Прочетен: 9467 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2010 21:59
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРАТА И ЛОШАТА ДУМА
Историята, която ще ви разкажа се случи в горското училище на нашата гора. То беше изградено в незапомнени времена и в него се учеха дечицата на горските обитатели. Издигаше се до полянка, на която безгрижно играеха по време на междучасията горските ученици. Имаше само два класа. Клас на по-малките и горния клас – класът на вече поотрасналите малчугани. Учителка на по-малките беше малката Феичка. Тя беше много строга, но същевременно и толкова добра и така красиво се усмихваше, че всички я обичаха. Учеше на всичко, но най-вече как да бъдат добри и послушни. По математика им преподаваше уважаваният от всички господин Козльо. Точните науки - физика и химия за по-големите се преподаваха от възрастната госпожа Сова, музиката се водеше, разбира се от сладкогласния Славей, а с физкултурата се занимаваше истинският атлет, добрият заек, когото всички наричаха бай Ушан. Той пък беше баща на Скокльо. малкото палаво зайче, за което всъщност е тази приказка. А всичко се ръководеше от достопочтеният Директор господин Бухльо.
Но да започнем с историята.
Случи се малко след започване на новата учебна година. В класа на малката Феичка пристигна нов ученик. Това беше още едно малко зайче на име Сивушко. Пристигнал бе от съседната гора заедно с майка си. Там върлуваше лошия сив Вълк, който ги беше наплашил и те намериха убежище в нашата гора.
Сивушко беше скромно и много послушно зайче. Обаче още първия ден бе нападнат от Скокльо. А Скокльо се славеше в класа като най-силен, най-ловък, винаги победител, скачаше най-далече и бягаше най-бързо. Всички го уважаваха като че ли малко се страхуваха от него.
- Кой си ти, ей, малкия? – развика се Скокльо при представянето на новото другарче.
- Приятно ми е, аз съм Сивушко - тихо се представи новото зайче.
- Хе, хе, Сивушко! Виж ти какъв си бил смотан! Ти си истински Смотльо!
Сивушко нищо не отвърна, а седна на последния чин и зачака часът да започне.
Така и тръгна. Започнаха да му се подиграват, но Сивушко никога не отвърна със зло. Беше винаги и с всички добър и приветлив. Скоро подигравките стихнаха и всички свикнаха с неговата добрина. Само Скокльо продължаваше да му се смее и да му се подиграва.
Беше през голямото междучасие. Слънцето препичаше и полянката през школото се огласяше от гласовете на учениците. Всички се радваха на чудесното време, играеха и лудуваха. Най-активен, разбира се, беше Скокльо. Той търчеше и подскачаше като пощурял. В край на полянката, в близките храсти се препичаше на слънце леля Змия. Тя недолюбваше палавниците и често влизаше в конфликти с тях, но сега се излежаваше и не им обръщаше внимание. Точно в нея се бухна нашия герой. При един от своите дълги скокове той се прасна точно в корема на задрямалата змия. Реакцията беше светкавична. Змията изсъска и се опита да клъвне нахалния заек, но в мига когато вече отровните й зъби бяха достигнали целта си нещо я възпря. И това беше една малка лапичка. Лапичката на Сивушко. Доброто зайче беше видяло цялата случка и навреме се опита да помогне. Леля Змия се обърка. Коремът още я болеше от скока на единия заек, а другият й беше затиснал опашката с лапичка. Това беше достатъчно за Скокльо да избяга – нали бягаше най-бързо. А змията се обърна и мигновено клъвна Сивушко по крачето. Притекоха се и другите животни, запищяха, развикаха се, а леля Змия се уплаши и бързо се скри в храстите. Всички приветстваха Сивушко като герой, а той само се усмихна и закуцука към класната стая. Обаче не можа да направи и две крачки, когато му причерня, болката в крачето му стана непоносима и той се свлече на земята.
Събуди се в болнична стая в клиниката на доктор Га. Разбра, че опасността е преминала, но все пак ще трябва да се полекува под нежните грижи на добрия доктор и усмихнатата медицинска сестра катеричка Рунтавелка.
Изминаха няколко дни. В болничната стая беше слънчево и топло, когато на вратата се почука. Сивушко наистина се изненада когато на прага се появи Скокльо. В ръцете си държеше морковче и малка зелчица.
- Виж, Сивушко, как да ти кажа, тя госпожа Фея, пък и ние... пък и аз... идвам да попитам как си и кога ще се върнеш пак при нас? – това бяха думите на горделивото зайче.
- Заповядай, приятелю, разполагай се. Право да ти кажа, на мен ми омръзна да се излежавам. Ще си дойда скоро, доктор Га обеща...
И между тях тръгна един разговор, обикновен дружески разговор. А в край на разговора, Скокльо не се стърпя и попита:
- Виж, Сивушко, искам да те питам нещо. Ти защо ми помогна, защо ме защити, та аз толкова те обиждах?
- О, това ли? Как да ти обясня? Ами просто аз мисля, че за това са приятелите? А ние сме приятели, нали?
Скокльо се замисли. Не каза повече нищо. Само протегна ръка.
Оттогава те са неразделни. Скоро се случи с тях друга една случка, ама това вече е една друга приказка. Ще ви я разкажа, дано само тази да ви е харесала.
От „Приказките на Вал”
Ролята на прабългарската дума ботун в об...
СПТУ ПО ПОЛИТИКА - един от младите учени...
22.08.2010 21:53
Хубава седмица, Вал!
Поздравления!
Обаче нека парите да са повечко и приятелите да са наистина истински :)))
Хубава седмица, Вал!
наистина трябва да говорим добрини, но и да ги мислим, а за лошо да не се сещаме.
ако имаме добра воля!
Поздравявам те, hel !
Благодаря ти, че ми хареса приказката.
Хубав ден ти пожелавам!
Поздравления!
Наистина приказката не е само за деца. Нека и повече възрастни да я прочетат! :)
23.08.2010 10:35
Ами малките феички! :)))
но знаеш ли, че има и лоши феички? :)))
Ако си добър с тях и ги погалиш. :)))
05.10.2010 18:50
20.10.2010 19:36
Не си прав Фараончо!
Прав си анонимний приятелю! Ще има корекции!