Постинг
20.09.2010 23:30 -
Аз искам
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3526 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2010 23:31
Прочетен: 3526 Коментари: 24 Гласове:
29
Последна промяна: 20.09.2010 23:31
АЗ ИСКАМ
През живота от пороен дъжд все оплискан,
аз се втурвам под дъгата в синята вис.
Пак протягам ръка, на това съм орисан -
да осъмвам все над белия лист.
Нека буря да черни простора,
да убива надежди, да прогонва мечти.
Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Има ли смисъл от нещо, което
ще ме прави все по-малко поет?
Аз не зная какво съм, но искам
след себе си да оставя своя завет.
През живота от пороен дъжд все оплискан,
аз се втурвам под дъгата в синята вис.
Пак протягам ръка, на това съм орисан -
да осъмвам все над белия лист.
Нека буря да черни простора,
да убива надежди, да прогонва мечти.
Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Има ли смисъл от нещо, което
ще ме прави все по-малко поет?
Аз не зная какво съм, но искам
след себе си да оставя своя завет.
1.
анонимен -
Хм...
20.09.2010 23:37
20.09.2010 23:37
Не е задължително заветът да бъде оставян в стихотворна форма. А смисълът на всяко "нещо", всеки го разбира по своему.
цитирай
2.
анонимен -
Хубав завет!
20.09.2010 23:42
20.09.2010 23:42
Стремежът да твориш, Те поддържа жив и дава сили на всеки творец, да не губи присъствие на духа!
Поздрав ,приятелю!
цитирайПоздрав ,приятелю!
vili73 написа:
Не е задължително заветът да бъде оставян в стихотворна форма. А смисълът на всяко "нещо", всеки го разбира по своему.
че не е задължително един завет да е в стихотворна форма. В стихотворна форма в случая се изразява само едно желание.
starbuck69 написа:
Стремежът да твориш, Те поддържа жив и дава сили на всеки творец, да не губи присъствие на духа!
Поздрав ,приятелю!
Поздрав ,приятелю!
Много добре си схванал какво съм искал да кажа. Благодаря ти!
Поздрави от Вал!
"Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.
цитирайкоито могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.
6.
анонимен -
:)))
21.09.2010 00:10
21.09.2010 00:10
От време на време имам проблясъци на здрав разум, колкото да не полудея:)))))))))))))
Но , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.
цитирайНо , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.
7.
blogena -
Вал :)
21.09.2010 00:12
21.09.2010 00:12
за сълзите нямам равна ;)
аз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...
ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...
цитирайаз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...
ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...
starbuck69 написа:
От време на време имам проблясъци на здрав разум, колкото да не полудея:)))))))))))))
Но , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.
Но , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.
Ама и аз съм така! :))))) Трябва да се мръдва - и то по-често!
joysii написа:
"Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.
които могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.
Колко е хубаво да имаш да си спомняш подобно нещо. Нищо, че е е свързано със сълзи. Чудесен спомен!
Пожелавам ти една спокойно нощ! И без сълзи! Чуваш ли ме?
blogena написа:
за сълзите нямам равна ;)
аз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...
ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...
аз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...
ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...
Добре си го казала! Същото си го мисля, ама нали затова все казвам да не бягаме, да не си отивама, а да се опитваме да пишем...
11.
blogena -
:)
21.09.2010 00:29
21.09.2010 00:29
Прекрасно е да питаш с рими
и с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.
цитирайи с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.
blogena написа:
Прекрасно е да питаш с рими
и с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.
и с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.
Благодаря за този стих
той винаги ще бъде верен.
Дори сълзата ми изтри
и бурята я няма черна.
А листът вече не е бял,
за миг успях да го надраскам,
Утринното слънце го видях
и вече страшни рими праскам! :))))))))))))
Поздрави и от мен!
цитирайrazkazvachka написа:
Поздрави и от мен!
Благодаря за поздравите!
15.
hristo27 -
Прекрасно, Вал! За кой ли път. Ус...
21.09.2010 09:43
21.09.2010 09:43
Прекрасно, Вал! За кой ли път.
Успешен и усмихнат ден!
цитирайУспешен и усмихнат ден!
Приемаш ли ме сред тези хора до теб :
...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !
цитирай...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !
hristo27 написа:
Прекрасно, Вал! За кой ли път.
Успешен и усмихнат ден!
Успешен и усмихнат ден!
Благодаря ти за оценката!
Хубав ден и за теб!
stela50 написа:
Приемаш ли ме сред тези хора до теб :
...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !
...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !
При мен винеги има място за хора, които могат да ронят сълзи, но и да се усмихват!
Нека по-често да се усмихваме и да продължаваме да обичаме хубавата поезия!
Привет от Вал!
:)))
цитирайАма, не е лошо, нали?
цитирайИма ли значение какъв е човек, важно е, да остави след себеси нещо красиво, а докато е на този свят да живее с обич.
Поздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)
цитирайПоздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)
smile999 написа:
Има ли значение какъв е човек, важно е, да остави след себеси нещо красиво, а докато е на този свят да живее с обич.
Поздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)
Поздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)
Точно така! Какво да остави след себе си - един завет? Какъв е ще прочетеш в следващия мой постинг.
Затов сме тук, защото умеем да чувстваме, не се срамуваме да пророним и сълза.
Отново прекрасен изказ на една душа.
цитирайОтново прекрасен изказ на една душа.
Много истински и хубав стих! Поздрави!:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол