцветна и дивна...
Нежност пътуваща
в капка сълза
Сгряваща,пареща,искаща...
Незабравена...
Прекрасно,Вал!!!
takaini написа:
Нежност обагрена
в спомен оставена-
омайна...магична...
тиха, лъчиста
пъстроцветна и дивна...
Нежност пътуваща
в капка сълза
Сгряваща,пареща,искаща...
Незабравена...
Прекрасно,Вал!!!
в спомен оставена-
омайна...магична...
тиха, лъчиста
пъстроцветна и дивна...
Нежност пътуваща
в капка сълза
Сгряваща,пареща,искаща...
Незабравена...
Прекрасно,Вал!!!
Всъщност и само една дума беше достатъчна - Незабравена!
...Не те докосвам и затова мълча...
Поздрави !
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/08/dokosvane.663613
цитирайПоздрави !
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/08/dokosvane.663613
stela50 написа:
...Не те докосвам и затова мълча...
Поздрави !
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/08/dokosvane.663613
Поздрави !
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/08/dokosvane.663613
Това, което ми показа е прекрасно! Трябва само да се прочете. Не са необходими думи!
Поздрави!
Красива, естествена, мъдра изповед! Любовта Е разнолика! И само с положителни измерения! Може би за това е силна и неотразима, за всеки човек1 Тя е привилегия за този, който я дава от цялото си сърце! Поздравления, за хубавия стих!
цитирайmiaa написа:
Красива, естествена, мъдра изповед! Любовта Е разнолика! И само с положителни измерения! Може би за това е силна и неотразима, за всеки човек1 Тя е привилегия за този, който я дава от цялото си сърце! Поздравления, за хубавия стих!
Както винаги твоите коментари са ласкави. Любовта наистина е разнолика, но и много често объркана! И едва ли някой ще мрази от любов! Но тя е необходима за всеки и ако я получи всеки трябва да я пази.
Поздрави от Вал!
Вече съм напълно убеден, че когато и да вляза в блога ти, ще прочета нещо смислено, мъдро и красиво.
цитирайbatogo написа:
Вече съм напълно убеден, че когато и да вляза в блога ти, ще прочета нещо смислено, мъдро и красиво.
Ами влизай по-често!
Поздрави!
Мълчанието. Неминуемо настъпва моментът, когато то е най-доброто решение.
Има нещо красиво в мълчанието отнесено в спомен или в надежда...
Поздрави!
цитирайИма нещо красиво в мълчанието отнесено в спомен или в надежда...
Поздрави!
joysii написа:
Мълчанието. Неминуемо настъпва моментът, когато то е най-доброто решение.
Има нещо красиво в мълчанието отнесено в спомен или в надежда...
Поздрави!
Има нещо красиво в мълчанието отнесено в спомен или в надежда...
Поздрави!
Това е въпросът. Да изкрещим или да прошепнем? И това го има. Всичко останало нека остане зад кулисите.
... заради тази реклама, дето са ти плъзнали отстрани, гърлото ми пресъхна и не мога да говоря. Добре че клавишите са безшумни, та няма да нарушат мълчанието, което си въдворил в творбата си. Наистина има мигове, в които човек не смее да гъкне... Като пред олтар.
Поздрави!
П и е р
цитирайПоздрави!
П и е р
Махнали са рекламата - поне за момента. Представляваше дама с оскъдно черно бельо и еврейско бомбе. Признавам, много й отиваше.
П и е р
цитирайП и е р
pvdaskalov написа:
... заради тази реклама, дето са ти плъзнали отстрани, гърлото ми пресъхна и не мога да говоря. Добре че клавишите са безшумни, та няма да нарушат мълчанието, което си въдворил в творбата си. Наистина има мигове, в които човек не смее да гъкне... Като пред олтар.
Поздрави!
П и е р
Поздрави!
П и е р
Не се заплесвай по реклами, че даже и гърлото ти да пресъхне! Може само да потъркаш очи и рекламата ще си отиде! Така де... :)
pvdaskalov написа:
Махнали са рекламата - поне за момента. Представляваше дама с оскъдно черно бельо и еврейско бомбе. Признавам, много й отиваше.
П и е р
П и е р
Всичко е една голяма илюзия! И най-вече бомбето! :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол