Прочетен: 2110 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2021 09:46
ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЯТА И СЛОНА
В паметта на моя компютър наскоро открих една забравена директория. В нея на времето си подреждах най-различни писания и драсканици – разкази, стихотворения, приказки. Там, в раздела „Приятелство”, съзрях една приказка, която ми се стори интересна. Не мохах да открия поуката. Та нали всяка приказка трябва да съдържа поука? Затова ще Ви я разкажа – може би ще откриете поуката..
И така, веднъж Змията се почувствала много самотна и решила да си намери приятел. Искало й се да има някой голям и силен приятел. Спряла се на Слона. Той бил голям и силен и се говорило, че от никой не се страхува. Пропълзяла Змията до Слона и просъскала:
- Сслоне, ще ми сстанеш ли приятел?
За зла участ по това време Слонът страдал от зъбобол и ядосано ревнал:
- Ха! Та ти ли, Змиьо ще ми ставаш приятел?! – Аз съм голям и силен и от нищо не се страхувам. Даже и Цар Лъв не смее да ме закача. И съм много тежък. Само ако те настъпя и от теб ще остане само петно. Я се разкарай от очите ми! Бързо, моментално!
Не й станало много приятно на Змията и тя се оттеглила като замислила коварен план.
Бързо пропълзяла при Мишката и лукаво прошепнала:
- Хей, Мишок, знаеш ли, че Слонът иска да ти стане приятел? Ние с него вече сме приятели и той ме помоли да ти го кажа. Накара ме вече да не враждувам с теб и никога повече да не съм ти враг. И аз му обещах. Сега побързай при него.
Зарадвала се Мишката и хукнала към Слона. Та как няма да се зарадва?! Винаги се страхувала от Змията. Тя много често закусвало с нея и членовете на мишето семейство. Хапвала ги цели и си ги храносмилала с дни. Но сега всичко можеше да се промени. Та нали Слонът щеще да я пази.
Побързала към Слона, който тихо стенел подпрян на едно дърво.
- Приетелю, Слончо, здравей! - – изпискала Мишката.
Слончо се стреснал, изревал силно и хукнал да бяга. Не се знае от какво избягал – от зъбобола ли или от мишката? Ала скоро в Старата гора разбрали за случката. И до ден днешен се говори, че слоновете се страхуват само от мишки.
Змията, разбира се, не спазила своето обещание. Тя продължава да закусва с мишки и много, много да не се навърта около слонове.
Това е краят на приказката. Тя ме накара да се замисл. С кого е по-добре да станеш приятел? Със Змията ли, със Слона, или с Мишката? Не мога да дам точен отговор. А може би, е по-добре да си останеш сам, без приятели?
От „Приказките на Вал”
/И/ за поука. С пичовска шапка си. А и аз!...
Поздрави, Вал!
/И/ за поука. С пичовска шпка си. А и аз!...
А твоята шапка е по-пичовска...
Поздрави, Вал!
Странна поука, от моя гледна точка, ми предлагаш. Да напусна Старата гора и да се върна в Сивата джунгла от която понякога бягам. Та нали вече няколко пъти съм се опитвал... И, какво? – там, навън моята порода вече почти не може да се намери, тя изчезва, тя се видоизменя, тя се стопява. А в гората е тихо и спокойно въпреки разочарованията понякога. Там са всички приказни герои, там все още се срещам с Разказвача на приказки. Ето, точно той, е от моята порода.
Поздрави от Бен, поздрави и от Вал!
Вероятно има още подходящи пословици и поговорки за тази приказка на Вал.
Но обяснението трябва да е друго. Слонът е чул с големите си уши как змията подло увещава и нагло лъже хрисимото мишле. И понеже е много умен и интелигентен, предпочел е да откаже демонстративно приятелството си с мишленцето, та змията да не му завиди и да му отмъсти. Но тогава пък влиза в сила твърдението, че и най-умният си е малко прост.
Драги Вальо, поуката от многопластовата ти приказка не може да се формулира с едно изречение.
Идва ми на ум израза "От трън та на глог", но и той не е защитим на 100 процента.
Има и друга линия на разсъждение. Слонът е имал кариес. Ако змията знаеше, че цръкне ли малко отрова в зъба на слона, нервът ше се умъртви и болката ще отмине, можеше и да станат приятели.
Може би разковничето е в това, че слонът може да стъпче змията, но не и мишлето, защото е пъргаво, а щом не можеш да унищожиш нещо, трябва да се страхуваш и пазиш от него. Кажи ми, по такъв ли начин трябва да обясним на децата защо великите сили се въоръжават до зъби?
Предавам се. Заради неистовите ми напъни (Я ги оцениш, я не.) като се видим в Пловдив трябва да ме черпиш една малка резлива боза. Едно време имаше бозаджии по улиците...
Поздрави!
Вероятно има още подходящи пословици и поговорки за тази приказка на Вал.
Но обяснението трябва да е друго. Слонът е чул с големите си уши как змията подло увещава и нагло лъже хрисимото мишле. И понеже е много умен и интелигентен, предпочел е да откаже демонстративно приятелството си с мишленцето, та змията да не му завиди и да му отмъсти. Но тогава пък влиза в сила твърдението, че и най-умният си е малко прост.
Драги Вальо, поуката от многопластовата ти приказка не може да се формулира с едно изречение.
Идва ми на ум израза "От трън та на глог", но и той не е защитим на 100 процента.
Има и друга линия на разсъждение. Слонът е имал кариес. Ако змията знаеше, че цръкне ли малко отрова в зъба на слона, нервът ше се умъртви и болката ще отмине, можеше и да станат приятели.
Може би разковничето е в това, че слонът може да стъпче змията, но не и мишлето, защото е пъргаво, а щом не можеш да унищожиш нещо, трябва да се страхуваш и пазиш от него. Кажи ми, по такъв ли начин трябва да обясним на децата защо великите сили се въоръжават до зъби?
Предавам се. Заради неистовите ми напъни (Я ги оцениш, я не.) като се видим в Пловдив трябва да ме черпиш една малка резлива боза. Едно време имаше бозаджии по улиците...
Поздрави!
Сега ше се опитам да поразсъждавам все пак къде се крие поуката на тази „многопластова приказка”. Разбира се, признавам, че твоите разсъждения, изводи и поговорки, са подходящи за случката, но може би има и нещо друго. И това друго се крие в илюстрацията към приказката. Виждаме Мишлето и Слончо. А къде е Змията? Защо я няма? И още нещо – и двамата приказни герои са усмихнати, може би са щастливи и при всички положения вече са приятели. Вече го няма зъбоболът, няма ги писъците, страха на малкото мишле от огромния силен слон и съскането на гадната змия. Какво ли би могло да се случи? Много просто – Доброто отново е победило Злото. Змията е прогонена вдънгора, или е била разма
Сега ше се опитам да поразсъждавам все пак къде се крие поуката на тази „многопластова приказка”. Разбира се, признавам, че твоите разсъждения, изводи и поговорки, са подходящи за случката, но може би има и нещо друго. И това друго се крие в илюстрацията към приказката. Виждаме Мишлето и Слончо. А къде е Змията? Защо я няма? И още нещо – и двамата приказни герои са усмихнати, може би са щастливи и при всички положения вече са приятели. Вече го няма зъбоболът, няма ги писъците, страха на малкото мишле от огромния силен слон и съскането на гадната змия. Какво ли би могло да се случи? Много просто – Доброто отново е победило Злото. Змията е прогонена вдънгора...
Тук, Вальо, пак изхитрува. Ние обсъждаме текста, а не илюстрацията. Аз се изненадах, като я видях и помислих, че не си намерил по-подходяща. А ако търсим психологията й, то надали ще станат приятелчета, защото мишлето нещо баламосва слончето, а то е с недоверчива физиономия. Кой обича да го лъжат? Слончето е замислено, затова си е лапнало хоботчето, както ние си лапаме пръста, молива или химикалката, когато решаваме проблем. Дори с вежди, очи, с леко наклонена глава и свити предни крачета то излъчва недоверие... Хайде да решим така: от мен пастите, а от теб резливата бозичка.
П и е р
