Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2010 11:07 - Сродни душици
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2766 Коментари: 24 Гласове:
29

Последна промяна: 24.07.2010 11:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СРОДНИ ДУШИЦИ

В една нощ безумна и малко прокобна,

когато се връщах, май малко залян.

Пред мен се изпречи сянка злокобна,

със сила неземна бях кротко възпрян.

Сенчица бледа, в саванче обвита,

властно протегна костелива ръка.

Явно, че нещо на мен бе сърдита,

с фосфорен блясък просветна ми тя.

- Спри се човече и мигом разкай се!

Много греховен си! Зове те пръстта!

Искам душата ти, но първо покай се!

Защото при теб ме изпраща Смъртта.

Скръстих ръце аз тогаз за молитва,

Сведох глава и започнах на глас.

Страшната сянка вече политва.

Тъй ли тя взема душите от нас?

- Грях ли е, че борче аз съм станал,

С мускули, с фитнес, с анаболи през ден.

Иначе къде бих се дянал

сред толкоз много таквиз като мен?

Грях ли е, че мамя жената?

Имам мутреса, а моята има стотина кила.

Добре, че все е заета с децата,

аз пък вчера й купих съвсем нова кола.

Грях ли е, че мозък си нямам?

Мутра ми викат, но не съм аз серсем.

Услугите правя, а после си вземам,

това което се полага на мен.

Грях ли е , че апартаменти строя си?

Всеки ден с пот аз създавам блага.

Само че тайничко, тихо, мълча си,

че може да чуе и види врага.

Грях ли е, че безпътно живея?

Хапвам си, пийвам си, това не е грях.

Аз от братска трапеза да откажа не смея.

Стрелят ей, брато...  И затова ме е страх!

Тъй аз ломотех и гласно нареждах.

Сянката трепна, съвсем се смали.

Все по-смело и дръзко поглеждах.

Бледата сянка ми намигна дори.

Явно, че тя бе разбрала човека.

Явно, че беше съвсем като мен.

Беше се трудила вече толкова века

за един хубав живот – някой друг ден!


От „Симулации без файда”



Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - Хей, Вал - добро утро!
24.07.2010 11:23
Ама това си е чиста файда - голям пазарлък пада, но пък има защо!

сетих се за една простотия: отива новоизпечено борче на купон. По едно време другарчетата му викат: абе, Тикво, ти що не ядеш, бе! - Ами, не ми се яде повече! - И ся кво, ний да не сме животни да ядем само, когато ни съ яде!
цитирай
2. cefulesteven - Реална картинка. Добре е, че имаш ...
24.07.2010 11:23
Реална картинка.
Добре е, че имаш сатиричен дух, че можеш и с усмивка да рисуваш печалта.
цитирай
3. valben - Добро утро, Разказвачке!
24.07.2010 11:29
razkazvachka написа:
Ама това си е чиста файда - голям пазарлък пада, но пък има защо!

сетих се за една простотия: отива новоизпечено борче на купон. По едно време другарчетата му викат: абе, Тикво, ти що не ядеш, бе! - Ами, не ми се яде повече! - И ся кво, ний да не сме животни да ядем само, когато ни съ яде!


То кво добрутро - то направо си е обяд! Да вземем и да хапнем и ние като борчетата - щото ни съ яде! :)))
цитирай
4. valben - Привет, Стеф!
24.07.2010 11:31
cefulesteven написа:
Реална картинка.
Добре е, че имаш сатиричен дух, че можеш и с усмивка да рисуваш печалта.


С какъвто и дух да я рисуваш тази печал е жалко. Жалко за тези млади хора!
Поздрав от Вал!
цитирай
5. dengubara - Страхотно се е получило: още едно изгубено поколение...
24.07.2010 12:09
Поздрав и от мен в безумната съботна жега:)))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
6. valben - Приятелю, благодаря ти за поздрава!
24.07.2010 12:19
dengubara написа:
Поздрав и от мен в безумната съботна жега:)))))))))))))))))))))))))))))))))))


Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!
цитирай
7. mia2442 - ...
24.07.2010 12:48
valben написа:
dengubara написа:
Поздрав и от мен в безумната съботна жега:)))))))))))))))))))))))))))))))))))


Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!


Всяко поколение живее с идеята, че точно то е изгубено...Спомни си Фитцджералд...
Но май за нашите родители наистина не беше честно...
За нас - още не знам...
цитирай
8. valben - Наистина е така, mia2442 !
24.07.2010 12:59
mia2442 написа:
valben написа:
dengubara написа:
Поздрав и от мен в безумната съботна жега:)))))))))))))))))))))))))))))))))))


Казваш - още едно изгубено поколение! Това ме подсети за един роман, който някой щеше да пише. Той щеше да се казва "Родени и изморени". Може и да е написан този роман, но в него май се разказва за поколението на нашите родители. А нашето поколение - то какво е? Изгубено ли е? Или е поколението, което дръзна да повярва и беше излъгано? А навън наистина е страшна жега!


