Постинг
03.06.2014 13:19 -
Размисли
РАЗМИСЛИ
Има вятър, има тъжен спомен,
който пари и гръбнак превива.
Има обич, вглеждане в икони,
има търсене на самодиви...
Има смисъл, има още памет,
а тя тъгата ще разпръсне.
Има го и оня Хамлет,
който тази сутрин е възкръснал...
Щом ги има значи няма изненада,
всичко е съдба и чувства все човешки.
И щастливецът понякога е страдал,
а безгрешният потъвал е във грешки...
Има вятър, има тъжен спомен,
който пари и гръбнак превива.
Има обич, вглеждане в икони,
има търсене на самодиви...
Има смисъл, има още памет,
а тя тъгата ще разпръсне.
Има го и оня Хамлет,
който тази сутрин е възкръснал...
Щом ги има значи няма изненада,
всичко е съдба и чувства все човешки.
И щастливецът понякога е страдал,
а безгрешният потъвал е във грешки...
Няма изненада - всичко тече, всичко се променя ... (да добавя към твоите размисли малко философия от Хераклит :) )
Хубаво поднесени размисли :)
Поздрави!
цитирайХубаво поднесени размисли :)
Поздрави!
Спомен... тъга... обич незабравима!Самодива,която в другото измерение,се е въплътила в икона!Възкресение-най-великото тайнство,което добрите същества изпитват на плещите си!Страданието-пречистващото,с което всеки остава сам...там във вселенския си път...
цитирайРазмисли ме и много си прав, има от всичко това.
цитирайпоздрави....
цитирайПревратностите на съдбата. Срещу тях не се рипа-каквото е писано,ще стане.
Лошото е,че нямаме мъдростта, търпението и нагласата да приемем всичко това.
..........
И все пак.....бих добавила....грам авантюризъм и милиметър шантавлък....не са излишни...струва ми се...:):):):)
Поздрави,хубаво си го издокарал/стихотворението/. :):):):):)
цитирайЛошото е,че нямаме мъдростта, търпението и нагласата да приемем всичко това.
..........
И все пак.....бих добавила....грам авантюризъм и милиметър шантавлък....не са излишни...струва ми се...:):):):)
Поздрави,хубаво си го издокарал/стихотворението/. :):):):):)
benitta написа:
Няма изненада - всичко тече, всичко се променя ... (да добавя към твоите размисли малко философия от Хераклит :) )
Хубаво поднесени размисли :)
Поздрави!
Хубаво поднесени размисли :)
Поздрави!
"Панта рей" - да, така е... Но дали и ние се променяме, а трябва ли да се променим?
Поздрави и от мен!
takaini написа:
Спомен... тъга... обич незабравима!Самодива,която в другото измерение,се е въплътила в икона!Възкресение-най-великото тайнство,което добрите същества изпитват на плещите си!Страданието-пречистващото,с което всеки остава сам...там във вселенския си път...
Твоят коментар ми е много скъп. И ще ти кажа - има, има дърво, което да прегърнеш, когато си смутен, разтревожен и искаш да продължиш по своя път. Ти ще ме разбереш. Благодаря ти!
Най-много се страхувам от констатацията: "Няма смисъл". След такава реплика трудно можеш да намериш верния ход, точните думи. Демотивацията убива всеки порив за живот. В този контекст твоето стихотворение, Вал, ми звучи много, много оптимистично.
Приемам заглавието "Размисли" като тежки "Размисли за смисъла на човешкия живот". А ето и моето налучкване за посланието на творбата.
Докато има "вятър" /пространствено движение/ и "спомен" /темпорално движение/, докато усещаме болката от тази промяна - душевна /"пари"/ и физическа /"гръбнак превива"/,
докато сърцето има порив към любов / "има обич"/,
докато в душата има стремеж към усъвършенстване /"вглеждане в икони"/
и копнеж по непостижимото /"търсене на самодиви"/,
докато в съзнанието се раждат и умират всеки ден съмнения и колебания /"Хамлет, който тази сутрин е възкръснал"/,
животът не е загубил стойността си /"има смисъл, има още памет"/.
Нищо не е изгубено /"всичко е съдба и чувства все човешки"/,
всичко е под контрол /"няма изненади"/.
Грешките и страданието са временни и никой не е застрахован от тях / ни "щастливецът", ни "безгрешният"/, но животът продължава.
Не знам дали съм те усетила, Вал, но това, което прочетох и почувствах, много ми хареса!
Извини ме, ако не съм разчела правилно твоите послания, поете! Исках да ти припомня как е в училище: "С тези думи авторът иска да каже, че"... Не им е лесно на големите творци, нали? :))) Поздрави!
цитирайПриемам заглавието "Размисли" като тежки "Размисли за смисъла на човешкия живот". А ето и моето налучкване за посланието на творбата.
Докато има "вятър" /пространствено движение/ и "спомен" /темпорално движение/, докато усещаме болката от тази промяна - душевна /"пари"/ и физическа /"гръбнак превива"/,
докато сърцето има порив към любов / "има обич"/,
докато в душата има стремеж към усъвършенстване /"вглеждане в икони"/
и копнеж по непостижимото /"търсене на самодиви"/,
докато в съзнанието се раждат и умират всеки ден съмнения и колебания /"Хамлет, който тази сутрин е възкръснал"/,
животът не е загубил стойността си /"има смисъл, има още памет"/.
Нищо не е изгубено /"всичко е съдба и чувства все човешки"/,
всичко е под контрол /"няма изненади"/.
Грешките и страданието са временни и никой не е застрахован от тях / ни "щастливецът", ни "безгрешният"/, но животът продължава.
Не знам дали съм те усетила, Вал, но това, което прочетох и почувствах, много ми хареса!
Извини ме, ако не съм разчела правилно твоите послания, поете! Исках да ти припомня как е в училище: "С тези думи авторът иска да каже, че"... Не им е лесно на големите творци, нали? :))) Поздрави!
kasnaprolet9999 написа:
Размисли ме и много си прав, има от всичко това.
Много ме радва, че отново ме посети, прочете и хареса. Благодаря!
amiranda написа:
поздрави....
Докосването е нещо велико, особено ако е извършено в името на доброто! Винаги си добре дошла при Вал! Поздрави!
valben написа:
Твоят коментар ми е много скъп. И ще ти кажа - има, има дърво, което да прегърнеш, когато си смутен, разтревожен и искаш да продължиш по своя път. Ти ще ме разбереш. Благодаря ти!
takaini написа:
Спомен... тъга... обич незабравима!Самодива,която в другото измерение,се е въплътила в икона!Възкресение-най-великото тайнство,което добрите същества изпитват на плещите си!Страданието-пречистващото,с което всеки остава сам...там във вселенския си път...
Твоят коментар ми е много скъп. И ще ти кажа - има, има дърво, което да прегърнеш, когато си смутен, разтревожен и искаш да продължиш по своя път. Ти ще ме разбереш. Благодаря ти!
Благодаря ти,Вал!
Когато искаш да продължиш по пътя си/а това трябва винаги да се случи/-съдбата ти изпраща нещо...някого...нечии мисли...Зигмунд Фройд е написал някога:"Единственият човек,с когото трябва да се сравнявате,сте Вие в миналото.И единственият човек,от когото трябва да сте по-добри-сте Вие СЕГА!"
Зная,че ще ме разбереш!Поздрави за красивите размисли!:))
joysii написа:
Превратностите на съдбата. Срещу тях не се рипа-каквото е писано,ще стане.
Лошото е,че нямаме мъдростта, търпението и нагласата да приемем всичко това.
..........
И все пак.....бих добавила....грам авантюризъм и милиметър шантавлък....не са излишни...струва ми се...:):):):)
Поздрави,хубаво си го издокарал/стихотворението/. :):):):):)
Лошото е,че нямаме мъдростта, търпението и нагласата да приемем всичко това.
..........
И все пак.....бих добавила....грам авантюризъм и милиметър шантавлък....не са излишни...струва ми се...:):):):)
Поздрави,хубаво си го издокарал/стихотворението/. :):):):):)
Наистина е лошо, че нямаме достатъчно мъдрост, търпение и доброта - а тя ни е дадена - да я имаме. Имаме много повече шантавлък! :) Много се радвам, че издокараното от мен стихотворение ти е харесало. Сигурен съм, че си го разбрала.
donchevav написа:
Най-много се страхувам от констатацията: "Няма смисъл". След такава реплика трудно можеш да намериш верния ход, точните думи. Демотивацията убива всеки порив за живот. В този контекст твоето стихотворение, Вал, ми звучи много, много оптимистично.
Приемам заглавието "Размисли" като тежки "Размисли за смисъла на човешкия живот". А ето и моето налучкване за посланието на творбата.
Докато има "вятър" /пространствено движение/ и "спомен" /темпорално движение/, докато усещаме болката от тази промяна - душевна /"пари"/ и физическа /"гръбнак превива"/,
докато сърцето има порив към любов / "има обич"/,
докато в душата има стремеж към усъвършенстване /"вглеждане в икони"/
и копнеж по непостижимото /"търсене на самодиви"/,
докато в съзнанието се раждат и умират всеки ден съмнения и колебания /"Хамлет, който тази сутрин е възкръснал"/,
животът не е загубил стойността си /"има смисъл, има още памет"/.
Нищо не е изгубено /"всичко е съдба и чувства все човешки"/,
всичко е под контрол /"няма изненади"/.
Грешките и страданието са временни и никой не е застрахован от тях / ни "щастливецът", ни "безгрешният"/, но животът продължава.
Не знам дали съм те усетила, Вал, но това, което прочетох и почувствах, много ми хареса!
Извини ме, ако не съм разчела правилно твоите послания, поете! Исках да ти припомня как е в училище: "С тези думи авторът иска да каже, че"... Не им е лесно на големите творци, нали? :))) Поздрави!
Приемам заглавието "Размисли" като тежки "Размисли за смисъла на човешкия живот". А ето и моето налучкване за посланието на творбата.
Докато има "вятър" /пространствено движение/ и "спомен" /темпорално движение/, докато усещаме болката от тази промяна - душевна /"пари"/ и физическа /"гръбнак превива"/,
докато сърцето има порив към любов / "има обич"/,
докато в душата има стремеж към усъвършенстване /"вглеждане в икони"/
и копнеж по непостижимото /"търсене на самодиви"/,
докато в съзнанието се раждат и умират всеки ден съмнения и колебания /"Хамлет, който тази сутрин е възкръснал"/,
животът не е загубил стойността си /"има смисъл, има още памет"/.
Нищо не е изгубено /"всичко е съдба и чувства все човешки"/,
всичко е под контрол /"няма изненади"/.
Грешките и страданието са временни и никой не е застрахован от тях / ни "щастливецът", ни "безгрешният"/, но животът продължава.
Не знам дали съм те усетила, Вал, но това, което прочетох и почувствах, много ми хареса!
Извини ме, ако не съм разчела правилно твоите послания, поете! Исках да ти припомня как е в училище: "С тези думи авторът иска да каже, че"... Не им е лесно на големите творци, нали? :))) Поздрави!
Благодарности за страхотния анализ. Няколко пъти го прочетох преди да се реша да отговоря. Всеки има свой поглед към едно и също нещо и няма нищо лошо понякога мненията да се различават. Даже е добре мненията да се различават. Нали знаеш, в спора се ражда истината. А твоето мнение максимално се доближава до смисъла на написаното. И не се страхувай от констатацията, че няма смисъл. Винаги има смисъл. Загуби ли се смисълът се загубва всичко. И без смисъл животът ще продължи, но дали ще бъде живот?
Поздрави от Вал!
takaini написа:
Благодаря ти,Вал!
Когато искаш да продължиш по пътя си/а това трябва винаги да се случи/-съдбата ти изпраща нещо...някого...нечии мисли...Зигмунд Фройд е написал някога:"Единственият човек,с когото трябва да се сравнявате,сте Вие в миналото.И единственият човек,от когото трябва да сте по-добри-сте Вие СЕГА!"
Зная,че ще ме разбереш!Поздрави за красивите размисли!:))
valben написа:
Твоят коментар ми е много скъп. И ще ти кажа - има, има дърво, което да прегърнеш, когато си смутен, разтревожен и искаш да продължиш по своя път. Ти ще ме разбереш. Благодаря ти!
takaini написа:
Спомен... тъга... обич незабравима!Самодива,която в другото измерение,се е въплътила в икона!Възкресение-най-великото тайнство,което добрите същества изпитват на плещите си!Страданието-пречистващото,с което всеки остава сам...там във вселенския си път...
Твоят коментар ми е много скъп. И ще ти кажа - има, има дърво, което да прегърнеш, когато си смутен, разтревожен и искаш да продължиш по своя път. Ти ще ме разбереш. Благодаря ти!
Благодаря ти,Вал!
Когато искаш да продължиш по пътя си/а това трябва винаги да се случи/-съдбата ти изпраща нещо...някого...нечии мисли...Зигмунд Фройд е написал някога:"Единственият човек,с когото трябва да се сравнявате,сте Вие в миналото.И единственият човек,от когото трябва да сте по-добри-сте Вие СЕГА!"
Зная,че ще ме разбереш!Поздрави за красивите размисли!:))
Бъди добър СЕГА !
ставаме ту малки, ту големи с делата си, с преживяванията, с очакванията, с любовите. Но винаги вървим по спиралата, нагоре, по-мъдри, по силни, по обичащи и даващи обич. Поздрави, много силен стих, наистина ни разфилософства всички и, както виждам от коментарите е породил различни интерпретации. Колко сме пъстри, всъщност!?
цитирайmakont написа:
ставаме ту малки, ту големи с делата си, с преживяванията, с очакванията, с любовите. Но винаги вървим по спиралата, нагоре, по-мъдри, по силни, по обичащи и даващи обич. Поздрави, много силен стих, наистина ни разфилософства всички и, както виждам от коментарите е породил различни интерпретации. Колко сме пъстри, всъщност!?
Нека бъдем различни, но не и безлични!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол