Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2010 19:32 - Болка
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3910 Коментари: 34 Гласове:
30

Последна промяна: 22.07.2010 21:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
БОЛКА
                          Кой ражда болката?
                          Не я ли раждаме самите ние?
                                                   /Иля Велчев/
Без да падаш на този луд свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Политаш и падаш, препънал се в мрак -
това е то лудата болка.

Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.

Без да обичаш на този свой свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Обичаш и любиш, но отново си сам -
това е то непоносимата болка.

Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка.

От "Задъхан път"






Тагове:   болка,


Гласувай:
30
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mirandolina - Наистина КОЙ ражда БОЛКАТА ?
22.07.2010 21:05
Кой ражда болката

музика и аранжимент: М. Щерев, Иля Велчев, изп. Лили Иванова

Кой ражда болката -
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени в нея?

Ти, който като млад
си свиркаш пред страха;
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш, за да спасиш
едно единствено сърце?

Кой ражда болката-
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче;
Ти, който като стар
отстъпваш с усмивка и поклон,
за да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава?

Кой ражда болката?
Кой ражда болката?

Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка?
Не я ли раждаме, не я ли раждаме
самите ние?

http://vbox7.com/play:52fff1c0&start=146&r=emb
цитирай
2. valben - Привет, mirandolina !
22.07.2010 21:12
Днес през целия ден в главата ми е точно тази песен. Тя навремето ме подтикна да напиша този стих. Днес го изрових и ви го показвам. Надявам се да се хареса. :)
цитирай
3. анонимен - Поздрав за стиха !:)
22.07.2010 21:36
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.

Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .
цитирай
4. vilidimova - Кой ли...
22.07.2010 21:42
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(
цитирай
5. valben - Благодаря, lidis !
22.07.2010 21:57
lidis написа:
Без приятел на този пуст свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка.

Според мен клюкарите и двуличните
приятели или познати ни създават
проблеми от излишна болка . . .
Запознах се с тази болка ТУК в блога
Раждат я мизерните души . . .
В личният си живот нямам такава болка
изкуствено и настървено създавана !
Само в блога ! Явно ,че хората действително
са на различни нива и мислене за човещината !
Имам поглед върху двете култури .


Разбира се, че хората са различни. И затова животът е толкова интересен!
цитирай
6. valben - Възможно е, Вили, наистина е възможно! :(
22.07.2010 22:02
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(


И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!
цитирай
7. vilidimova - Как е възможно някой да те изстреля в ...
22.07.2010 22:08
valben написа:
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(


И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!

И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!
цитирай
8. valben - Благодаря ти, Вили, за пожеланието!
22.07.2010 22:12
vilidimova написа:
valben написа:
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(


И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!

И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!


Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!
цитирай
9. razkazvachka - Не, не съм съгласна: не сме ние, които раждаме болката, тя е заложена в нас.
22.07.2010 23:08
Болката е ограничителят на човека. Оттатък е бездната или богът.

Поздравления за това философско стихотворение, Вал!
цитирай
10. vilidimova - Как е възможно някой да те изстреля в ...
22.07.2010 23:27
valben написа:
vilidimova написа:
valben написа:
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(


И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!

И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!


Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!

Няма да е същото... любовта ще е по-силна, а загубим ли я отново, болката ще ни накара да заббраним на себе си да се доверим на друг отново...
цитирай
11. valben - Разказвачке, според мен, в твоите разсъждения има една малка неточност.
22.07.2010 23:37
razkazvachka написа:
Болката е ограничителят на човека. Оттатък е бездната или богът.

Поздравления за това философско стихотворение, Вал!


В човек е заложено само едно нещо - и то е Любовта. А болката се ражда от недостатъчно обичане, от неразбиране, от самотата - а това всичко си е човешко дело. А Бог е създал човека със свободна воля и е над него, но и над бездната!
Благодаря ти за интересния коментар!
цитирай
12. valben - Точно така!
22.07.2010 23:43
vilidimova написа:
valben написа:
vilidimova написа:
valben написа:
vilidimova написа:
Как е възможно някой да те изстреля в Рая, а после да те хвърли в деветия кръг на Ада?
Болката, която носи загубата на нещо ценно е неописуема, а в душата на човек зейва дълбока яма…

И аз се сетих за тази песен на Лили Иванова... :(


И това се случва много често. Наистина много боли, винаги много боли!

И като забравим за тази болка пак политаме към Рая, но с някой друг, надявайки се, че този път с него няма да познаем огнения Ад.
Стиха ти много ме развълнува, Вал! Желая ти хубава вечер и много любов!


Как мислиш - дали ще е същото? А ние същите ли ще бъдем?
Приятна вечер и за теб, мила!

Няма да е същото... любовта ще е по-силна, а загубим ли я отново, болката ще ни накара да заббраним на себе си да се доверим на друг отново...


Разбира се, че няма да е същото. Коя любов ще е по-силна? Загубената или новата? Ето и по този начин може да се разбере коя любов е истинската. Ама наистина много боли...
цитирай
13. razkazvachka - Любовта е болка.
23.07.2010 00:03
Както и животът.

Изборът - веднъж го направих. Говоря от личен опит.
Ограничител на човешката форма.
цитирай
14. valben - Уважавам мнението ти, Разказвачке!
23.07.2010 00:16
Благодаря за интересното твое мнение! Не очаквах, че едно мое старо стихотворение може да предизвика толкова интересна дискусия! Можем да спорим още много, но в едно нещо може би ще сме единнни - Трябва да се обича - с болка или без болка - да се обича! И да се живее!
цитирай
15. alexiev63 - Минорно е, дори го изпях, между д...
23.07.2010 01:03
Минорно е, дори го изпях, между другото напоследък китарата е често в ръцете ми, и ти благодаря, а припева :
"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."
цитирай
16. valben - Благодаря ти, приятелю!
23.07.2010 07:18
alexiev63 написа:
Минорно е, дори го изпях, между другото напоследък китарата е често в ръцете ми, и ти благодаря, а припева :
"Предаден, измамен от приятел, не враг -
това е то жалката болка."


Чак до песен не съм мислил да я докарвам, ама щом става... А ти китарта не я пускай от ръцете си. Трябва да си щастлив с нея! :)))
Поздравявам те!
цитирай
17. queerfish - Така ме е яд, че има разновидности ...
23.07.2010 09:28
Така ме е яд, че има разновидности тая болка. И сега се замислям коя по-точно боли най-много...."Може би жалката болка". Приятен ден, Вал! Без никаква болка! :)
цитирай
18. valben - Ще се опитаме да я караме без болка! :)
23.07.2010 09:35
Най-много боли собствената болка! И болката, която ти си причинил на човек, когото наистина обичаш!
Поздравявам те, Рибке!
цитирай
19. moreto66 - Щом те боли, значи си жив, че можеш да чувстваш, че познаваш любовта..
23.07.2010 10:41
Болката е част от живота ни, както и любовта. Създадени сме с любов, но се раждаме с болка...И така върви светът открай време. Предателството, измяната, отчуждението, безлюбовието...все неща, от които много боли, но не можем да спрем да търсим приятели, не можем да спрем да обичаме, да търсим любовта във всичките и проявления ...
Ако си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!
цитирай
20. allbi - Вал,
23.07.2010 11:15
точно ние самите си раждаме болката
и всичко останоло ...

и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."

сладката болка ми е любима :)

Поздрав!
цитирай
21. valben - Този коментар ме трогна!
23.07.2010 11:28
moreto66 написа:
Болката е част от живота ни, както и любовта. Създадени сме с любов, но се раждаме с болка...И така върви светът открай време. Предателството, измяната, отчуждението, безлюбовието...все неща, от които много боли, но не можем да спрем да търсим приятели, не можем да спрем да обичаме, да търсим любовта във всичките и проявления ...
Ако си чел навремето - имаше една книга "Птиците умират сами", тя започваше с това как птиците притискат гърди о най-трънливия шип на храста и пеят умирайки...нещо такова..
Чудесно е стихотворението, накара ме да се размисля.
Хубав петък!


Да, така е, когато те боли значи живееш! А значи ли, че когато много те боли, когато те боли непоносимо, ти си много по-жив? Трябва ли човек да оживее след такава една болка? Именно затова Бог ни е дал Надеждата и Вярата. Но над всичко е Любовта! Затово никога няма да престана да обичам!
Благодаря ти за тези думи - бяха ми много необходими.
С уважение, много поздрави от Вал!
цитирай
22. valben - Хей, Алби! :)))
23.07.2010 11:32
allbi написа:
точно ние самите си раждаме болката
и всичко останоло ...

и пак си родил такъв стих, че нямам думи:
"...Без да живееш на този приказен свят,
ще узнаеш ли какво е това болка?
Живееш и тлееш, но с надежда една -
това е то сладката болка."

сладката болка ми е любима :)

Поздрав!


Този път ще се изкажа без рима: Нека не се страхуваме от сладката болка. Аз се страхувам оит безразличието, от липсата на чувства и от безличието! Пропуснах да спомена и анонимността! :)))
цитирай
23. gkowachew - Много добро стихотворение, приятелю!
23.07.2010 11:55
А за болката-вече предпочитам да я няма...Но я има...Поздрави!
цитирай
24. allbi - знаеш ли, Вал
23.07.2010 11:57
колкото и слаба да изглеждам на първо четене
не ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))

който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....


цитирай
25. valben - Ех, приятелю!
23.07.2010 12:54
gkowachew написа:
А за болката-вече предпочитам да я няма...Но я има...Поздрави!


Има болки, без които не можем. Колкото и да ги превързваме, да пием обезболяващи хапове, да ги лекуваме, никога няма да можем да забравим. Ето за тези болки става дума. Ти ме разбираш отлично. И отново коментираш на място. Благодаря ти!
цитирай
26. valben - Ние, ние да не бъдем анонимни!
23.07.2010 12:58
allbi написа:
колкото и слаба да изглеждам на първо четене
не ме е страх от анонимността а да бъда анонимна :)))

който го е страх от анонимни ги кастрира с модерация ;)
дори може да ги унищожи завинаги като ги забрани ....




Да не бъдем безлични и безразлични. Да умеем да плачем, когато ни боли и да се радваме, когато ни е радостно. Ето това исках да кажа! И да се усмихваме, широко и искрено! :)))))))
цитирай
27. dengubara - Поете!
23.07.2010 23:11
Когато човек спре да казва "боли ме",
а вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?

Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
28. valben - Здрасти, dengubara !
24.07.2010 08:25
dengubara написа:
Когато човек спре да казва "боли ме",
а вместо това пита "как си, боли ли те нещо"
какъв вид е болката?

Поздрав и един лъч от усмивки от мен
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Чакай сега да ти обясня! Тази болка дето питаш за нея се нарича следоперативна хирургическа болка. Опериран си вече от любов, още си под упойка и нищо не те боли. И хируръгт те пита "Как си, боли ли те нещо?" Може и ти да попиташ, но това означава, че операцията за премахване на любовта не е била много успешна. :)
Благодаря ти за лъча от усмивки!
Вал те поздравява! :)))
цитирай
29. divna8 - Болко, докога ще си в мен?! На ...
27.07.2010 13:59
Болко, докога
ще си в мен?!
На този свят
с теб дойдох;
глътка въздух
не поех без теб...
Нима
орисана съм
да те нося
цял живот,
за да ме
разкъсваш?! ...

Дивна8
цитирай
30. priqtel12 - Кой ражда болката?
28.07.2010 11:13
И може ли живот без болка?
За съжаление - не....Но след болката усещаш по-силно радостта.....
Чудесен стих!
Поздрави!
цитирай
31. valben - Ти самата го казваш!
28.07.2010 13:51
За съжаление - не! Права си, но понякога болката е много силна и продължителна!
цитирай
32. mimayordanova - Не зная дали мисля в правилната посока...
29.07.2010 01:00
но усещам болка в теб. И не само сега. Помисли си... Откакто свят светува, всеки човек е имал такива дни. А може би години. Независимо от какво е причинена, болката винаги е следствие от загуби. Както материални, така и душевни. Мисля, че най силна и най трудно преодолима е болката от загубата на любим човек, от предателството, от безразличието и безлюбовието. Болката е продължение на това, което сме обичали и сме загубили. Загубата и болката са изпитания за духа ни. Можем да разкажем на целият свят колко ни боли, може целият свят да ни чуе и да ни разбере... НО... има една много тънка и много трудна граница между болката и оздравяването. Искаме да не ни боли, а така здраво сме се вкопчили в болката, че тя става смисъл на дните ни. Не само, че не я лекуваме, а напротив. Подклаждаме я. И знаеш ли защо? Защото болката която човека ни е причинил е единственото истинско нещо което ни е дал... И ние я пазим, защото това е последната връзка с тоя човек. Така могат да минат дни, месеци и години... Боли ни много, но на нас ни е уютно... Така човека е в нас. Но ние не сме в него! ...Мисля, че човек трябва да проявява разум и в чувствата. Да разграничава собствените си илюзии за някого и нещо, от чувствата и любовта, която получава от другия. Нашите очаквания от другия, не са любов. Помисли... И си тръгни. Не от човека. От собствените илюзии за него...
цитирай
33. valben - Тръгни си от собствените илюзии за този човек...
29.07.2010 08:35
За тези думи те поздравявам. Мислиш точно в правилната посока, и ти благодаря за това, че ми го каза.
С уважение: Вал!
цитирай
34. mimayordanova - За тези думи те поздравявам. Мислиш ...
29.07.2010 10:25
valben написа:
За тези думи те поздравявам. Мислиш точно в правилната посока, и ти благодаря за това, че ми го каза.
С уважение: Вал!

Усетих, че преживяваме еднакви неща... Може би съм малко по напред от теб. Затова исках да споделя път, които вече съм извървяла...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2680750
Постинги: 672
Коментари: 12133
Гласове: 101388
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930