Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 23:24 - Споделено 2,3,4
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3203 Коментари: 22 Гласове:
35

Последна промяна: 28.06.2011 23:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СПОДЕЛЕНО 2

Когато момичето изяде 

и последната половинка от ябълката

се усмихна и му подаде ръка.

И двамата тръгнаха

– двама,  ръка за ръка.

Накъде тръгнаха?

Не можеха да обяснят.

Може би към дъгата…

Двама странници в един странен свят.

Когато почти стигнаха

момичето пусна ръката му

и побягна.

Накъде? Не можеше да обясни.

А те бяха наблизо.

От едната страна хората,

които истински я обичаха,

а от другата хищната сянка.

По средата – той самотникът.

Вперил поглед нагоре,

за да съзре случайно падаща звезда.

В окото му назря сълза.

Нямаше ли кой да пролее

заедно с него

поне половинката от нея?

Момичето беше пораснало.

Тогава прошепна:

- Боже, нека тя да е щастлива!

Та аз я обичам!


СПОДЕЛЕНО 3

Странникът остана сам.
Повдигна поглед нагоре,
но не видя падаща звезда.
Съгледа само един червен балон,
понесен нанякъде от вихъра.
Сълзата се отрони сама -
нямаше с кого да я сподели.
Тогава отвори дланта си
и се взря в нея.
Беше се излъгал -
в ръката му бе останало
едно мъничко парченце
от ябълката.
Толкова малко, че
не можеше да бъде разделено.
А и ръката му го болеше.
Алена капчица кръв
и едно мъничко парченце.
То беше за малкото момиче
с нажалените очи.
Вярваше, че пак ще го срещне.
Усмихна се и написа стих.


СПОДЕЛЕНО 4 

Гората ставаше все по-гъста

Нощта все по-тъмна.

Той вървеше все по-бавно.

И закъде да бърза? Нямаше накъде.

Момичето си беше отишло,

Не беше съзрял падаща звезда,

Но в ръката си продължаваше

да пази последното парченце

от ябълката – за нея.

Спомените избледняваха.

В този миг изтрещя

първата светкавица, отекна гръм.

- Боже, та тя се страхуваше

от светкавици, а аз се страхувам от

самотата сред светкавици! Боже!

И тогава почувства докосване.

Докосване от нейната ръка,

Една протегната ръка с разтворена длан.

Момичето се усмихваше и протягаше ръка.

Взря се и съзря в дланта й

мъничко парченце от ябълка.

- Вземи го, приятелю. То е за теб.

Запазих го, за да издържиш.

Той не каза нищо, протегна ръка

и ръцете отново станаха две.

Поеха към изгрева,

двама странници в един странен свят.

В косите й сияеше новото слънце,

Лицата им бяха мокри,

но не от сълзи, а от дъжда.

Бурята вилнееше, но те вървяха,

вървяха – и двамата влюбени,

и двамата пораснали.

Вървяха към новата многоцветна дъга.

 

 
 



Гласувай:
35
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Разкошно нещо си написал, Вал! За ...
28.06.2011 23:33
Разкошно нещо си написал, Вал! За двамата влюбени, за двамата пораснали вече...., вървейки към новата си многоцветна мечта.
цитирай
2. анонимен - прибра ли се бе
28.06.2011 23:37
прибра ли се бе
цитирай
3. valben - Благодаря, Клео!
28.06.2011 23:39
kleopatrasv написа:
Разкошно нещо си написал, Вал! За двамата влюбени, за двамата пораснали вече...., вървейки към новата си многоцветна мечта.


Това мое нещо е написано отдавна. Спомних си за него в труден за мен час и реших отново да го публикувам. Мисля си - какво като е старо, нима и сега няма влюбени, няма споделяне, няма щастливи хора?
цитирай
4. valben - Ами прибрах се.
28.06.2011 23:40
анонимен написа:
прибра ли се бе

Ами прибрах се.
цитирай
5. анонимен - лягай за нанкаш
28.06.2011 23:42
valben написа:
анонимен написа:
прибра ли се бе

Ами прибрах се.

цитирай
6. valben - Тъкмо това правя.
28.06.2011 23:43
анонимен написа:
valben написа:
анонимен написа:
прибра ли се бе

Ами прибрах се.



Тъкмо това правя!
цитирай
7. joysii - Тия двамцата вместо да се разхождат ...
28.06.2011 23:45
Тия двамцата вместо да се разхождат и да ронят сълзи , и да дялкат ябълки, що не вземат да се гушкат едно хубавичко...та да си им дойде дУша на мЕсто!?
...........................
Стихотворенията са хубави, но настроението в тях е малко детинско, прекалено поучителни са и твърде непорочни.
Поздрави, не публикувай това.И не се сърди,че така усещам нещата. Знаеш каква съм си.
цитирай
8. анонимен - лека
28.06.2011 23:45
valben написа:
анонимен написа:
valben написа:
анонимен написа:
прибра ли се бе

Ами прибрах се.



Тъкмо това правя!

цитирай
9. valben - Привет, Джойси!
28.06.2011 23:48
joysii написа:
Тия двамцата вместо да се разхождат и да ронят сълзи , и да дялкат ябълки, що не вземат да се гушкат едно хубавичко...та да си им дойде дУша на мЕсто!?
...........................
Стихотворенията са хубави, но настроението в тях е малко детинско, прекалено поучителни са и твърде непорочни.
Поздрави, не публикувай това.И не се сърди,че така усещам нещата. Знаеш каква съм си.


Нали знаеш, че няма да се вслушам в съвета ти! :)
цитирай
10. valben - Лека!
28.06.2011 23:49
анонимен написа:
valben написа:
анонимен написа:
valben написа:
анонимен написа:
прибра ли се бе

Ами прибрах се.



Тъкмо това правя!



Лека!
цитирай
11. joysii - 9. valben
29.06.2011 00:16
Ех, ама проклетия, си! :):):):)
цитирай
12. valben - Ето, с това съм съгласен!
29.06.2011 00:17
joysii написа:
Ех, ама проклетия, си! :):):):)


Така е! :)
цитирай
13. bizcocho - "- Боже, нека тя да е щастли...
29.06.2011 02:43
"- Боже, нека тя да е щастлива!
Та аз я обичам!" - това е силния момент тук. Даже не искам да ги коментирам тези два реда.
Вал, забелязах, че са 2,3 и 4, и потърсих първото, което съм пропуснала. То ме закова със завършека си! Уникален е!
А стихотворението ти приемам за стихотворение-приказка, за чистата детска любов.
цитирай
14. valben - Точно така, bizcocho!
29.06.2011 07:36
bizcocho написа:
"- Боже, нека тя да е щастлива!
Та аз я обичам!" - това е силния момент тук. Даже не искам да ги коментирам тези два реда.
Вал, забелязах, че са 2,3 и 4, и потърсих първото, което съм пропуснала. То ме закова със завършека си! Уникален е!
А стихотворението ти приемам за стихотворение-приказка, за чистата детска любов.


Това е приказка. Една от онези приказки, които ни се иска никога да не свършат.
Благодаря ти!
цитирай
15. vostroto - :)
29.06.2011 09:22
Благодаря ти Вал, за хубавия край!:) (знаеш, харесвам хепиендите:))
Поздрави!:)
цитирай
16. hristo27 - Вал,
29.06.2011 10:12
Чудесно се е получило по пътя към многоцветната дъга!
цитирай
17. valben - Поздрави и за теб, приятелю!
29.06.2011 11:02
vostroto написа:
Благодаря ти Вал, за хубавия край!:) (знаеш, харесвам хепиендите:))
Поздрави!:)


Радвам се , че ти харесва края на тази приказка. Но дали това наистина е краят. Те още не са стигнали до дъгата. Ами ако се извие вятър и отнесе тяхната дъга?
цитирай
18. valben - Привет, Христо!
29.06.2011 11:39
hristo27 написа:
Чудесно се е получило по пътя към многоцветната дъга!


Наистина по този път е било чудесно! Пожелавам го на всеки!
цитирай
19. kalin8 - Поздравления!
29.06.2011 19:56
Хубаво е, когато ръцете се срещат така...
Чудесно е!
Б.
цитирай
20. valben - Благодаря, приятелю!
29.06.2011 21:16
kalin8 написа:
Хубаво е, когато ръцете се срещат така...
Чудесно е!
Б.


А още по-хубаво е, когато тези две ръце никога не се разделят!
цитирай
21. jabalka - Е и "самотника", не е вече сам !
30.06.2011 15:04
Никога не бил според мен !
Защото желанието - да споделиш, е като сянката, то е винаги с теб !
А пътуването към дъгата е "мечта" и споделена ... се превръща в реалност !
Няма самотни - споделящи , защото винаги се намира някой, който да приеме !
цитирай
22. valben - Привет, jabalka !
01.07.2011 09:04
jabalka написа:
Никога не бил според мен !
Защото желанието - да споделиш, е като сянката, то е винаги с теб !
А пътуването към дъгата е "мечта" и споделена ... се превръща в реалност !
Няма самотни - споделящи , защото винаги се намира някой, който да приеме !


Интересен коментар. Замисли ме.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639044
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031