Прочетен: 4415 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2015 10:59
ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ И ОГЛЕДАЛО
Имало едно време един принц. Живеел в приказно кралство и бил доста странен. Всяка сутрин се изправял пред голямото огледало в неговите покои и най-сериозно питал:
- Огледало, чуй ме ти! Силен ли съм ми кажи?
Огледалото, разбира се, мълчало. И тогава принцът хуквал към кралския фитнес център и започвал да тренира. Блъскал като луд железата, изпълнявал стриктно програмите, препоръчани му от кралския фитнес инструктор и гълтал купища анаболи. Често пъти питал и дали е красив, дали е умен, дали е потентен, но огледалото винаги мълчало.
Придворните, разбира се, забелязали тези негови действия и злорадо шушукали зад гърба му. Скоро мълвата за странностите на принца прескочила зидовете на замъка и станала достояние даже и на простолюдието. Горкият принц станал за смях. Всички му се подигравали, даже принцове и принцеси от съседните кралства. Слухът достигнал и до зла магьосница, която много обичала да се забавлява. Тя решила да му помогне. Знаела много магии и наистина можела да му помогне. Била веща в занаята. Наконтила се, навлякла късата поличка, гримирала се, с една дума се издокарала в много сексапилен вид. Пристигнала при принца, заразпитвала го и скоро разбрала какво трябва да направи. Подарила му едно свое огледалце. От онези, вече използвани и много надеждни. Принцът се зарадвал, отрупал новата си приятелка с благодарности и хонорари и си я изпратил по живо и здраво.Още на другата сутрин принцът се изправил пред огледалцето и попитал:
- Огледалце, чуй ме ти! Силен ли съм ми кажи?
И тогава се случило чудото. Огледалото отговорило бодро:
- Трябва да се провери!
Принцът хукнал във фитнес залата и така тренирал, че останалите трениращи били впечатлени, аплодирали и даже му ръкопляскали. Принцът бил доволен.
На следващата сутрин се провел следният диалог:
- Огледалце, чуй ме ти! Умен ли си ми кажи!
- Трябва да се провери!
Принцът веднага извикал придворния професор и му заповядал да провери колко е умен.
- Няма нищо по-лесно от това, принце. Кажете ми колко е две плюс две.
Принцът се замислил и отговорил:
- Пет.
- Да, точно така, многоуважаеми, правилно. А ако от пет извадим едно?
Този път отговорът бил бърз:
- Три.
- Точно така, моето заключение е, че не е необходимо повече да се проверява. Умен сте, принце, твърде умен, бих казал.
Принцът отново бил доволен.
На въпроса „Огледало, чуй ме ти! Аз красив ли съм, кажи?” отговорът бил отново: „Трябва да се провери!”, а проверката се извършила чрез охканията и ахканията на придворните дами, които тръпнели от страст само като го поглеждали срамежливо.
Лошото се случило една сутрин, когато принцът попитал дали е потентен. Разбира се и това трябвало да се провери. Целият ден принцът прекарал в компанията на най-опитните дами от занаята, Да не говорим за вечерта, но този път проверката дала отрицателен резултат. Принцът вече бил разтревожен. Хукнал той на сутринта да търси отново помощ при злата магьосница. А тя като че ли го очаквала. Изслушала жалбите му и се разсмяла.
- Е, принце, та това да ти е бедата. Ще ти помогна, разбира се. Ето вземи тази кутийка. В нея има няколко от моите вълшебни хапчета. В света на човеците ги наричат виагра. Тези моите са лицензирани, производство са на една американска фирма ръководена от моя братовчедка. Ще ти свършат работа, успокой се. Приемай ги с малко вода, не с алкохол и внимавай с количеството...
Принцът не изслушал докрай нейните наставления, грабнал кутийката и по най-бързия начин се върнал в своето царство. Там се усамотил с тестващата дама и изгълтал цялото съдържание на кутийката. За миг се вцепенил, облели го горещи вълни и рухнал бездиханен на земята.
Цялото царство потънало в дълбока печал. Не помогнали извиканите по спешност лекари, знахари, баячки, вълшебници. В деня на всеобщ траур били поканени много известни личности. В двореца се срещнали крале и кралици, принцеси и принцове, момиченцето с червена шапчица и нейния вълк, храбрия оловен войник от непобедимата кралска армия, от тримата братя дошли само двама, третият останал да пази златната ябълка. Пристигнали и седемте джуджета. Те били двойно опечалени защото вече били преживели подобна ситуация с тяхната приятелка Снежанка. Те толкова се надявали именно този принц – толкова силен, умен и красив – да им помогне. От простолюдието се промъкнала единствено малката кибритопродавачка. Тя надникнала само, за да се постопли, но единствена се досетила за огледалото. Изправила се пред него и попитала:
- Огледалце, чуй ме ти! Моля те, отговори, принцът жив ли е, кажи?
Последвал мълниеносен отговор:
- Трябва да се провери!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
От „Приказките на Вал”
Късна есен(от къде идват мечтите)
"Прочетох писмата ти от Пастух
Поздрави, Вал!
Поздрави, Вал!
Радвам се, че тази приказка ти харесва. Благодаря за поздравите!
Поздрави - Пиер
Поздрави - Пиер
Много добре си го измислил, ама май няма да стане. Първо нито ти, нито аз сме принцове. Аз и не ставам за републикански директор по простата причина, че ще се намираме в монархия. Аз бих ти предложил нещо друго. Я да вземем да си открием едно кралство и там ти да станеш главния кралски мъдрец. ще изчакаме известно време и ти, когато вече станеш известен, ще ме препоръчаш за някоя сладка службичка. Примерно звездоброец. По цял ден ще забавлявам придворните дами, а вечер ще броя звездите. Става ли? :))))