Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2011 20:04 - Собственото АЗ
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4567 Коментари: 26 Гласове:
52

Последна промяна: 15.03.2011 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СОБСТВЕНОТО АЗ
Опитвам се да бъда собственото АЗ.
Напрягам да посея, но и да покълна
в полето на живота, някога в потаен час,
да цъфна и в мисъл мъничка да се превърна.

Да вложа краски в делничното слово.
Отново да извикам, да изкрещя на глас.
Ех, как искам всичко мое днес да е красиво,
но все ми пречи собственото АЗ!

Аз искам да съм вятър, който гони мрака.
Нека ме осъдят в някакъв прокобен час,
но няма да поискам някой да е плакал,
ще промълвя, че пречи собственото АЗ.

Напрягам се да бъда собственото АЗ,
но ако се наложи компромиси да правя,
"Обичам!" ще прошепвам в сетния си час.
О, Господи, защо не мога да забравя?



Тагове:   собствено аз,


Гласувай:
52
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - защо? - сигурно защото си истински, Вал:))))
14.03.2011 20:18
интересен въпрос поставяш - дали онова, което обявяваме, че искаме - е онова, което е нашата същност - интересно, с риск да се повторя - мотая се около този въпрос из моите писания също.
цитирай
2. tit - :)
14.03.2011 20:44
Любовта пощава всичко! И забравя собственото АЗ...
цитирай
3. valben - Привет, Разказвачке!
14.03.2011 21:07
razkazvachka написа:
интересен въпрос поставяш - дали онова, което обявяваме, че искаме - е онова, което е нашата същност - интересно, с риск да се повторя - мотая се около този въпрос из моите писания също.


Това е един въпрос, на който трудно мога да си отговоря! И още един въпрос си задавам - има ли смисъл да си задавам подобни въпроси!? :)
цитирай
4. valben - Благодаря, tit !
14.03.2011 21:09
tit написа:
Любовта пощава всичко! И забравя собственото АЗ...


Много правилно си схванала същноста на това писание.
Позравявам те!
цитирай
5. kalin8 - Да! В такъв случай...
14.03.2011 21:44
В такъв случай собственното Аз
направо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.
цитирай
6. valben - Така е приятелю!
14.03.2011 21:48
kalin8 написа:
В такъв случай собственното Аз
направо изчезва!
Какво да се прави-Любов!
Поздрави!
Б.


Би трябвало АЗ да изчезне, а да бъде винаги НИЕ!
Поздравявам те!
цитирай
7. joysii - Миговете, в които проявяваме св...
14.03.2011 22:17
Миговете, в които проявяваме своята неподправена същност, когато се държим естествено, не съобразяваме нищо с никого, когато сме спонтанни и истински....се броят на пръстите на едната ни ръка.
Целият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.
цитирай
8. valben - Не съм съгласен!
14.03.2011 22:28
joysii написа:
Миговете, в които проявяваме своята неподправена същност, когато се държим естествено, не съобразяваме нищо с никого, когато сме спонтанни и истински....се броят на пръстите на едната ни ръка.
Целият ни живот протича в рамките и ограничението на някакви правила и общоприети норми на поведение.
Ние сме кукли на конци.
Само дето не знаем кой дърпа конците на живота ни....кой ги дърпа така бездарно...
Поздрави за стихотворението.


Аз не се чувствам кукла на конци. Нито пък мога да дърпам конците на някого. Често не признавам никакви правила, но има едни правила, които трябва да спазваме, а може и да не ги спазваме - изборът си е наш!
Благодаря, че хареса това мое писание!
цитирай
9. gkowachew - Приятелю,
14.03.2011 22:28
мисля, че вече съм собственото си Аз, но е твърде късно! За чий ли ми е? :)))
цитирай
10. gkowachew - Впрочем-
14.03.2011 22:29
поздравления за стихотворението! :)
цитирай
11. valben - Ха, как за чий!?
14.03.2011 22:31
gkowachew написа:
мисля, че вече съм собственото си Аз, но е твърде късно! За чий ли ми е? :)))


За собствения, разбира се! :)))
И никога не е късно!
цитирай
12. valben - Благодаря, приятелю!
14.03.2011 22:34
gkowachew написа:
поздравления за стихотворението! :)


Блгодаря ти защото знам, че твоите поздравления винаги са искрени!
цитирай
13. joysii - 8. valben
14.03.2011 23:07
Изборът никога не е само наш.
Вярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.
цитирай
14. valben - Всеки един от нас е създаден със собствена воля!
15.03.2011 07:34
joysii написа:
Изборът никога не е само наш.
Вярно , избираме, но от определен брой позволени неща. Из между тях избираме.
Не смеем волно да протегнем ръка към различното, непозволеното, колкото и да ни се иска.


Всеки има право да протегне ръка и към различното, и към непозволеното. Всеки има право сам да направи избор - позволено ли е това, което иска или не. Затова сме и различни - но всеки си носи сам кръста!
цитирай
15. razkazvachka - Добро утро - пак съм аз: по въпроса за смисъла... философът в мен разправя, че няма смисъл,
15.03.2011 09:05
но Алиса мисли, че има..

и кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...
цитирай
16. valben - Аз пък продължавам да се учудвам!
15.03.2011 10:25
razkazvachka написа:
но Алиса мисли, че има..

и кой знае защо се сетих за един час по руски - даже не помня в кой клас и при кой учител беше, но помня смисъла на някакъв цитат - способността ни да се учудваме е белег на съхраняването на младия човешки дух у нас...


Аз пък продължавам да се учудвам!
цитирай
17. makont - Поздрав, Вал!
15.03.2011 11:07
Силата е в нас!
цитирай
18. smile999 - "О, Господи, защо не мога да ...
15.03.2011 11:11
"О, Господи, защо не мога да забравя?"
Не можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)
цитирай
19. valben - Благодаря, makont!
15.03.2011 11:18
makont написа:
Силата е в нас!


Благодаря за ободряващия коментар!
цитирай
20. valben - Поздрави и за теб, адашче!
15.03.2011 11:21
smile999 написа:
"О, Господи, защо не мога да забравя?"
Не можеш, защото си обич, в теб е, с нея си роден.
Поздрави Вал, както винаги, много харесах!:-)


Благодаря за коментара. Радвам се, че ти хареса. А трябва да обичаме, трябва, какво друго ни остава!?
:)
цитирай
21. анонимен - Хубав е стихът,
15.03.2011 19:14
прост, ясен и смислен. Поражда различни мисли и настроения, включително и това, че може би никога не можем да сме Собственото си Аз.
Хареса ми много.
цитирай
22. silencemurmur - Човекът е напълно интегриран с природата.
15.03.2011 21:00
Понеже си отчаян без да можеш да забравиш, пиша ти тука нещо актуално:


Японците са народ, който живее с апокалипсата

Темата на катастрофата е много присъствена в културния японски свят…. Дори има сцени, които дават представата да се приживее на живо земетресението и атомната катастрофа, които в момента са сполетели японската земя. ….. Като сега така и в Кобе през 1995 година и с тайфуните и със снега и с дъжда и с всекидневните земетръси. От 2009 година до сега в Япония има 1631 земетръса. …. Така че умрелите са умрели в Япония. Всеки път е фактора, умножен по 10. …….

Тези опасности са изразени в японската мисъл, в изкуството им. Те живеят в един непрекъснато движещ се свят. Живее се в един несигурен свят, в един непредвидем свят и това е дълбоко изваяно в японската мисъл. Утре е един друг ден. И от там желанието сега да се живее интензивно в този момент. Японците са хора, които знаят да се веселят, знаейки че утре може и да не са. ….. В четвъртък хората празнумаха в Сендай. За тях това беше последния празник, казва Jean-François Sabourеt.
……….
Японците живеят опасността, понеже те живеят в една страна, която самата тя е опасност.

