Постинг
14.03.2011 20:04 -
Собственото АЗ
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5476 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2011 22:06
Прочетен: 5476 Коментари: 26 Гласове:
52
Последна промяна: 15.03.2011 22:06
СОБСТВЕНОТО АЗ
Опитвам се да бъда собственото АЗ.
Напрягам да посея, но и да покълна
в полето на живота, някога в потаен час,
да цъфна и в мисъл мъничка да се превърна.
Да вложа краски в делничното слово.
Отново да извикам, да изкрещя на глас.
Ех, как искам всичко мое днес да е красиво,
но все ми пречи собственото АЗ!
Аз искам да съм вятър, който гони мрака.
Нека ме осъдят в някакъв прокобен час,
но няма да поискам някой да е плакал,
ще промълвя, че пречи собственото АЗ.
Напрягам се да бъда собственото АЗ,
но ако се наложи компромиси да правя,
"Обичам!" ще прошепвам в сетния си час.
О, Господи, защо не мога да забравя?
Опитвам се да бъда собственото АЗ.
Напрягам да посея, но и да покълна
в полето на живота, някога в потаен час,
да цъфна и в мисъл мъничка да се превърна.
Да вложа краски в делничното слово.
Отново да извикам, да изкрещя на глас.
Ех, как искам всичко мое днес да е красиво,
но все ми пречи собственото АЗ!
Аз искам да съм вятър, който гони мрака.
Нека ме осъдят в някакъв прокобен час,
но няма да поискам някой да е плакал,
ще промълвя, че пречи собственото АЗ.
Напрягам се да бъда собственото АЗ,
но ако се наложи компромиси да правя,
"Обичам!" ще прошепвам в сетния си час.
О, Господи, защо не мога да забравя?
интересен въпрос поставяш - дали онова, което обявяваме, че искаме - е онова, което е нашата същност - интересно, с риск да се повторя - мотая се около този въпрос из моите писания също.
цитирайЛюбовта пощава всичко! И забравя собственото АЗ...
цитирайrazkazvachka написа:
интересен въпрос поставяш - дали онова, което обявяваме, че искаме - е онова, което е нашата същност - интересно, с риск да се повторя - мотая се около този въпрос из моите писания също.
Това е един въпрос, на който трудно мога да си отговоря! И още един въпрос си задавам - има ли смисъл да си задавам подобни въпроси!? :)
tit написа:
Любовта пощава всичко! И забравя собственото АЗ...
Много правилно си схванала същноста на това писание.
Позравявам те!
В такъв случай собственното Аз
направо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.
цитирайнаправо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.
kalin8 написа:
В такъв случай собственното Аз
направо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.
направо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.
Би трябвало АЗ да изчезне, а да бъде винаги НИЕ!
Поздравявам те!
Миговете, в които проявяваме своята неподправена същност, когато се държим естествено, не съобразяваме нищо с никого, когато сме спонтанни и истински....се броят на пръстите на едната ни ръка.
Целият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.
цитирайЦелият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.
joysii написа:
Миговете, в които проявяваме своята неподправена същност, когато се държим естествено, не съобразяваме нищо с никого, когато сме спонтанни и истински....се броят на пръстите на едната ни ръка.
Целият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.
Целият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.
Аз не се чувствам кукла на конци. Нито пък мога да дърпам конците на някого. Често не признавам никакви правила, но има едни правила, които трябва да спазваме, а може и да не ги спазваме - изборът си е наш!
Благодаря, че хареса това мое писание!
мисля, че вече съм собственото си Аз, но е твърде късно! За чий ли ми е? :)))
цитирайпоздравления за стихотворението! :)
цитирайgkowachew написа:
мисля, че вече съм собственото си Аз, но е твърде късно! За чий ли ми е? :)))
За собствения, разбира се! :)))
И никога не е късно!
gkowachew написа:
поздравления за стихотворението! :)
Блгодаря ти защото знам, че твоите поздравления винаги са искрени!
Изборът никога не е само наш.
Вярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.
цитирайВярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.
joysii написа:
Изборът никога не е само наш.
Вярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.
Вярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.
Всеки има право да протегне ръка и към различното, и към непозволеното. Всеки има право сам да направи избор - позволено ли е това, което иска или не. Затова сме и различни - но всеки си носи сам кръста!
15.
razkazvachka -
Добро утро - пак съм аз: по въпроса за смисъла... философът в мен разправя, че няма смисъл,
15.03.2011 09:05
15.03.2011 09:05
но Алиса мисли, че има..
и кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...
цитирайи кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...
razkazvachka написа:
но Алиса мисли, че има..
и кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...
и кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...
Аз пък продължавам да се учудвам!
Силата е в нас!
цитирай"О, Господи, защо не мога да забравя?"
Не можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)
цитирайНе можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)
makont написа:
Силата е в нас!
Благодаря за ободряващия коментар!
smile999 написа:
"О, Господи, защо не мога да забравя?"
Не можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)
Не можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)
Благодаря за коментара. Радвам се, че ти хареса. А трябва да обичаме, трябва, какво друго ни остава!?
:)
21.
анонимен -
Хубав е стихът,
15.03.2011 19:14
15.03.2011 19:14
прост, ясен и смислен. Поражда различни мисли и настроения, включително и това, че може би никога не можем да сме Собственото си Аз.
Хареса ми много.
цитирайХареса ми много.
22.
silencemurmur -
Човекът е напълно интегриран с природата.
