Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2010 23:30 - Аз искам
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2600 Коментари: 24 Гласове:
29

Последна промяна: 20.09.2010 23:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
АЗ ИСКАМ
През живота от пороен дъжд все оплискан,
аз се втурвам под дъгата в синята вис.
Пак протягам ръка, на това съм орисан -
да осъмвам все над белия лист.

Нека буря да черни простора,
да убива надежди, да прогонва мечти.
Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.

Има ли смисъл от нещо, което
ще ме прави все по-малко поет?
Аз не зная какво съм, но искам
след себе си да оставя своя завет.





Тагове:   желание,


Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Хм...
20.09.2010 23:37
Не е задължително заветът да бъде оставян в стихотворна форма. А смисълът на всяко "нещо", всеки го разбира по своему.
цитирай
2. анонимен - Хубав завет!
20.09.2010 23:42
Стремежът да твориш, Те поддържа жив и дава сили на всеки творец, да не губи присъствие на духа!
Поздрав ,приятелю!
цитирай
3. valben - Разбира се, vili73,
20.09.2010 23:59
vili73 написа:
Не е задължително заветът да бъде оставян в стихотворна форма. А смисълът на всяко "нещо", всеки го разбира по своему.


че не е задължително един завет да е в стихотворна форма. В стихотворна форма в случая се изразява само едно желание.
цитирай
4. valben - Здравей, приятелю!
21.09.2010 00:03
starbuck69 написа:
Стремежът да твориш, Те поддържа жив и дава сили на всеки творец, да не губи присъствие на духа!
Поздрав ,приятелю!


Много добре си схванал какво съм искал да кажа. Благодаря ти!
Поздрави от Вал!
цитирай
5. joysii - "Винаги искам да съм сред х...
21.09.2010 00:08
"Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.
цитирай
6. анонимен - :)))
21.09.2010 00:10
От време на време имам проблясъци на здрав разум, колкото да не полудея:)))))))))))))
Но , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.
цитирай
7. blogena - Вал :)
21.09.2010 00:12
за сълзите нямам равна ;)

аз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...

ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...
цитирай
8. valben - Ха!
21.09.2010 00:14
starbuck69 написа:
От време на време имам проблясъци на здрав разум, колкото да не полудея:)))))))))))))
Но , за да усещаш Света около себе си, трябва от време на време "да мръдваш" встрани от общоприетото.


Ама и аз съм така! :))))) Трябва да се мръдва - и то по-често!
цитирай
9. valben - Хубав спомен, joysii !
21.09.2010 00:19
joysii написа:
"Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи."
Ще разкажа тук една история.
Бяхме в старото училище,което закриваха- последното голямо муждучасие,последият учебен ден.Говорехме си и беше тъжно.Сетих се за деня когато преди много години разбрах,че съм назначена там.Толкова се радвах.Сега до мен беше седнала колежката,която тогава ми каза новината,тя беше профпредседател.Двете се погледнахме.Помниш - каза ми тя, и аз помня.
За малко да се раплачем.Случайно погледът ми попадна на една дребничка жена - колежката по английски език.Тя беше новичка.Мила и много лъчезарна жена.Седеше си тихо на стола,гледаше ту мен ,ту колежката и триеше сълзите ,които мокреха лицето й.Защо плаче тя, помислих си аз, та това не е нейна трагедия?Отскоро е тук, млада е, ще си намери лесно работа.
Беше я разчувствал краткият ни диалог.
Видях я сякаш с други очи.Прегърнах я.
Случи се така,че сега оново сме в едно училище.Тази година я назначиха при нас.Когато разбрах това - пак се разпрегръщахме ,но не плачехме.
Та така - един миг проронени сълзи ти говорят толкова много понякога.
Колежката по английски език е сред най-симпатичните ми познати.


Колко е хубаво да имаш да си спомняш подобно нещо. Нищо, че е е свързано със сълзи. Чудесен спомен!
Пожелавам ти една спокойно нощ! И без сълзи! Чуваш ли ме?
цитирай
10. valben - Ех, Алби!
21.09.2010 00:22
blogena написа:
за сълзите нямам равна ;)

аз не искам да бъда сълза
но пристигам със лошото време ...

ще оставиш, Вал :)
няма начин
лошо е че поетът приживе всеки го хули
отиде ли си търсим да го има ...


Добре си го казала! Същото си го мисля, ама нали затова все казвам да не бягаме, да не си отивама, а да се опитваме да пишем...
цитирай
11. blogena - :)
21.09.2010 00:29
Прекрасно е да питаш с рими
и с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.
цитирай
12. valben - :)
21.09.2010 00:34
blogena написа:
Прекрасно е да питаш с рими
и с рими да ти отговорят.
Поет ли си ти по душа
със прозайците недей да спориш!
Макар живота да е проза
и филм на ужасите,страшен
за мене има още смисъл
да се роди стихът прекрасен.
Да ме погали топло слънце
да ме огрее светлината
и аз като самотно зрънце
да се родя от топлината.
За да разпръсна обич непозната
за всеки краен песимист
и ето давам си словата
неписани дори на лист.


Благодаря за този стих
той винаги ще бъде верен.
Дори сълзата ми изтри
и бурята я няма черна.
А листът вече не е бял,
за миг успях да го надраскам,
Утринното слънце го видях
и вече страшни рими праскам! :))))))))))))
цитирай
13. razkazvachka - :))))
21.09.2010 02:07
Поздрави и от мен!
цитирай
14. valben - Благодаря!
21.09.2010 07:30
razkazvachka написа:
Поздрави и от мен!


Благодаря за поздравите!
цитирай
15. hristo27 - Прекрасно, Вал! За кой ли път. Ус...
21.09.2010 09:43
Прекрасно, Вал! За кой ли път.
Успешен и усмихнат ден!
цитирай
16. stela50 - Поздрави , valben ...
21.09.2010 09:56
Приемаш ли ме сред тези хора до теб :
...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !
цитирай
17. valben - Привет, Христо!
21.09.2010 10:36
hristo27 написа:
Прекрасно, Вал! За кой ли път.
Успешен и усмихнат ден!


Благодаря ти за оценката!
Хубав ден и за теб!
цитирай
18. valben - Разбира се, stela50 !
21.09.2010 10:53
stela50 написа:
Приемаш ли ме сред тези хора до теб :
...Винаги искам да съм сред хора,
които могат да ронят сълзи.
Които обичат поезията и се радват на всеки хубав стих .
Хубав ден !


При мен винеги има място за хора, които могат да ронят сълзи, но и да се усмихват!
Нека по-често да се усмихваме и да продължаваме да обичаме хубавата поезия!
Привет от Вал!
цитирай
19. gkowachew - Ех, мечтателю, мечтателю...
21.09.2010 14:04
:)))
цитирай
20. valben - :)))
21.09.2010 14:10
Ама, не е лошо, нали?
цитирай
21. smile999 - Привет Вал!
21.09.2010 15:46
Има ли значение какъв е човек, важно е, да остави след себеси нещо красиво, а докато е на този свят да живее с обич.
Поздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)
цитирай
22. valben - Да остави след себе си!
21.09.2010 15:55
smile999 написа:
Има ли значение какъв е човек, важно е, да остави след себеси нещо красиво, а докато е на този свят да живее с обич.
Поздрави сърдечтни за хубавата дума!:-)


Точно така! Какво да остави след себе си - един завет? Какъв е ще прочетеш в следващия мой постинг.
цитирай
23. moreto66 - Човещина ни е нужна!
22.09.2010 16:26
Затов сме тук, защото умеем да чувстваме, не се срамуваме да пророним и сълза.
Отново прекрасен изказ на една душа.
цитирай
24. kometapg - Много истински и хубав стих! Поз...
23.09.2010 21:29
Много истински и хубав стих! Поздрави!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2680638
Постинги: 672
Коментари: 12133
Гласове: 101388
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930