Погледнете на вълната на Канагава (1831), рисувана от Хокусаи. Без хора. Но хората са слети с лодката, а лодката с вълната. Човекът е напълно интегриран с природата. Различно е от западната култура и картенизма. При Дескарт човекът е господар и майстор на природата. В Япония, човекът е наемник на земята и прислужник на природните сили. Той е съвсем малък пред природата. На Запада е предимството на човека, на егото ….. Ние сме по-скоро наследниците на гърците, на латинската култура. Ние сме Акропола, Ераклит. Времето, което спира в летежа си. В Япония е по-скоро Хераклит. В същата вода човек не се топи дна пъти, и нещата минават, минават…. казва Jean-François Sabouret.
цитирай
23. silencemurmur - .........
15.03.2011 21:01
….. Японците живеят с апокалипсата … Каквото става, те вече са го видяли в тяхната народна култура. …. Те имат филми, които разказват за пълната разруха на страната им через различни естествени катаклизми…. при които Япония изчезва. …… Известно е и произведението, в което се показва как едно земетресениу разделя Япония на две части. На едната част се инсталират китайците, на другата част американците и приятелите им. …. Това изненадва японците по-малко от колкото други народи. Те живеят с тези катастрофи, казва Jean-Mare Bouissou.
……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….

линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse

поздрав
цитирай
24. valben - Пол, коментарът ти е точен!
16.03.2011 07:28
poligor написа:
прост, ясен и смислен. Поражда различни мисли и настроения, включително и това, че може би никога не можем да сме Собственото си Аз.
Хареса ми много.


Не говоря за харесването или за нехаресването. Важното е, че ти максимално се приближаваш до идеята на написаното. И все пак - нека всеки един от нас да бъде собственото АЗ, - нали така?
цитирай
25. valben - Благодаря за поздрава!
16.03.2011 07:38
silencemurmur написа:
….. Японците живеят с апокалипсата … Каквото става, те вече са го видяли в тяхната народна култура. …. Те имат филми, които разказват за пълната разруха на страната им через различни естествени катаклизми…. при които Япония изчезва. …… Известно е и произведението, в което се показва как едно земетресениу разделя Япония на две части. На едната част се инсталират китайците, на другата част американците и приятелите им. …. Това изненадва японците по-малко от колкото други народи. Те живеят с тези катастрофи, казва Jean-Mare Bouissou.
……… Японците имат също катастрофите, свързани с човека като на пример бомбата на науката, която полудява. Тази катастрофна картина те развиха след последната световна война и след нуклеариния холокоуст. Атомната бомба не може да се отстрани от остатъка в изкуството им. Самата атомна бомба е герой в представите им, но малко са изображенията, свързани със самото бомбардиране с нея. То е по-скоро вмъкнато като метаморфоза и превърнато в един вид пост-апокалиптично действие, казва Jean-Mare Bouissou.
…….. едно от тези пост-апокалиптично действия е на пример изградено по следващия маниер: Светът е разрушен и една група от млади хора оцелява. Тя се бори и изгражда от ново света, казва Jean-Mare Bouissou. …….

линк: http://www.liberation.fr/monde/06013225-les-japonais-sont-un-peuple-qui-vit-avec-l-apocalypse

поздрав


Интересни два коментара. От тях може да излезе един цял разкошен постинг. С интерес ги прочетох. Всичко, което споменаваш е актуално и страшно просто защото е истина и се случва. Прочети апокалиптичния роман "Гибелта на дракона" или гледей филма по него "Потъването на Япония" . Там всичко си е предсказано едно към едно. А да не говоря за вътрешната гибел в душите на японците в романите на Кобо Абе. Оцеляват хората, оцеляват защото искат да живеят!
А аз никак не съм отчаян. Търсенето и задавенто на въпроси не е отчаяние!
Поздравявам те!
цитирай
26. valben - Благодаря ти за туй,
16.03.2011 18:22
smilena написа:
и туй стихотворение


че хареса това стихотворение!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2673395
Постинги: 670
Коментари: 12124
Гласове: 101284
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930