Прочетен: 3913 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2011 23:28
СПОДЕЛЕНО 2
Когато момичето изяде
и последната половинка от ябълката
се усмихна и му подаде ръка.
И двамата тръгнаха
– двама, ръка за ръка.
Накъде тръгнаха?
Не можеха да обяснят.
Може би към дъгата…
Двама странници в един странен свят.
Когато почти стигнаха
момичето пусна ръката му
и побягна.
Накъде? Не можеше да обясни.
А те бяха наблизо.
От едната страна хората,
които истински я обичаха,
а от другата хищната сянка.
По средата – той самотникът.
Вперил поглед нагоре,
за да съзре случайно падаща звезда.
В окото му назря сълза.
Нямаше ли кой да пролее
заедно с него
поне половинката от нея?
Момичето беше пораснало.
Тогава прошепна:
- Боже, нека тя да е щастлива!
Та аз я обичам!
СПОДЕЛЕНО 3
Странникът остана сам.
Повдигна поглед нагоре,
но не видя падаща звезда.
Съгледа само един червен балон,
понесен нанякъде от вихъра.
Сълзата се отрони сама -
нямаше с кого да я сподели.
Тогава отвори дланта си
и се взря в нея.
Беше се излъгал -
в ръката му бе останало
едно мъничко парченце
от ябълката.
Толкова малко, че
не можеше да бъде разделено.
А и ръката му го болеше.
Алена капчица кръв
и едно мъничко парченце.
То беше за малкото момиче
с нажалените очи.
Вярваше, че пак ще го срещне.
Усмихна се и написа стих.
СПОДЕЛЕНО 4
Гората ставаше все по-гъста
Нощта все по-тъмна.
Той вървеше все по-бавно.
И закъде да бърза? Нямаше накъде.
Момичето си беше отишло,
Не беше съзрял падаща звезда,
Но в ръката си продължаваше
да пази последното парченце
от ябълката – за нея.
Спомените избледняваха.
В този миг изтрещя
първата светкавица, отекна гръм.
- Боже, та тя се страхуваше
от светкавици, а аз се страхувам от
самотата сред светкавици! Боже!
И тогава почувства докосване.
Докосване от нейната ръка,
Една протегната ръка с разтворена длан.
Момичето се усмихваше и протягаше ръка.
Взря се и съзря в дланта й
мъничко парченце от ябълка.
- Вземи го, приятелю. То е за теб.
Запазих го, за да издържиш.
Той не каза нищо, протегна ръка
и ръцете отново станаха две.
Поеха към изгрева,
двама странници в един странен свят.
В косите й сияеше новото слънце,
Лицата им бяха мокри,
но не от сълзи, а от дъжда.
Бурята вилнееше, но те вървяха,
вървяха – и двамата влюбени,
и двамата пораснали.
Вървяха към новата многоцветна дъга.
28.06.2011 23:37
Това мое нещо е написано отдавна. Спомних си за него в труден за мен час и реших отново да го публикувам. Мисля си - какво като е старо, нима и сега няма влюбени, няма споделяне, няма щастливи хора?
Ами прибрах се.
28.06.2011 23:42
Ами прибрах се.
Ами прибрах се.
Тъкмо това правя!
...........................
Стихотворенията са хубави, но настроението в тях е малко детинско, прекалено поучителни са и твърде непорочни.
Поздрави, не публикувай това.И не се сърди,че така усещам нещата. Знаеш каква съм си.
28.06.2011 23:45
Ами прибрах се.
Тъкмо това правя!
...........................
Стихотворенията са хубави, но настроението в тях е малко детинско, прекалено поучителни са и твърде непорочни.
Поздрави, не публикувай това.И не се сърди,че така усещам нещата. Знаеш каква съм си.
Нали знаеш, че няма да се вслушам в съвета ти! :)
Ами прибрах се.
Тъкмо това правя!
Лека!
Така е! :)
Та аз я обичам!" - това е силния момент тук. Даже не искам да ги коментирам тези два реда.
Вал, забелязах, че са 2,3 и 4, и потърсих първото, което съм пропуснала. То ме закова със завършека си! Уникален е!
А стихотворението ти приемам за стихотворение-приказка, за чистата детска любов.
Та аз я обичам!" - това е силния момент тук. Даже не искам да ги коментирам тези два реда.
Вал, забелязах, че са 2,3 и 4, и потърсих първото, което съм пропуснала. То ме закова със завършека си! Уникален е!
А стихотворението ти приемам за стихотворение-приказка, за чистата детска любов.
Това е приказка. Една от онези приказки, които ни се иска никога да не свършат.
Благодаря ти!
Поздрави!:)
29.06.2011 10:12
Поздрави!:)
Радвам се , че ти харесва края на тази приказка. Но дали това наистина е краят. Те още не са стигнали до дъгата. Ами ако се извие вятър и отнесе тяхната дъга?
Наистина по този път е било чудесно! Пожелавам го на всеки!
Чудесно е!
Б.
Чудесно е!
Б.
А още по-хубаво е, когато тези две ръце никога не се разделят!
Защото желанието - да споделиш, е като сянката, то е винаги с теб !
А пътуването към дъгата е "мечта" и споделена ... се превръща в реалност !
Няма самотни - споделящи , защото винаги се намира някой, който да приеме !
Защото желанието - да споделиш, е като сянката, то е винаги с теб !
А пътуването към дъгата е "мечта" и споделена ... се превръща в реалност !
Няма самотни - споделящи , защото винаги се намира някой, който да приеме !
Интересен коментар. Замисли ме.