15.03.2011 21:00
15.03.2011 21:00
Понеже си отчаян без да можеш да забравиш, пиша ти тука нещо актуално:
Японците са народ, който живее с апокалипсата
Темата на катастрофата е много присъствена в културния японски свят…. Дори има сцени, които дават представата да се приживее на живо земетресението и атомната катастрофа, които в момента са сполетели японската земя. ….. Като сега така и в Кобе през 1995 година и с тайфуните и със снега и с дъжда и с всекидневните земетръси. От 2009 година до сега в Япония има 1631 земетръса. …. Така че умрелите са умрели в Япония. Всеки път е фактора, умножен по 10. …….
Тези опасности са изразени в японската мисъл, в изкуството им. Те живеят в един непрекъснато движещ се свят. Живее се в един несигурен свят, в един непредвидем свят и това е дълбоко изваяно в японската мисъл. Утре е един друг ден. И от там желанието сега да се живее интензивно в този момент. Японците са хора, които знаят да се веселят, знаейки че утре може и да не са. ….. В четвъртък хората празнумаха в Сендай. За тях това беше последния празник, казва Jean-François Sabourеt.
……….
Японците живеят опасността, понеже те живеят в една страна, която самата тя е опасност.
Погледнете на вълната на Канагава (1831), рисувана от Хокусаи. Без хора. Но хората са слети с лодката, а лодката с вълната. Човекът е напълно интегриран с природата. Различно е от западната култура и картенизма. При Дескарт човекът е господар и майстор на природата. В Япония, човекът е наемник на земята и прислужник на природните сили. Той е съвсем малък пред природата. На Запада е предимството на човека, на егото ….. Ние сме по-скоро наследниците на гърците, на латинската култура. Ние сме Акропола, Ераклит. Времето, което спира в летежа си. В Япония е по-скоро Хераклит. В същата вода човек не се топи дна пъти, и нещата минават, минават…. казва Jean-François Sabouret.
цитирайЯпонците са народ, който живее с апокалипсата
Темата на катастрофата е много присъствена в културния японски свят…. Дори има сцени, които дават представата да се приживее на живо земетресението и атомната катастрофа, които в момента са сполетели японската земя. ….. Като сега така и в Кобе през 1995 година и с тайфуните и със снега и с дъжда и с всекидневните земетръси. От 2009 година до сега в Япония има 1631 земетръса. …. Така че умрелите са умрели в Япония. Всеки път е фактора, умножен по 10. …….
Тези опасности са изразени в японската мисъл, в изкуството им. Те живеят в един непрекъснато движещ се свят. Живее се в един несигурен свят, в един непредвидем свят и това е дълбоко изваяно в японската мисъл. Утре е един друг ден. И от там желанието сега да се живее интензивно в този момент. Японците са хора, които знаят да се веселят, знаейки че утре може и да не са. ….. В четвъртък хората празнумаха в Сендай. За тях това беше последния празник, казва Jean-François Sabourеt.
……….
Японците живеят опасността, понеже те живеят в една страна, която самата тя е опасност.
Погледнете на вълната на Канагава (1831), рисувана от Хокусаи. Без хора. Но хората са слети с лодката, а лодката с вълната. Човекът е напълно интегриран с природата. Различно е от западната култура и картенизма. При Дескарт човекът е господар и майстор на природата. В Япония, човекът е наемник на земята и прислужник на природните сили. Той е съвсем малък пред природата. На Запада е предимството на човека, на егото ….. Ние сме по-скоро наследниците на гърците, на латинската култура. Ние сме Акропола, Ераклит. Времето, което спира в летежа си. В Япония е по-скоро Хераклит. В същата вода човек не се топи дна пъти, и нещата минават, минават…. казва Jean-François Sabouret.
23.
silencemurmur -
.........
15.03.2011 21:01
15.03.2011 21:01
….. Японците живеят с апокалипсата … Каквото става, те вече са го видяли в тяхната народна култура. …. Те имат филми, които разказват за пълната разруха на страната им через различни естествени катаклизми…. при които Япония изчезва. …… Известно е и произведението, в което се показва как едно земетресениу разделя Япония на две части. На едната част се инсталират китайците, на другата част американците и приятелите им. …. Това изненадва японците по-малко от колкото други народи. Те живеят с тези катастрофи, казва Jean-Mare Bouissou.
……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….
линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse
поздрав
цитирай……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….
линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse
поздрав
poligor написа:
прост, ясен и смислен. Поражда различни мисли и настроения, включително и това, че може би никога не можем да сме Собственото си Аз.
Хареса ми много.
Хареса ми много.
Не говоря за харесването или за нехаресването. Важното е, че ти максимално се приближаваш до идеята на написаното. И все пак - нека всеки един от нас да бъде собственото АЗ, - нали така?
silencemurmur написа:
….. Японците живеят с апокалипсата … Каквото става, те вече са го видяли в тяхната народна култура. …. Те имат филми, които разказват за пълната разруха на страната им через различни естествени катаклизми…. при които Япония изчезва. …… Известно е и произведението, в което се показва как едно земетресениу разделя Япония на две части. На едната част се инсталират китайците, на другата част американците и приятелите им. …. Това изненадва японците по-малко от колкото други народи. Те живеят с тези катастрофи, казва Jean-Mare Bouissou.
……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….
линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse
поздрав
……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….
линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse
поздрав
Интересни два коментара. От тях може да излезе един цял разкошен постинг. С интерес ги прочетох. Всичко, което споменаваш е актуално и страшно просто защото е истина и се случва. Прочети апокалиптичния роман "Гибелта на дракона" или гледей филма по него "Потъването на Япония" . Там всичко си е предсказано едно към едно. А да не говоря за вътрешната гибел в душите на японците в романите на Кобо Абе. Оцеляват хората, оцеляват защото искат да живеят!
А аз никак не съм отчаян. Търсенето и задавенто на въпроси не е отчаяние!
Поздравявам те!
smilena написа:
и туй стихотворение
че хареса това стихотворение!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол