Прочетен: 3089 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2010 09:50
ПРИКАЗКА ЗА БЕЗОБИДНИТЕ БОНБОНКИ
Историята, която ще се опитам да ви разкажа може да се случи във всяка гора, дори и във вашата. Всичко наистина се случи, уверявам ви. За това свидетелстват много документи, които все още се съхраняват в горската библиотека.
Случи се по времето, когато бизнесът на Зайко се разви до необичайни размери. Той вече беше открил сладкарница, дискотека и магазин, който постепенно бе заприличал на един истински горски МОЛ.
Беше се оженил за любимата Зайка от съседната гора и двамата си бяха народили дечица, които лудуваха под грижите на Костенурката гърбата в горската детска градина. Сладкарницата през деня все още беше претъпкана от посетители, а вечерно време всички се пренасяха в модерната дискотека. Търговийката в магазина се разрастваше с всеки изминал ден. Всеки можеше да си намери нещо за себе си. От късите червени полички на малки точици за калинките, до стилни костюми за чичко Слон и неговата съпруга Слоницата. Но приказката ни е за дискотеката.
В това модно заведение се случваха какви ли не интересни неща. Често гастролираха нашумели музикални групи и именити изпълнители. Можем да споменем шумните успехи на Марко – магарето дошло от близкото до гората село, който една нощ така мощно пя своите шлагери, че на сутринта кабинета на доктор Га беше препълнен от оплакващи се от шум в ушите горски обитатели. Оня Щурчо от приказката с баба Мравка също се прочу със своите парчета. Но гвоздей на програмата бяха изпълненията на трите маймуни – местни звезди. Те така се премятаха на пилона, такива еротични танци праскаха, че оставаха без дъх и без това обезумялата публика. По това време навлезе и модата на едни бонбончета. Зайко ги достави от някъде. Изсмучеш ли няколко от тях и всички прегради падат. Изведнъж се чувстваш млад и смел, светът около теб става розов, диша се по-свободно, очите заблестяват и започваш да се влюбваш.
По това време крокодилът от реката Кроки. Нали го знаете – оня героят от предишната приказка - си живееше тихо и скромно. Постепенно го бяха забравили. Той си лягаше рано, ставаше рано и през повечето време си плуваше из реката. Напоследък обаче го смущаваше една гледка. В големите горещини, близо до неговото леговище, идваха да се къпят маймуните от дискотеката. Те лудуваха, кикотеха се и приковаваха погледа на Кроки с красивите си тела. Стройни, с дълги бедра, много приятно окосмени по цялата снага, те понякога се хвърляха и по монокини и тогава на Кроки ставаше горещо. Той не знаеше, че и трите хубавици редовно посещаваха фитнес залата на Ежко и там спортуваха за здраве. Упражнения, строг диетичен режим, растителна храна, нито капка алкохол, много, много движения – трите грации олицетворяваха принципа „Здрав дух в здраво тяло”. Та господин Кроки беше притеснен. Много му се искаше да отиде при тях, да се запознае и да каже на най-готината, че я харесва, но не намираше смелост. Красавиците, разбира се, го забелязаха и започнаха да се държат още по-предизвикателно. Крокодилът поразпита и скоро разбра, че маймунката, която си беше харесал, се казва Мунка и най-лесно може да я открие в дискотеката.
Престраши се една вечер галантният Кроки и се дотътри до дискотеката. Погледна през прозорчето и се втрещи. Вътре беше чудесно. Всички куфееха, видимо им беше забавно. Видя и много познати. Разбира се, там беше и Катеричка Рунтавелка – този път без доктор Га, и малката Сърничка със Еленчето, които най-после бяха разбрали, че се обичат, и лисичките от горското училище. А маймунките – дъхът му спря! Те бяха на пилона. Впи поглед в Мунка и му стана мъчно. Та кога той щеше да танцува като нея? Та той не можеше и да си помисли да танцува. Усети се и понечи да си тръгне към своето леговище. Изведнъж се спря, като съзря протегнатата срещу него ръка. В дланта на дребничкия пор имаше малко розово бонбонче, а Порчо му се смееше и говореше:
- Взимай, приятел, и всичко ще е наред! Само за двадесет евро!
- Но аз нямам сега... – измрънка Кроки, а Порчо се заля в смях.
- Граби, хайде, като нямаш ще дадеш утре! Хайде бързо хапвай и бягай при Мунка!
След това се случи нещо, което само горкият крокодил може да обясни. Помнеше само лудите танци с всички горски обитатели, приеха го като истински герой, всички се гордееха с него, всички го обичаха. Разбра, че е най-добрият танцьор. А Мунка? Мунка, разбира се го обикна. Е, по едно време се сдърпаха с добрия чичко Слон, ама оня май беше прекалил с бонбонките. После станаха приятели, когато дойде полицията под ръководството на уважавания тигър Борко. Някои зли езици говорят, че Борко е книжен тигър, ама не е така. Борко e истински мъж, геройски се бори с престъпността и горските пожари. Но пък в гората няма истинска престъпност. Всичко e изкоренено.
Така започна историята на една голяма любов.
Вечерите в дискотеката станаха обичайни за двамата влюбени. Кроки беше готов да продаде дори четката и пастата за зъби, но да търси отново и отново Порчо. Скоро се заговори и за сватба в гората. Родата на Мунка много не одобряваше тази връзка, но какво да се прави, младите винаги имат право.
Когато денят на сватбата настъпи, бъдещият младоженец се стресна. Ами сега? Как щяха да я карат по-нататък? Бъдещето вече не му се виждаше така розово. На помощ отново му дойде Порчо. Продаде му цели три бонбончета и всички съмнения изчезнаха.
Самата сватба почти никой не помни. Или никой не иска да си спомня. В горската библиотека е станало едно описание на случилото се. Написано е от един странник. Той се мотаеше из различните гори и разказваше приказки. Наричаха го Разказвача на приказки Бен. Това писание ще ви предложа, но дали точно така е станало, никой не иска да обяснява. Та ето го.
Веднъж един маймун решил
да се сроди със крокодил.
Предложил своята дъщеря
/красива самка тя била/
на крокодила от реката
и сватба дигнали в гората.
Там всички яли, пили.
Мнозина се развеселили,
запяли, викнали те диво:
"За младоженците, горчиво!"
При този зов не се отказва,
целувка нежна се показва.
Женихът май че прекалил
/навярно развълнуван бил/,
че глътнал своята горила.
От тогава в старата гора
навред ще чуете това:
"Не вярвайте
що се приказва за сълзите,
а погледнете към зъбите!"
Цялата вина, разбира се, паднала върху крокодила. Под вещото ръководство на великия Борко се провело дело, което доказало безспорната вина на Кроки. Кроки беше заточен в друга приказка и така гората остана без своя герой.
От "Приказките на Вал"
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ,...
Идеята за домашно образование-част 3
21.07.2010 08:17
Хубав ден!
Хубав ден!
Браво, че си весел! Да не си взел от онези бонбонки, ей!
Пожелавам и на теб хубав ден и много усмивки! :)))
хихихиххихи...
хихихиххихи...
Не можеш да усетиш как се радвам на този твой смях! Аз си мислих, че се е получила тъжна приказка, ама май не е така. Та аз погубвам своите герои постоянно. Кроки вече не е в играта. Зайко става все по-голям капиталист. Мунка загина. Чичко Слон усещам, че ще има неприятности в семейството си. Моите любими герои Сърничката и Еленчето вече пораснаха... Всичко изведнъж заприлича на една тъжна приказка, ама този твой смях ме ободри. Благодаря ти, Разказвачке. Чакам твоите неща, с интерес ги очаквам! :)))
Да не направиш и ти някаква беля! Поздравявам те и ти пожелавам целия ден да се усмихваш. - Може и без повод! :)))
21.07.2010 10:03
но няма начин не е лесно
щом си роден ти крокодил...
и без да усетиш на закуска
тъй любовта голяма да се схруска
какъв ти смях и веселба
направо ми се дорева
и бягам аз на фитнеса при таралежа
с иглотерапия дано остана свежа :))
та крокодила със нагона
май по е зле дори от слона ;)
Никой не може да избяга от природата си!...За съжаление...или за радост...
"Не вярвайте
що се приказва за сълзите,
а погледнете към зъбите!" - безапелационно!!!
Много точно си схванала една от заложените идеи! Точно така е: Никой не може да избяга от природата си!
Вал те поздравява!
но няма начин не е лесно
щом си роден ти крокодил...
и без да усетиш на закуска
тъй любовта голяма да се схруска
какъв ти смях и веселба
направо ми се дорева
и бягам аз на фитнеса при таралежа
с иглотерапия дано остана свежа :))
та крокодила със нагона
май по е зле дори от слона ;)
Ето това е съдбата на един герой! Всеки очаква от него геройства и благородни постъпки, ама в живота не е така. И в моята приказка не е така. Тя наистина е правена за тъжна приказка!
21.07.2010 10:51
Да превърнеш живота в усмихната приказка, с много поука и размисъл, възхити ме!
И развесели.
Та ти си едно пораснало момче. Вече мъж! Какви са тези приказки?! А сигурен ли си, че маймунката наистина не е жива? Жена ми от сутринта ме погна да съживявам Мунка. Бил съм лош? И аз се питам дали тя не е права...
Поздравям те и ти пожелавам винаги супер настроение при мен!
Да знаеш, много ще ми е трудно! Хайде, помогни ми! Аз пък си мисля да помагам на чичко Слон! :)))
Да превърнеш живота в усмихната приказка, с много поука и размисъл, възхити ме!
И развесели.
Винаги съм се стремял да съм абсолютно сериозен когато те коментирам. Често ме питат как пиша и защо пиша. Отговорът е много прост. В главата ми мислите са разбъркани и понякога аз изпитвам страшна нужда да ги подредя. Опитавам се да го сторя и понякога се получава. Специално на стиховете влияе и още един фактор - а това е моята истинска обич. А за приказките не е точно така, но за тях се грижи Бен. С него често спорим, ала той в повечето случаи се налага. Сега и двамата те поздравяват и те молят да бъдат разбрани.
Поздрав от valben!
Много приятни приказки за толкова приятни работи!:))
Много приятни приказки за толкова приятни работи!:))
Къде отпраши ти в своите размисли? Аз си мисля, че главният наркодилър е Зайко, а порчетата са дребните изпълнители. Има, разбира се работа за пантерата Цецо, ама нали Борко вече изкорени престъпността в тази гора! Де да знам, ама май приказката стана сериозна!
ейййй, ще ти развалим поетичната форма с тия претенции, ама като ги разправяш такива и ни караш да те викаме на бис...
ейййй, ще ти развалим поетичната форма с тия претенции, ама като ги разправяш такива и ни караш да те викаме на бис...
Наистина си права. Ще ми се развали поетичната форма. Ето сега разписвам командировъчното на Бен. Да ходи в най-отдалечената гора и да пише приказка за тяхното горско училище. Да е готова някъде в началото на новата учебна година. А сега ми се иска да опиша това страхотно лято, в рима, в стих и в чувство. Има си достатъчно спомени А на Зайко ще му видим сметката - обещавам ти. :)))
Тя истински обича Кроки. Та в тази гора кой друг да обичаш ако не героя?! Вината е някъде другаде. Ако не беше маймунката, Кроки щеше вероятно да се влюби в Катеричката Рунтавелка, не мислиш ли? Ако се прочетат внимателно предишните приказки мисля, че нещата ще са по-ясни. Моите объркани мосли само така успяха да се подредят.
Поздравявам те и не му мисли много! Усмихвай се! :)))
Поздравявам те!
Много приятни приказки за толкова приятни работи!:))
Къде отпраши ти в своите размисли? Аз си мисля, че главният наркодилър е Зайко, а порчетата са дребните изпълнители. Има, разбира се работа за пантерата Цецо, ама нали Борко вече изкорени престъпността в тази гора! Де да знам, ама май приказката стана сериозна!
Главният наркодилър Зайко няма да го хванат, защото "Главните" никога не ги хващат. Затова трябва да накажем Порчо, за да се отчете дейност.
Спорен ден!
защо сладко не ям !!!
Желая ти вдъхновен -
влюбен, усмихнат ден :):):)
Я филия с мед си намажи,
после палачинка с конфитюр,
можеш да я хапнеш и натюр,
шоколада на забравяй ти,
пастата накрая си хапни.
В огледалото се погледни
и най-подир ти ще видиш
истиннки сеир! :)))
23.07 08:35
И защо ли сладко не ядеш, кажи?
Я филия с мед си намажи,
после палачинка с конфитюр,
можеш да я хапнеш и натюр,
шоколада на забравяй ти,
пастата накрая си хапни.
В огледалото се погледни
и най-подир ти ще видиш
истиннки сеир! :)))
************************
Проходила съм заради "важна мечта"
да съборя кутията с бонбони така,
че повече никой да не дава и на мен
бонбон, макар и за пръв рожден ден!!!
На всички вас сладичкото отстъпвам, но...
пазете се от Порчо - много убедително
успява да пробута "екстази" с бонбона
и вкарва в беля и Кроки, а може и Слона.
Хубав, приказен, творчески, летен ден
желая сърдечно аз на добрия Вал-Бен :):):)