Постинг
16.09.2017 08:18 -
Желание
ЖЕЛАНИЕ
Кой каза, че навън тъжно все ще вали?
Кой каза, че след дъжд ще има суша?
Че ще забравя какво е да боли,
Душата все унесена мълчи
И мислите препускат непослушно?
А аз не вярвам и ще чакам новите лъчи.
Душата ми за изгрев пак е зажадняла.
Копнеят спомените в моите очи.
Те ще преглътнат непослушната сълза
На мрака булото завинаги съдрала.
Ще се събудя ли от този сън?
А приказката знам, ще оживее.
Ще съмне и ще просветлее.
Ще хукнем двамата навън
В дъжда да се намокрим и да се засмеем.
Кой каза, че навън тъжно все ще вали?
Кой каза, че след дъжд ще има суша?
Че ще забравя какво е да боли,
Душата все унесена мълчи
И мислите препускат непослушно?
А аз не вярвам и ще чакам новите лъчи.
Душата ми за изгрев пак е зажадняла.
Копнеят спомените в моите очи.
Те ще преглътнат непослушната сълза
На мрака булото завинаги съдрала.
Ще се събудя ли от този сън?
А приказката знам, ще оживее.
Ще съмне и ще просветлее.
Ще хукнем двамата навън
В дъжда да се намокрим и да се засмеем.
Светът е такъв, какъвто го възприемаме със сърцето си. С годините се научаваме интровертно да обръщаме очи навътре, към душата си, и по-малко да се вслушваме в гласовете, идващи отвън. Но нерядко това причинява болка, поражда несигурност. В такъв момент ни спасява копнежът на спомените - той възкресява надеждата и пали желанието.
Тъжни стихове, скъпи Вал, есенни! Желая ти слънце, усмивки и добро настроение в чудните септемврийски дни!
цитирайТъжни стихове, скъпи Вал, есенни! Желая ти слънце, усмивки и добро настроение в чудните септемврийски дни!
Ще се събудя ли от този сън?
А приказката знам, ще оживее.
цитирайА приказката знам, ще оживее.
donchevav написа:
Светът е такъв, какъвто го възприемаме със сърцето си. С годините се научаваме интровертно да обръщаме очи навътре, към душата си, и по-малко да се вслушваме в гласовете, идващи отвън. Но нерядко това причинява болка, поражда несигурност. В такъв момент ни спасява копнежът на спомените - той възкресява надеждата и пали желанието.
Тъжни стихове, скъпи Вал, есенни! Желая ти слънце, усмивки и добро настроение в чудните септемврийски дни!
Тъжни стихове, скъпи Вал, есенни! Желая ти слънце, усмивки и добро настроение в чудните септемврийски дни!
Да знаеш колко си права в твоите заключения. Поглед навътре към душата си. Ами това е... И все пак болката отвън не може да не те докосне И много, ама много, боли... А желанието винаги ще си остане. Аз вярвам, че болката може да се пребори, но затова е необходима и втора ръка...
zaw12929 написа:
Ще се събудя ли от този сън?
А приказката знам, ще оживее.
А приказката знам, ще оживее.
Знаеш ли, няма по-хубаво нещо от една оживяла приказка!
Хареса ми идеята на стихотворението, Вальо...
Четох го няколко пъти и при мен се подредиха едни думички,
свързани с моя сакрален свят...Идеята за единението в края на краищата,
независимо от обусловеностите на времето и пространството винаги много ми е допадала и често пиша по нея. Всички сме най-вече енергия, която в свободно състояние е обща, а в дуалност е разделена в две тела. А дъжда винаги съм го мислила и разглеждала като сливащ механизъм за душите!
Топъл поздрав от мен и благодаря за вдъхновението! :)
Eли
________________________________________
И знам ще се завърне обичта…
Измокрени танцувахме в дъжда
и с мисли на простора все шептяхме,
във търсене на бряг и топлина,
през не един живот ний оцеляхме.
Завивах те със моята любов,
безсмъртния си огън ти дарявах,
щастлива шепнех звезден благослов
и винаги с усмивка те спасявах.
А ти мълчеше с тиха светлина,
прегърнал грешки и мечти разбити,
отвръщаше ми с кротка самота
и със очи във бъдещето впити.
Пречистени от стария товар,
днес просто крачим в свойте коловози,
един копнеж в гърдите оцелял,
ни води към космичните чертози.
И знам ще се завърне обичта,
когато пренастроят твойта нежност
и нейде там – до старата скала,
ще слеем пак крилете си за вечност.
18.09.2017г.
Елица
цитирайЧетох го няколко пъти и при мен се подредиха едни думички,
свързани с моя сакрален свят...Идеята за единението в края на краищата,
независимо от обусловеностите на времето и пространството винаги много ми е допадала и често пиша по нея. Всички сме най-вече енергия, която в свободно състояние е обща, а в дуалност е разделена в две тела. А дъжда винаги съм го мислила и разглеждала като сливащ механизъм за душите!
Топъл поздрав от мен и благодаря за вдъхновението! :)
Eли
________________________________________
И знам ще се завърне обичта…
Измокрени танцувахме в дъжда
и с мисли на простора все шептяхме,
във търсене на бряг и топлина,
през не един живот ний оцеляхме.
Завивах те със моята любов,
безсмъртния си огън ти дарявах,
щастлива шепнех звезден благослов
и винаги с усмивка те спасявах.
А ти мълчеше с тиха светлина,
прегърнал грешки и мечти разбити,
отвръщаше ми с кротка самота
и със очи във бъдещето впити.
Пречистени от стария товар,
днес просто крачим в свойте коловози,
един копнеж в гърдите оцелял,
ни води към космичните чертози.
И знам ще се завърне обичта,
когато пренастроят твойта нежност
и нейде там – до старата скала,
ще слеем пак крилете си за вечност.
18.09.2017г.
Елица
Прекрасно стихотворение! Радвам се, че ми го представяш. Написала си толкова много готини неща в това стихотворение, че не мога да ги изброя. Даже и тези коловози са си на мястото. Нищо, че аз не мога да вървя по удобни коловози. Почти винаги криввам от тях, изскачам и се озовавам в тръните :). "И знам, ще се завърне обичта..." Прекрасно е, за което ти благодаря.
цитирайПоздравления, Вал!
цитирайto4icata111 написа:
Поздравления, Вал!
Радвам се, че си разбрала написаното.
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол