Прочетен: 3662 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2010 11:42
СРОДНИ ДУШИЦИ
В една нощ безумна и малко прокобна,
когато се връщах, май малко залян.
Пред мен се изпречи сянка злокобна,
със сила неземна бях кротко възпрян.
Сенчица бледа, в саванче обвита,
властно протегна костелива ръка.
Явно, че нещо на мен бе сърдита,
с фосфорен блясък просветна ми тя.
- Спри се човече и мигом разкай се!
Много греховен си! Зове те пръстта!
Искам душата ти, но първо покай се!
Защото при теб ме изпраща Смъртта.
Скръстих ръце аз тогаз за молитва,
Сведох глава и започнах на глас.
Страшната сянка вече политва.
Тъй ли тя взема душите от нас?
- Грях ли е, че борче аз съм станал,
С мускули, с фитнес, с анаболи през ден.
Иначе къде бих се дянал
сред толкоз много таквиз като мен?
Грях ли е, че мамя жената?
Имам мутреса, а моята има стотина кила.
Добре, че все е заета с децата,
аз пък вчера й купих съвсем нова кола.
Грях ли е, че мозък си нямам?
Мутра ми викат, но не съм аз серсем.
Услугите правя, а после си вземам,
това което се полага на мен.
Грях ли е , че апартаменти строя си?
Всеки ден с пот аз създавам блага.
Само че тайничко, тихо, мълча си,
че може да чуе и види врага.
Грях ли е, че безпътно живея?
Хапвам си, пийвам си, това не е грях.
Аз от братска трапеза да откажа не смея.
Стрелят ей, брато... И затова ме е страх!
Тъй аз ломотех и гласно нареждах.
Сянката трепна, съвсем се смали.
Все по-смело и дръзко поглеждах.
Бледата сянка ми намигна дори.
Явно, че тя бе разбрала човека.
Явно, че беше съвсем като мен.
Беше се трудила вече толкова века
за един хубав живот – някой друг ден!
От „Симулации без файда”
сетих се за една простотия: отива новоизпечено борче на купон. По едно време другарчетата му викат: абе, Тикво, ти що не ядеш, бе! - Ами, не ми се яде повече! - И ся кво, ний да не сме животни да ядем само, когато ни съ яде!
Добре е, че имаш сатиричен дух, че можеш и с усмивка да рисуваш печалта.
сетих се за една простотия: отива новоизпечено борче на купон. По едно време другарчетата му викат: абе, Тикво, ти що не ядеш, бе! - Ами, не ми се яде повече! - И ся кво, ний да не сме животни да ядем само, когато ни съ яде!
То кво добрутро - то направо си е обяд! Да вземем и да хапнем и ние като борчетата - щото ни съ яде! :)))
Добре е, че имаш сатиричен дух, че можеш и с усмивка да рисуваш печалта.
С какъвто и дух да я рисуваш тази печал е жалко. Жалко за тези млади хора!
Поздрав от Вал!
Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!
Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!
Всяко поколение живее с идеята, че точно то е изгубено...Спомни си Фитцджералд...
Но май за нашите родители наистина не беше честно...
За нас - още не знам...
Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!
Всяко поколение живее с идеята, че точно то е изгубено...Спомни си Фитцджералд...
Но май за нашите родители наистина не беше честно...
За нас - още не знам...
Такава е идеята за повечето поколения. Но аз казвам излъгани, споменавам и изморени! Фитцджералд - сърдитите млади хора, Бодлер, Алън По - прокълнатите поети. Всеки в своето време, всеки със своите идеи, повечето неразбрани, но всички с ясна мисъл. А ние, а след нашето поколение? Ето това е въпросът. И аз не знам.
Опитвам се да правя точно това - да се наслаждавам на всеки миг /добър или лош, красив или не съвсем/, като извличам от преживяното поука и се стремя да давам само любов и доброта. Лщбимата ми фраза е "Обичам да обичам свичко около мен!! и винаги живея с тази мисъл.
/Малко се отклоних от темата на реалистичния ти стих, но то е защото не разбирам смисъла на живота на лирическия герой. Извини ме! /
Спокоен следобед, Вал! :)
Мисленето е опасно за Вашето здраве!
Привет, Мона! :)
samo ti se usmixvam,za6toto si xapvam sladoled...i dnes ne mi se spori:))))
Pozdrav!!
Поздрави от Вал!
Ще спорим, разбира се! Отивам и аз да си хапна сладолед! :)))
Поздрави!
Хубав стих!