Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2010 20:13 - Приказка за добрата и лошата дума
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 9397 Коментари: 20 Гласове:
31

Последна промяна: 22.08.2010 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ДОБРАТА И ЛОШАТА ДУМА

Историята, която ще ви разкажа се случи в горското училище на нашата гора. То беше изградено в незапомнени времена и в него се учеха дечицата на горските обитатели. Издигаше се до полянка, на която безгрижно играеха по време на междучасията горските ученици. Имаше само два класа. Клас на по-малките и горния клас – класът на вече поотрасналите малчугани. Учителка на по-малките беше малката Феичка. Тя беше много строга, но същевременно и толкова добра и така красиво се усмихваше, че всички я обичаха. Учеше на всичко, но най-вече как да бъдат добри и послушни. По математика им преподаваше уважаваният от всички господин Козльо. Точните науки - физика и химия за по-големите се преподаваха от възрастната госпожа Сова, музиката се водеше, разбира се от сладкогласния Славей, а с физкултурата се занимаваше истинският атлет, добрият заек, когото всички наричаха бай Ушан. Той пък беше баща на Скокльо. малкото палаво зайче, за което всъщност е тази приказка. А всичко се ръководеше от достопочтеният Директор господин Бухльо.

         Но да започнем с историята.

         Случи се малко след започване на новата учебна година. В класа на малката Феичка пристигна нов ученик. Това беше още едно малко зайче на име Сивушко. Пристигнал бе от съседната гора заедно с майка си. Там върлуваше лошия сив Вълк, който ги беше наплашил и те намериха убежище в нашата гора.

         Сивушко беше скромно и много послушно зайче. Обаче още първия ден бе нападнат от Скокльо. А Скокльо се славеше в класа като най-силен, най-ловък, винаги победител, скачаше най-далече и бягаше най-бързо. Всички го уважаваха като че ли малко се страхуваха от него.

         - Кой си ти, ей, малкия? – развика се Скокльо при представянето на новото другарче.

         - Приятно ми е, аз съм Сивушко - тихо се представи новото зайче.

         - Хе, хе, Сивушко! Виж ти какъв си бил смотан! Ти си истински Смотльо!

         Сивушко нищо не отвърна, а седна на последния чин и зачака часът да започне.

         Така и тръгна. Започнаха да му се подиграват, но Сивушко никога не отвърна със зло. Беше винаги и с всички добър и приветлив. Скоро подигравките стихнаха и всички свикнаха с неговата добрина. Само Скокльо продължаваше да му се смее и да му се подиграва.

         Беше през голямото междучасие. Слънцето препичаше и полянката през школото се огласяше от гласовете на учениците. Всички се радваха на чудесното време, играеха и лудуваха. Най-активен, разбира се, беше Скокльо. Той търчеше и подскачаше като пощурял. В край на полянката, в близките храсти се препичаше на слънце леля Змия. Тя недолюбваше палавниците и често влизаше в конфликти с тях, но сега се излежаваше и не им обръщаше внимание. Точно в нея се бухна нашия герой. При един от своите дълги скокове той се прасна точно в корема на задрямалата змия. Реакцията беше светкавична. Змията изсъска и се опита да клъвне нахалния заек, но в мига когато вече отровните й зъби бяха достигнали целта си нещо я възпря. И това беше една малка лапичка. Лапичката на Сивушко. Доброто зайче беше видяло цялата случка и навреме се опита да помогне. Леля Змия се обърка. Коремът още я болеше от скока на единия заек, а другият й беше затиснал опашката с лапичка. Това беше достатъчно за Скокльо да избяга – нали бягаше най-бързо. А змията се обърна и мигновено клъвна Сивушко по крачето. Притекоха се и другите животни, запищяха, развикаха се, а леля Змия се уплаши и бързо се скри в храстите. Всички приветстваха Сивушко като герой, а той само се усмихна и закуцука към класната стая. Обаче не можа да направи и две крачки, когато му причерня, болката в крачето му стана непоносима и той се свлече на земята.

         Събуди се в болнична стая в клиниката на доктор Га. Разбра, че опасността е преминала, но все пак ще трябва да се полекува под нежните грижи на добрия доктор и усмихнатата медицинска сестра катеричка Рунтавелка.

         Изминаха няколко дни. В болничната стая беше слънчево и топло, когато на вратата се почука. Сивушко наистина се изненада когато на прага се появи Скокльо. В ръцете си държеше морковче и малка зелчица.

         - Виж, Сивушко, как да ти кажа, тя госпожа Фея, пък и ние... пък и аз... идвам да попитам как си  и кога ще се върнеш пак при нас? – това бяха думите на горделивото зайче.

         - Заповядай, приятелю, разполагай се. Право да ти кажа, на мен ми омръзна да се излежавам. Ще си дойда скоро, доктор Га обеща...

         И между тях тръгна един разговор, обикновен дружески разговор. А в край на разговора, Скокльо не се стърпя  и попита:

         - Виж, Сивушко, искам да те питам нещо. Ти защо ми помогна, защо ме защити, та аз толкова те обиждах?

         - О, това ли? Как да ти обясня? Ами просто аз мисля, че за това са приятелите? А ние сме приятели, нали?

Скокльо се замисли. Не каза повече нищо. Само протегна ръка.

Оттогава те са неразделни. Скоро се случи с тях друга една случка, ама това вече е една друга приказка. Ще ви я разкажа, дано само тази да ви е харесала.  

От „Приказките на Вал”



Тагове:   дума,


Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristo27 - Истински приятел и пари в повече ...
22.08.2010 21:53
Истински приятел и пари в повече никога не са излишни!
цитирай
2. razkazvachka - Тази приказка си е на място:))))
22.08.2010 22:41
Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, то поне не казвай лошо...
Хубава седмица, Вал!
цитирай
3. hel - Ако можеше и в живота да завършват ...
23.08.2010 00:27
Ако можеше и в живота да завършват така конфликтите...
цитирай
4. monaliza121 - Привет, Валбен!
23.08.2010 08:14
Веднага ми дойде на ум поговорката "Приятел в нужда се познава". Хубава приказка, прочетох я с удоволствие.
цитирай
5. mamas - Поучителна приказка...
23.08.2010 08:56
...не само за деца.
Поздравления!
цитирай
6. valben - Привет, Христо!
23.08.2010 09:28
hristo27 написа:
Истински приятел и пари в повече никога не са излишни!


Обаче нека парите да са повечко и приятелите да са наистина истински :)))
цитирай
7. valben - Така е,
23.08.2010 09:30
razkazvachka написа:
Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, то поне не казвай лошо...
Хубава седмица, Вал!

наистина трябва да говорим добрини, но и да ги мислим, а за лошо да не се сещаме.
цитирай
8. valben - Може, всичко може,
23.08.2010 09:41
hel написа:
Ако можеше и в живота да завършват така конфликтите...

ако имаме добра воля!
Поздравявам те, hel !
цитирай
9. valben - Благодаря, Мона!
23.08.2010 09:44
monaliza121 написа:
Веднага ми дойде на ум поговорката "Приятел в нужда се познава". Хубава приказка, прочетох я с удоволствие.

Благодаря ти, че ми хареса приказката.
Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
10. valben - Благодаря за поздравленията , mamas !
23.08.2010 10:13
mamas написа:
...не само за деца.
Поздравления!


Наистина приказката не е само за деца. Нека и повече възрастни да я прочетат! :)
цитирай
11. dengubara - Здрасти! Така си е - зайците ако не се поддържат, кой ще го направи!
23.08.2010 10:35
Да те забравят лошите:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
12. valben - Как кой ще го направи?! :))
23.08.2010 10:42
dengubara написа:
Да те забравят лошите:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Ами малките феички! :)))
цитирай
13. stix - :)
23.08.2010 17:41
Феичките обикалят около добрите чувства...
цитирай
14. valben - Да, така е, stix ,
23.08.2010 17:43
stix написа:
Феичките обикалят около добрите чувства...


но знаеш ли, че има и лоши феички? :)))
цитирай
15. stix - Не знаех...
23.08.2010 23:29
Не ми се иска, да ги срещам.
цитирай
16. valben - Но те може да станат и добри, stix !
24.08.2010 08:02
stix написа:
Не ми се иска, да ги срещам.

Ако си добър с тях и ги погалиш. :)))
цитирай
17. анонимен - Pharaon:
05.10.2010 18:50
НЕ е нужно някой да бъде учен да е послушен нали? Послушанието е негативна черта ;) Децата е хубаво да бъдат учени на въображение и креативност, не на подчинение...
цитирай
18. анонимен - none
20.10.2010 19:36
Имаш много повторения.
цитирай
19. valben - :)))
05.01.2011 16:47
анонимен написа:
НЕ е нужно някой да бъде учен да е послушен нали? Послушанието е негативна черта ;) Децата е хубаво да бъдат учени на въображение и креативност, не на подчинение...


Не си прав Фараончо!
цитирай
20. valben - Имаш много повторения. Прав си а...
05.01.2011 16:48
анонимен написа:
Имаш много повторения.


Прав си анонимний приятелю! Ще има корекции!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506303
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031