Постинг
22.07.2010 19:32 -
Болка
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5086 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2010 21:54
Прочетен: 5086 Коментари: 34 Гласове:
30
Последна промяна: 22.07.2010 21:54
БОЛКА
Кой ражда болката?
Не я ли раждаме самите ние?
/Иля Велчев/
Без да падаш на този луд свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Политаш и падаш, препънал се в мрак -
това е то лудата болка.
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Без да обичаш на този свой свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Обичаш и любиш, но отново си сам -
това е то непоносимата болка.
Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка.
От "Задъхан път"
Кой ражда болката?
Не я ли раждаме самите ние?
/Иля Велчев/
Без да падаш на този луд свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Политаш и падаш, препънал се в мрак -
това е то лудата болка.
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Без да обичаш на този свой свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Обичаш и любиш, но отново си сам -
това е то непоносимата болка.
Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка.
От "Задъхан път"
Кой ражда болката
музика и аранжимент: М. Щерев, Иля Велчев, изп. Лили Иванова
Кой ражда болката -
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени в нея?
Ти, който като млад
си свиркаш пред страха;
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш, за да спасиш
едно единствено сърце?
Кой ражда болката-
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?
Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче;
Ти, който като стар
отстъпваш с усмивка и поклон,
за да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава?
Кой ражда болката?
Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка?
Не я ли раждаме, не я ли раждаме
самите ние?
http://vbox7.com/play:52fff1c0&start=146&r=emb
цитираймузика и аранжимент: М. Щерев, Иля Велчев, изп. Лили Иванова
Кой ражда болката -
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени в нея?
Ти, който като млад
си свиркаш пред страха;
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш, за да спасиш
едно единствено сърце?
Кой ражда болката-
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?
Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче;
Ти, който като стар
отстъпваш с усмивка и поклон,
за да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава?
Кой ражда болката?
Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка?
Не я ли раждаме, не я ли раждаме
самите ние?
http://vbox7.com/play:52fff1c0&start=146&r=emb
Днес през целия ден в главата ми е точно тази песен. Тя навремето ме подтикна да напиша този стих. Днес го изрових и ви го показвам. Надявам се да се хареса. :)
цитирай
3.
анонимен -
Поздрав за стиха !:)
22.07.2010 21:36
22.07.2010 21:36
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .
цитирайще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
цитирайБолката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
lidis написа:
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.
Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .
Разбира се, че хората са различни. И затова животът е толкова интересен!
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
valben написа:
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
vilidimova написа:
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
valben написа:
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
9.
razkazvachka -
Не, не съм съгласна: не сме ние, които раждаме болката, тя е заложена в нас.
22.07.2010 23:08
22.07.2010 23:08
Болката е ограничителят на човека. Оттатък е бездната или богът.
Поздравления за това философско стихотворение, Вал!
цитирайПоздравления за това философско стихотворение, Вал!
valben написа:
Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
vilidimova написа:
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
valben написа:
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
Няма да е същото... любовта ще е по-силна, а загубим ли я отново, болката ще ни накара да заббраним на себе си да се доверим на друг отново...
11.
valben -
Разказвачке, според мен, в твоите разсъждения има една малка неточност.
22.07.2010 23:37
22.07.2010 23:37
razkazvachka написа:
Болката е ограничителят на човека. Оттатък е бездната или богът.
Поздравления за това философско стихотворение, Вал!
Поздравления за това философско стихотворение, Вал!
В човек е заложено само едно нещо - и то е Любовта. А болката се ражда от недостатъчно обичане, от неразбиране, от самотата - а това всичко си е човешко дело. А Бог е създал човека със свободна воля и е над него, но и над бездната!
Благодаря ти за интересния коментар!
vilidimova написа:
Няма да е същото... любовта ще е по-силна, а загубим ли я отново, болката ще ни накара да заббраним на себе си да се доверим на друг отново...
valben написа:
Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
vilidimova написа:
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
valben написа:
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…
И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
Няма да е същото... любовта ще е по-силна, а загубим ли я отново, болката ще ни накара да заббраним на себе си да се доверим на друг отново...
Разбира се, че няма да е същото. Коя любов ще е по-силна? Загубената или новата? Ето и по този начин може да се разбере коя любов е истинската. Ама наистина много боли...
Както и животът.
Изборът - веднъж го направих. Говоря от личен опит.
Ограничител на човешката форма.
цитирайИзборът - веднъж го направих. Говоря от личен опит.
Ограничител на човешката форма.
Благодаря за интересното твое мнение! Не очаквах, че едно мое старо стихотворение може да предизвика толкова интересна дискусия! Можем да спорим още много, но в едно нещо може би ще сме единнни - Трябва да се обича - с болка или без болка - да се обича! И да се живее!
цитирай
15.
alexiev63 -
Минорно е, дори го изпях, между д...
23.07.2010 01:03
23.07.2010 01:03
Минорно е, дори го изпях, между другото напоследък китарата е често в ръцете ми, и ти благодаря, а припева :
"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."
цитирай"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."
alexiev63 написа:
Минорно е, дори го изпях, между другото напоследък китарата е често в ръцете ми, и ти благодаря, а припева :
"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."
"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."
Чак до песен не съм мислил да я докарвам, ама щом става... А ти китарта не я пускай от ръцете си. Трябва да си щастлив с нея! :)))
Поздравявам те!
Така ме е яд, че има разновидности тая болка. И сега се замислям коя по-точно боли най-много...."Може би жалката болка". Приятен ден, Вал! Без никаква болка! :)
цитирайНай-много боли собствената болка! И болката, която ти си причинил на човек, когото наистина обичаш!
Поздравявам те, Рибке!
цитирайПоздравявам те, Рибке!
19.
moreto66 -
Щом те боли, значи си жив, че можеш да чувстваш, че познаваш любовта..
23.07.2010 10:41
23.07.2010 10:41
Болката е част от живота ни, както и любовта. Създадени сме с любов, но се раждаме с болка...И така върви светът открай време. Предателството, измяната, отчуждението, безлюбовието...все неща, от които много боли, но не можем да спрем да търсим приятели, не можем да спрем да обичаме, да търсим любовта във всичките и проявления ...
Ако си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!
цитирайАко си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!
20.
allbi -
Вал,
23.07.2010 11:15
23.07.2010 11:15
точно ние самите си раждаме болката
и всичко останоло ...
и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."
сладката болка ми е любима :)
Поздрав!
цитирайи всичко останоло ...
и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."
сладката болка ми е любима :)
Поздрав!
moreto66 написа:
Болката е част от живота ни, както и любовта. Създадени сме с любов, но се раждаме с болка...И така върви светът открай време. Предателството, измяната, отчуждението, безлюбовието...все неща, от които много боли, но не можем да спрем да търсим приятели, не можем да спрем да обичаме, да търсим любовта във всичките и проявления ...
Ако си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!
Ако си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!
Да, така е, когато те боли значи живееш! А значи ли, че когато много те боли, когато те боли непоносимо, ти си много по-жив? Трябва ли човек да оживее след такава една болка? Именно затова Бог ни е дал Надеждата и Вярата. Но над всичко е Любовта! Затово никога няма да престана да обичам!
Благодаря ти за тези думи - бяха ми много необходими.
С уважение, много поздрави от Вал!
allbi написа:
точно ние самите си раждаме болката
и всичко останоло ...
и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."
сладката болка ми е любима :)
Поздрав!
и всичко останоло ...
и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."
сладката болка ми е любима :)
Поздрав!
Този път ще се изкажа без рима: Нека не се страхуваме от сладката болка. Аз се страхувам оит безразличието, от липсата на чувства и от безличието! Пропуснах да спомена и анонимността! :)))
А за болката-вече предпочитам да я няма...Но я има...Поздрави!
цитирай
24.
allbi -
знаеш ли, Вал
23.07.2010 11:57
23.07.2010 11:57
колкото и слаба да изглеждам на първо четене
не ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))
който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....
цитирайне ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))
който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....
gkowachew написа:
А за болката-вече предпочитам да я няма...Но я има...Поздрави!
Има болки, без които не можем. Колкото и да ги превързваме, да пием обезболяващи хапове, да ги лекуваме, никога няма да можем да забравим. Ето за тези болки става дума. Ти ме разбираш отлично. И отново коментираш на място. Благодаря ти!
allbi написа:
колкото и слаба да изглеждам на първо четене
не ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))
който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....
не ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))
който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....
Да не бъдем безлични и безразлични. Да умеем да плачем, когато ни боли и да се радваме, когато ни е радостно. Ето това исках да кажа! И да се усмихваме, широко и искрено! :)))))))
Когато човек спре да казва "боли ме",
а вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?
Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайа вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?
Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
dengubara написа:
Когато човек спре да казва "боли ме",
а вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?
Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
а вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?
Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Чакай сега да ти обясня! Тази болка дето питаш за нея се нарича следоперативна хирургическа болка. Опериран си вече от любов, още си под упойка и нищо не те боли. И хируръгт те пита "Как си, боли ли те нещо?" Може и ти да попиташ, но това означава, че операцията за премахване на любовта не е била много успешна. :)
Благодаря ти за лъча от усмивки!
Вал те поздравява! :)))
Болко, докога
ще си в мен?!
На този свят
с теб дойдох;
глътка въздух
не поех без теб...
Нима
орисана съм
да те нося
цял живот,
за да ме
разкъсваш?! ...
Дивна8
цитирайще си в мен?!
На този свят
с теб дойдох;
глътка въздух
не поех без теб...
Нима
орисана съм
да те нося
цял живот,
за да ме
разкъсваш?! ...
Дивна8
И може ли живот без болка?
За съжаление - не....Но след болката усещаш по-силно радостта.....
Чудесен стих!
Поздрави!
цитирайЗа съжаление - не....Но след болката усещаш по-силно радостта.....
Чудесен стих!
Поздрави!
За съжаление - не! Права си, но понякога болката е много силна и продължителна!
цитирайно усещам болка в теб. И не само сега. Помисли си... Откакто свят светува, всеки човек е имал такива дни. А може би години. Независимо от какво е причинена, болката винаги е следствие от загуби. Както материални, така и душевни. Мисля, че най силна и най трудно преодолима е болката от загубата на любим човек, от предателството, от безразличието и безлюбовието. Болката е продължение на това, което сме обичали и сме загубили. Загубата и болката са изпитания за духа ни. Можем да разкажем на целият свят колко ни боли, може целият свят да ни чуе и да ни разбере... НО... има една много тънка и много трудна граница между болката и оздравяването. Искаме да не ни боли, а така здраво сме се вкопчили в болката, че тя става смисъл на дните ни. Не само, че не я лекуваме, а напротив. Подклаждаме я. И знаеш ли защо? Защото болката която човека ни е причинил е единственото истинско нещо което ни е дал... И ние я пазим, защото това е последната връзка с тоя човек. Така могат да минат дни, месеци и години... Боли ни много, но на нас ни е уютно... Така човека е в нас. Но ние не сме в него! ...Мисля, че човек трябва да проявява разум и в чувствата. Да разграничава собствените си илюзии за някого и нещо, от чувствата и любовта, която получава от другия. Нашите очаквания от другия, не са любов. Помисли... И си тръгни. Не от човека. От собствените илюзии за него...
цитирайЗа тези думи те поздравявам. Мислиш точно в правилната посока, и ти благодаря за това, че ми го каза.
С уважение: Вал!
цитирайС уважение: Вал!
valben написа:
За тези думи те поздравявам. Мислиш точно в правилната посока, и ти благодаря за това, че ми го каза.
С уважение: Вал!
С уважение: Вал!
Усетих, че преживяваме еднакви неща... Може би съм малко по напред от теб. Затова исках да споделя път, които вече съм извървяла...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол