СРЕЩА

Прашинката се зарея в Космоса,

политна тя без цел и без посока.

Случайно срещна мъничка звездичка,

летяща срещу нея в полет личен.

Звездичката бе късче от звезда,

все още светеща на небосклона.

Прашинката бе мъничък живот,

все още тлеещ в дъното на нищото.

Тe спор поведоха и двете късчета

за смисъла на съществуването.

Прашинка каза: „Ти си като мен.

Без цел, посока и на свършване.”

Звездичката отвърна: "При мен е ден,

защото винаги раздавам аз

и топлина, и светлина за всички.”

Така си казаха и се разминаха.

Едната се залута към нощта,

а другата разпръсна тъмнината

и стопли зъзнещото мрачно утро...

Ежедневни срещи - между светлото и тъмното, значимото и несъщественото, духовното и пошло материалното. Не бива да допускаме в душата си и прашинка тъмнота - за да грее тя топло, лъчисто, звездно. А смисълът и посоката - прав си - е в безкористното отдаване - на топлина, на светлина, на надежда. Нищо, че сам ти можеш да се усещаш "Без цел, посока и на свършване".

Хубава притча в стихове, скъпи Вал! Беше удоволствие да прочета!

Поздрави с една композиция на В. Цой - Нам с тобой". Някога ми беше любима и по музика, и по текст:) Надявам се и ти да я харесваш!!

Благодарности за музикалния поздрав, който ми изпрати. С удоволствие изслушах песента на Цой. Аз често си го слушам - него, както и Тальков, и Михаил Круг. За съжаление и тримата вече не са между живите, но техните песни аз ги смятам за велики. Честно да си кажа песента, която ми представи, не си я спомням много добре, но разбира се, ми хареса много. А една моя любима песен на Цой и КИНО е "Звезда по имене Солнце". Впечетлява ме най-вече текста на това парче.
Поздрави от Вал!