Всяко поколение живее с идеята, че точно то е изгубено...Спомни си Фитцджералд...
Но май за нашите родители наистина не беше честно...
За нас - още не знам...


Такава е идеята за повечето поколения. Но аз казвам излъгани, споменавам и изморени! Фитцджералд - сърдитите млади хора, Бодлер, Алън По - прокълнатите поети. Всеки в своето време, всеки със своите идеи, повечето неразбрани, но всички с ясна мисъл. А ние, а след нашето поколение? Ето това е въпросът. И аз не знам.
цитирай
9. vilidimova - Да... и аз не знам точно, но...
24.07.2010 14:42
Истината за бъдещето ни се крие в миналото ни. Може би трябва да се обърнем към историята и да я прочетем така, че да се поучим най-сетне и да осъзнаем, че само с добрина можем да имаме бъдеще изобщо...
цитирай
10. valben - Да не се обръщаме с гняв назад!?
24.07.2010 14:49
Вили, според мен не е необходимо да се обръщаме. Но не е нужно и да се вторачваме в сегашния миг, а да живеем в него - да живеем с добрина и любов!
цитирай
11. vilidimova - Съгласна съм с теб, Вал!
24.07.2010 14:59
valben написа:
Вили, според мен не е необходимо да се обръщаме. Но не е нужно и да се вторачваме в сегашния миг, а да живеем в него - да живеем с добрина и любов!

Опитвам се да правя точно това - да се наслаждавам на всеки миг /добър или лош, красив или не съвсем/, като извличам от преживяното поука и се стремя да давам само любов и доброта. Лщбимата ми фраза е "Обичам да обичам свичко около мен!! и винаги живея с тази мисъл.
/Малко се отклоних от темата на реалистичния ти стих, но то е защото не разбирам смисъла на живота на лирическия герой. Извини ме! /
Спокоен следобед, Вал! :)
цитирай
12. valben - Хей, не разбра ли? :)))
24.07.2010 15:26
Смисълът в живота на нашия лирически герой е да живее безмислено. Да има всичко - пари, жени, коли, мускули, но не и мозък! :))))))
цитирай
13. razkazvachka - :)))) Ами да, мозъкът е вреден!
24.07.2010 15:52
хубав живот - някой друг ден - това, обаче, е емблемата на БГ
цитирай
14. valben - BG Ви съветва:
24.07.2010 15:58
razkazvachka написа:
хубав живот - някой друг ден - това, обаче, е емблемата на БГ


Мисленето е опасно за Вашето здраве!
цитирай
15. monaliza121 - Колкото е по-празна главата...
24.07.2010 17:41
Толкова по-голяма сянка хвърля
цитирай
16. valben - Ами ние? :)
24.07.2010 17:50
Ами ние в сянката на тази глава какво да правим?
Привет, Мона! :)
цитирай
17. mileidi46 - :)))))
24.07.2010 18:08
Izob6to nqma da ti se protivopostavqm dnes..nqma da sporq...:)))
samo ti se usmixvam,za6toto si xapvam sladoled...i dnes ne mi se spori:))))
Pozdrav!!
цитирай
18. valben - Благодаря, Миледи! :)))
24.07.2010 18:10
Ама другия път, когато си хапнеш сладоледа, хайде да спорим, а? :)))
Поздрави от Вал!
цитирай
19. mileidi46 - Vinagi!!!
24.07.2010 18:37
Vinagi!!!
цитирай
20. valben - Така я!
24.07.2010 18:47
mileidi46 написа:
Vinagi!!!


Ще спорим, разбира се! Отивам и аз да си хапна сладолед! :)))
цитирай
21. moreto66 - Пътят към ада е постлан с добри намерения..
24.07.2010 20:41
Вал, човек, по-добре не можеше да го напишеш. За съжаление всичко е истина в твоя стих. Сега и тук живеем, каквото направим е сега, както обичаме е сега, когато нараняваме - сега...Има неща, с които не можем да правим компромиси, но това си е личен избор на всеки един. Не можеш "малко" да изневериш, не можеш "малко" да обичаш, не можеш "малко" да убиеш човек....
Поздрави!
цитирай
22. valben - Благодаря, Еми!
24.07.2010 21:56
Благодаря ти за точния коментар. Поздравявам те и ти пожелавам лека и спокойна нощ!
цитирай
23. priqtel12 - Даааа...
28.07.2010 11:28
жалко за жалките душици.....Но защо ли напоследък броят им все расте?
Хубав стих!
цитирай
24. valben - Благодаря ти, приятелко!
28.07.2010 13:43
Жалко, наистина жалко! И защо ли...?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2675275
Постинги: 671
Коментари: 12125
Гласове: 101309
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930