Прочетен: 2932 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2011 21:14
ПРИКАЗКА ЗА КРАЯ НА ПРИКАЗКАТА
Затръшна вратата и се отправи към асансьора. Асансьорът отново не работеше. Майната му! Спусна се по стълбището и забърза надолу. И за какво ли бързаше? И къде щеше да отиде. Да, разбира се, щеше да отиде в своята нощ. Отново и отново...
Мислите му запрепускаха. Малкият не го разбираше, или той него. Малкият вече бе станал голям. Постоянно му дърдореше за някакво момиче от Мюнхен и как щял да гледа на живо мач от Шампионската лига. Ето и днес щели да се събират компанията да гледат мача. Досети се, че беше сряда. Заяви му недвусмислено, че той пречи. И той се почувства ненужен.
А майка му? Къде ли беше сега? Не я беше виждал от момента, в който разбра, че вече е ненужен.
И тази нова работа! Сенките от миналото не го изпущаха. Бяха се вкопчели в него. И за какво прие? Две седмици вече работеше – с костюм и вратовръзка, с планове и проекти... И се надяваше. На какво? Ами и той не знаеше!
На входа се сблъска с момиче. Толкова младо, толкова хубаво, с кожено яке и разкошна усмивка, размахало найлонова торбичка с две кофички кисело мляко. Усмивката на момичето стопиха яда му.
Излезе навън и усети, че няма за къде да бърза.
В този момент чу позвъняването. Взря се в изписания номер и отново изтръпна.
Разговорът протече бързо и задъхано.
- Ало, чувате ли ме, колега!
- Да, чувам ви.
- Налага се да се видим с вас! Свободен ли сте?
- Разбира се. Свободен съм.
- Не искам да ви притеснявам, все пак късно е... сряда е, Шампионска лига, мачове...
- Каква Шампионска лига? Не, не... не ме интересува. За какво се касае?
- Ще ви обясня когато се видим. Става ли?
- Разбира се? Къде и кога? И да нося ли нещо?
- В едно барче, което съм сигурна, че го знаете. На времето беше студентски стол. Не носете нищо, аз ще нося и ще ви обясня... След половин час... ще ви чакам...
Прекъсна така внезапно, както и позвъни.
Стигна до барчето почти тичешком. Нищо не мислеше, на нищо не се надяваше.
Залата беше полупразна. Седна на крайна маса и огледа обстановката. Няколко маси, повечето незаети. Само няколко двойки в полумрака. В единия край беше инсталиран голям телевизор пред която се звереха група тийнейджъри на по биричка, а на екрана вече двата отбора излизаха. В групичката настана оживление.
Той разбира се, беше подранил. Огледа се за сервитьор. Онзи се замота според правилата, но все пак дойде. Поръча си водка „Смирноф” и млечна салата. Главата му продължаваше да е празна. Отпи и чак тогава се успокои. Спомените отново нахлула и тогава я видя.
Първо съзря усмивката, а след това онова което държеше в ръката си – кофичка кисело мляко. Видя я както преди – старателно разбъркваше млякото в кофичката вперила поглед в него. Всичко останало беше само един миг – походката, елегантното облекло, тялото, стъписването... Ръцете им се докоснаха, а устните се сляха... Тогава усети сълзата. Тя се отрони, зачуди се за миг, сля се с неговата и капна в кофичката, а това окончателно развали консистенцията на киселото мляко.
В този миг групичката около телевизора избухна в овации. Явно беше отбелязан гол. А те стояха прегърнати и в главата му се роди стих.
Измислена среща, среща за двама
се случва понякога на всеки от нас.
Съдбите се срещат почти като в драма
„О, миг поспри се!” той шепне без глас.
Тя сгушила в него нежна главица,
прегърнал e той тази малка жена.
Тя с мъка сдържа издайна сълзица,
в едно са се слели двете сърца.
Среща такава едва ли ще има.
Може би в приказка, но не и със нас
„Не вярвай, любими, чудесата се случват!
О, миг, поспри се!” шепне нейният глас.
Проклет навик! Не можеше ли да каже обикновеното и дълго чакано: Обичам те!?
А времето наистина беше спряло!
От „Приказките на Вал”
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/12/prikazka-za-konsistenciiata-na-bylgarskoto-kiselo-mliako.649661
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/16/prikazka-za-cenata-na-bylgarskoto-kiselo-mliako.651967
Приказка за две души: Никога достатъчно ...
Старата и Новата година
Само да не се срещнат на кръстопът и после всеки да продължи в своята посока.
....................................
Щастлив край на твоята история...това е много показателно.:):):):)
Само да не се срещнат на кръстопът и после всеки да продължи в своята посока.
....................................
Щастлив край на твоята история...това е много показателно.:):):):)
По-важното е след като се разделят да продължат да се обичат. Или поне да се споменават с добро. А дали наистина краят на приказката е щастлив? :)
08.01.2011 13:17
08.01.2011 14:26
Хубаво е - дори и да е край !
а това направо ме разтопи:
"Тя сгушила в него нежна главица,
прегънал e той тази малка жена.
Тя с мъка сдържа издайна сълзица,
в едно са се слели двете сърца..."
не, Поете, никой не е щастлив с толкова прецизна мадама - не ти е тъжна приказката:)))
Приятно съм изненадан, че някой си припомни за това носле! :)
Хубаво е - дори и да е край !
а това направо ме разтопи:
"Тя сгушила в него нежна главица,
прегънал e той тази малка жена.
Тя с мъка сдържа издайна сълзица,
в едно са се слели двете сърца..."
Ако успеем да установим мир със себе си можем да бъдем напълно щастливи. Но това е много, много трудно, уверявам те!
не, Поете, никой не е щастлив с толкова прецизна мадама - не ти е тъжна приказката:)))
Тази приказка наистина не е тъжна, тя даже не е и поучителна. Това е само една обикновена приказка! :)
08.01.2011 20:34
Хубава вечер, приятелю!
Хубава вечер, приятелю!
Всичко на този свят може да се случи. А и ние не трябва да забравяме, че киселото млако е особено полезно за нашето здраве! :)))
И аз ти пожелавам хубава вечер и много усмивки!
Радвам се, че харесваш тази приказка. Сега пийни едно мляко и се радвай на днешния ден. Пожелавам ти той да е един щастлив ден за теб!
Времето никога не спира, но понякога може да спре един миг, да се слее с вечността и това да стане точно когато сме щастливи. А приказките никога не свършват. Те няма да спрат дори и когато не ги четем! И все пак - няма приказка без край! Безкрайни са само спомените.
Благодаря ти за този хубав коментар. Много точно си разбрал посланието. Памет, спомени и едно огромно желание всичко отново да се повтори. Може пък и да е възможно? Кой знае?
Хубав ден и за теб, Вал те поздравява!
С повечето неща от твоя коментар съм съгласен. Но този герой не е изключение. Нали именно поради Шампионската лига той пропусна своя първи шанс. И от това, че не се оглеждаше внимателно. И добре, че беше киселото мляко. :) А децата им ясно показват как да съчетаят и двете неща. Прочети внимателно първата и втората част на тази приказка. А за самотата си абсолютно права. Няма нищо по-страшно на този свят от самотата!
Привет от Вал!
И май ще се бият дузпи!:))))
Лека вечер!:)
Лека вечер!:)
Няма приказка без край! А някои приказки никак не са красиви. Важното е да бъдат разказани и разбрани!
Лека вечер и на теб ти пожелавам!