Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2011 09:51 - Приказка за края на приказката
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2912 Коментари: 22 Гласове:
45

Последна промяна: 08.01.2011 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА КРАЯ НА ПРИКАЗКАТА  

Затръшна вратата и се отправи към асансьора. Асансьорът отново не работеше. Майната му! Спусна се по стълбището и забърза надолу. И за какво ли бързаше? И къде щеше да отиде. Да, разбира се, щеше да отиде в своята нощ. Отново и отново...

Мислите му запрепускаха. Малкият не го разбираше, или той него. Малкият вече бе станал голям. Постоянно му дърдореше за някакво момиче от Мюнхен и как щял да гледа на живо мач от Шампионската лига. Ето и днес щели да се събират компанията да гледат мача. Досети се, че беше сряда. Заяви му недвусмислено, че той пречи. И той се почувства ненужен.

А майка му? Къде ли беше сега? Не я беше виждал от момента, в който разбра, че вече е ненужен. 

И тази нова работа! Сенките от миналото не го изпущаха. Бяха се вкопчели в него. И за какво прие? Две седмици вече работеше – с костюм и вратовръзка, с планове и проекти... И се надяваше. На какво? Ами и той не знаеше!

На входа се сблъска с момиче. Толкова младо, толкова хубаво, с кожено яке и разкошна усмивка, размахало найлонова торбичка с две кофички кисело мляко. Усмивката на момичето стопиха яда му.

Излезе навън и усети, че няма за къде да бърза.

В този момент чу позвъняването. Взря се в изписания номер и отново изтръпна.

Разговорът протече бързо и задъхано.

- Ало, чувате ли ме, колега!

- Да, чувам ви.

- Налага се да се видим с вас! Свободен ли сте?

- Разбира се. Свободен съм.

- Не искам да ви притеснявам, все пак късно е... сряда е, Шампионска лига, мачове...

- Каква Шампионска лига? Не, не... не ме интересува. За какво се касае?

- Ще ви обясня когато се видим. Става ли?

- Разбира се? Къде и кога? И да нося ли нещо?

- В едно барче, което съм сигурна, че го знаете. На времето беше студентски стол. Не носете нищо, аз ще нося и ще ви обясня... След половин час... ще ви чакам...

Прекъсна така внезапно, както и позвъни.

Стигна до барчето почти тичешком. Нищо не мислеше, на нищо не се надяваше.

          Залата беше полупразна. Седна на крайна маса и огледа обстановката. Няколко маси, повечето незаети. Само няколко двойки в полумрака. В единия край беше инсталиран голям телевизор пред която се звереха група тийнейджъри на по биричка, а на екрана вече двата отбора излизаха. В групичката настана оживление.

Той разбира се, беше подранил. Огледа се за сервитьор. Онзи се замота според правилата, но все пак дойде. Поръча си водка „Смирноф” и млечна салата. Главата му продължаваше да е празна. Отпи и чак тогава се успокои. Спомените отново нахлула и тогава я видя.

Първо съзря усмивката, а след това онова което държеше в ръката си – кофичка кисело мляко. Видя я както преди – старателно разбъркваше млякото в кофичката вперила поглед в него. Всичко останало беше само един миг – походката, елегантното облекло, тялото, стъписването... Ръцете им се докоснаха, а устните се сляха... Тогава усети сълзата. Тя се отрони, зачуди се за миг, сля се с неговата и капна в кофичката, а това окончателно развали консистенцията на киселото мляко.

В този миг групичката около телевизора избухна в овации. Явно беше отбелязан гол. А те стояха прегърнати и в главата му се роди стих.

Измислена среща, среща за двама

се случва понякога на всеки от нас.

Съдбите се срещат почти като в драма

„О, миг поспри се!” той шепне без глас.

Тя сгушила в него нежна главица,

прегърнал e той тази малка жена.

Тя с мъка сдържа издайна сълзица,

в едно са се слели двете сърца.

Среща такава едва ли ще има.

Може би в приказка, но не и със нас

„Не вярвай, любими, чудесата се случват!

О, миг, поспри се!” шепне нейният глас.


Проклет навик! Не можеше ли да каже обикновеното и дълго чакано: Обичам те!?

А времето наистина беше спряло! 


От „Приказките на Вал”


http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/12/prikazka-za-konsistenciiata-na-bylgarskoto-kiselo-mliako.649661

http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/16/prikazka-za-cenata-na-bylgarskoto-kiselo-mliako.651967




Гласувай:
45



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - "Съдбите се срещат почти като ...
08.01.2011 11:06
"Съдбите се срещат почти като в драма"
Само да не се срещнат на кръстопът и после всеки да продължи в своята посока.
....................................
Щастлив край на твоята история...това е много показателно.:):):):)
цитирай
2. valben - Всичко може да се случи, Джойси!
08.01.2011 11:13
joysii написа:
"Съдбите се срещат почти като в драма"
Само да не се срещнат на кръстопът и после всеки да продължи в своята посока.
....................................
Щастлив край на твоята история...това е много показателно.:):):):)


По-важното е след като се разделят да продължат да се обичат. Или поне да се споменават с добро. А дали наистина краят на приказката е щастлив? :)
цитирай
3. анонимен - Сетих се за чипичкото носле!:)
08.01.2011 13:17
Сетих се за чипичкото носле!:)
цитирай
4. blogena - е Вал
08.01.2011 14:26
а дали има пълно щастие ?

Хубаво е - дори и да е край !

а това направо ме разтопи:

"Тя сгушила в него нежна главица,


прегънал e той тази малка жена.


Тя с мъка сдържа издайна сълзица,


в едно са се слели двете сърца..."

цитирай
5. razkazvachka - О, каква хубава приказка!
08.01.2011 15:07
Вал, много натрапчив символ използваш поне от моя гледна точка - направо се разболявам като видя някой да разбърква кисело мляко (значи е много рехаво):)))))

не, Поете, никой не е щастлив с толкова прецизна мадама - не ти е тъжна приказката:)))
цитирай
6. valben - Ха, това наистина ме изненада! 3. анонимен
08.01.2011 17:08
анонимен написа:
Сетих се за чипичкото носле!:)


Приятно съм изненадан, че някой си припомни за това носле! :)
цитирай
7. valben - Алби, наистина има пълно щастие!
08.01.2011 17:12
blogena написа:
а дали има пълно щастие ?

Хубаво е - дори и да е край !

а това направо ме разтопи:

"Тя сгушила в него нежна главица,


прегънал e той тази малка жена.


Тя с мъка сдържа издайна сълзица,


в едно са се слели двете сърца..."



Ако успеем да установим мир със себе си можем да бъдем напълно щастливи. Но това е много, много трудно, уверявам те!
цитирай
8. valben - Привет, Разказвачке!
08.01.2011 17:15
razkazvachka написа:
Вал, много натрапчив символ използваш поне от моя гледна точка - направо се разболявам като видя някой да разбърква кисело мляко (значи е много рехаво):)))))

не, Поете, никой не е щастлив с толкова прецизна мадама - не ти е тъжна приказката:)))


Тази приказка наистина не е тъжна, тя даже не е и поучителна. Това е само една обикновена приказка! :)
цитирай
9. hristo27 - Вал, нямах престава, че от една к...
08.01.2011 20:34
Вал, нямах престава, че от една кофичка кисело мляко може да се роди такава интересна случка.
Хубава вечер, приятелю!
цитирай
10. valben - Да, приятелю!
08.01.2011 20:41
hristo27 написа:
Вал, нямах престава, че от една кофичка кисело мляко може да се роди такава интересна случка.
Хубава вечер, приятелю!


Всичко на този свят може да се случи. А и ние не трябва да забравяме, че киселото млако е особено полезно за нашето здраве! :)))
И аз ти пожелавам хубава вечер и много усмивки!
цитирай
11. desilazarova - Ех, това кисело мляко! Сладки пр...
09.01.2011 00:42
Ех, това кисело мляко! Сладки приказки се пишат след него!:)
цитирай
12. valben - Добро утро, Деси!
09.01.2011 07:36
desilazarova написа:
Ех, това кисело мляко! Сладки приказки се пишат след него!:)


Радвам се, че харесваш тази приказка. Сега пийни едно мляко и се радвай на днешния ден. Пожелавам ти той да е един щастлив ден за теб!
цитирай
13. zaw12929 - Поздравления за всички постинги!
09.01.2011 08:14
Времето може да изглежда спряло, но... то върви и няма ход назад и това е най хубавото и най лошото. Приказките обаче не свършват и чакам тук да прочета следващите от Вашия талант
цитирай
14. urilozev - Толкова близко...
09.01.2011 08:42
Толкова близко , като усещане, че все едно е мое. Може би в това е силата на посланието.Мисля, колкото по-голям период от съзнанието и спомените се обхванат, толкова повече нетрадиционни моменти вземат връх. Все едо- асоциативно за кофичиките с кисело мляко. Това може би е колективната памет на голяма група от хора, изразена от можещия. Хубав ден.
цитирай
15. valben - Искрени благодарности, zaw12929 !
09.01.2011 09:21
zaw12929 написа:
Времето може да изглежда спряло, но... то върви и няма ход назад и това е най хубавото и най лошото. Приказките обаче не свършват и чакам тук да прочета следващите от Вашия талант


Времето никога не спира, но понякога може да спре един миг, да се слее с вечността и това да стане точно когато сме щастливи. А приказките никога не свършват. Те няма да спрат дори и когато не ги четем! И все пак - няма приказка без край! Безкрайни са само спомените.
цитирай
16. valben - Благодаря ти, urilozev !
09.01.2011 09:27
urilozev написа:
Толкова близко , като усещане, че все едно е мое. Може би в това е силата на посланието.Мисля, колкото по-голям период от съзнанието и спомените се обхванат, толкова повече нетрадиционни моменти вземат връх. Все едо- асоциативно за кофичиките с кисело мляко. Това може би е колективната памет на голяма група от хора, изразена от можещия. Хубав ден.


Благодаря ти за този хубав коментар. Много точно си разбрал посланието. Памет, спомени и едно огромно желание всичко отново да се повтори. Може пък и да е възможно? Кой знае?
Хубав ден и за теб, Вал те поздравява!
цитирай
17. makont - Е, да в сряда е ден на жената,
09.01.2011 14:41
мъжете гледат мачове, но твоят герой е изключение, и ето че прекрасният спомен е по-голямо изживяване от които и да е мач. Да ние, ненужните, децата все по-често ни го показват, че лекинко пречим, и ако не е останала и тя(той), самотата е пълна. Остават мачовете, за който ги гледа. за това, кой каквото има, да си го каже, докато е време, че после е необратимо късно и необратимо самотно.
цитирай
18. valben - Хей, makont ! :)
09.01.2011 15:43
makont написа:
мъжете гледат мачове, но твоят герой е изключение, и ето че прекрасният спомен е по-голямо изживяване от които и да е мач. Да ние, ненужните, децата все по-често ни го показват, че лекинко пречим, и ако не е останала и тя(той), самотата е пълна. Остават мачовете, за който ги гледа. за това, кой каквото има, да си го каже, докато е време, че после е необратимо късно и необратимо самотно.


С повечето неща от твоя коментар съм съгласен. Но този герой не е изключение. Нали именно поради Шампионската лига той пропусна своя първи шанс. И от това, че не се оглеждаше внимателно. И добре, че беше киселото мляко. :) А децата им ясно показват как да съчетаят и двете неща. Прочети внимателно първата и втората част на тази приказка. А за самотата си абсолютно права. Няма нищо по-страшно на този свят от самотата!
Привет от Вал!

цитирай
19. dengubara - Хубава приказка,
12.01.2011 22:38
шампионатът завършва накрая с реми:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
20. valben - :)
12.01.2011 23:15
dengubara написа:
шампионатът завършва накрая с реми:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


И май ще се бият дузпи!:))))
цитирай
21. zabavnata - Хубави са приказките ти, Вал!
13.01.2011 22:42
Все така ги пиши. Приказките трябва да бъдат красиви и никога да не свършват.
Лека вечер!:)
цитирай
22. valben - Благодаря ти!
13.01.2011 22:46
zabavnata написа:
Все така ги пиши. Приказките трябва да бъдат красиви и никога да не свършват.
Лека вечер!:)


Няма приказка без край! А някои приказки никак не са красиви. Важното е да бъдат разказани и разбрани!
Лека вечер и на теб ти пожелавам!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506600
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031