ПРИКАЗКА ЗА ВЛЮБЕНАТА ЖАБА

Жабата, откакто се роди като попова лъжичка, живееше в блатото на Старата гора. И до ден днешен не можеше да осъзнае защо все още живее на това място, а не беше емигрирала в някое чуждоземно  блато.  Нямаше приятели. Беше чувала от баба си Жабурана, че все ще се намери някакъв принц, който да я целуне и тя ще се превърне в чудна красавица. Трябваше само да почака. И тя чакаше. През това време можеше да се запознае с най-различни ухажори. Ето например онзи доста готин рибок, който се завъртя около нея. Той така и не я целуна, докато не го уловиха някакви малчугани и той вече се ширеше в аквариума на малчуганите. И навярно му беше добре.  Или пък симпатичния костенур, който си имаше собствен апартамент. Той също не се опита да я целува, а само й предложи да заживеят заедно в широкия му модерен апартамент. Но тя чакаше, чакаше си целувката. Завъртя се около нея и едно водно конче. То пък беше много лекомислено и несериозно. Само подхвръкваше около най-различни обекти от блатото и въобще не мислеше за целувки. Имаше и разнообразни блатни змиорковци, но те пък въобще не можеха да й станат близки. Виждаше ги като зли и противни. Не можеше даже и да си помисли за обещаните целувки. Тя продължаваше да чака.   

         И го дочака. Дочака своя принц. Един пролетен следобед тя се препичаше на слънце и мечтаеше, когато съзря сянката му. Той летеше в прекрасен полет. Видимо беше чужденец. Имаше мъжествена стойка, със стройни червени крака, силни и разкошни  бяло-черни крила и мъжествено тяло. Тя го обикна още от пръв поглед. А той направи няколко кръга около блатото и щом като я съзря се приземи точно до нея. Без много да се представя кой е и защо е на това място, отвори дългия си клюн за целувка. И тя, според всички обитатели на блатото, напусна това място щастлива. 

Любов, която праща в други измерения:)
Хареса ми, макар да ми стана тъжно за малката жабка - какво е виновна, че днес няма нито принцове, ни романтици. И не е въпрос на придирвчивост - просто приказката се обърна:)))
За много години, Вал!
Здраве и благополучие на теб и семейството ти!
Поздрави!

Ама тя, жабата си отлетяла щастрива. Та нали мечтата й е била да се махне от проклетото блато...