Постинг
03.06.2017 09:34 -
Тази нощ
ТАЗИ НОЩ
Не си тръгвам,
Тази нощ ще те чакам.
Ще взема в обятията си
Луната и ще те чакам.
Тихо ще шепна името ти
В тъмнината на тази нощ.
Дори да не ме познаеш,
Дори да ми обърнеш гръб,
Дори да се учудиш,
Дори да не повярваш,
Аз няма да си тръгна.
Не ще го направя дори
Душата ми да зъзне.
Знам - тя ще се стопли
Когато изгрее Слънцето.
Ще си тръгна само
Ако тръгнем заедно.
Ще бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
Не си тръгвам,
Тази нощ ще те чакам.
Ще взема в обятията си
Луната и ще те чакам.
Тихо ще шепна името ти
В тъмнината на тази нощ.
Дори да не ме познаеш,
Дори да ми обърнеш гръб,
Дори да се учудиш,
Дори да не повярваш,
Аз няма да си тръгна.
Не ще го направя дори
Душата ми да зъзне.
Знам - тя ще се стопли
Когато изгрее Слънцето.
Ще си тръгна само
Ако тръгнем заедно.
Ще бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
Да вярваш в любовта, това е единственото удовлетворение и смисъл между двама! Много топлина и смисъл. Браво Вал...
цитирайПо пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и „лека нощ“ ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
„О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.“
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
„О, ти, опропасти ме ти“ —
ми каза моята любов
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: „Тия две ръце
ще ми постилат отсега.“
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Р.Бърнс
aip55 написа:
Да вярваш в любовта, това е единственото удовлетворение и смисъл между двама! Много топлина и смисъл. Браво Вал...
Вяра в любовта, вяра в себе си, вяра в човека до теб - това е.
Благодаря!
Първото е за цъфналата ръж. Прекрасно е, а още по-прекрасно е, че ми го припомни!
С уважение от Вал!
цитирайС уважение от Вал!
всяка жена би била щастлива да чуе такива думи.:)
Представих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
цитирайПредставих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
Чудесно усещане - че някой някъде чака с такава любов и копнеж! Но по женски се питам какво прави тази Луна в твоите обятия:)))
Хубави стихове! С благодарност и към ivoki за припомненото безсмъртно стихотворение на Бърнс! Поздрави, скъпи Вал!
цитирайХубави стихове! С благодарност и към ivoki за припомненото безсмъртно стихотворение на Бърнс! Поздрави, скъпи Вал!
Благодаря за удоволствието да те чета!
цитирайНежно и влюбено.
Поздравления!
цитирайПоздравления!
troia написа:
всяка жена би била щастлива да чуе такива думи.:)
Представих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
Представих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
А не можем ли към твоята картинка да прибавим и един тъжен дракон, скрил се зад ъгъла - подсмърчащ и леещ едри сълзи?
donchevav написа:
Чудесно усещане - че някой някъде чака с такава любов и копнеж! Но по женски се питам какво прави тази Луна в твоите обятия:)))
Хубави стихове! С благодарност и към ivoki за припомненото безсмъртно стихотворение на Бърнс! Поздрави, скъпи Вал!
Хубави стихове! С благодарност и към ivoki за припомненото безсмъртно стихотворение на Бърнс! Поздрави, скъпи Вал!
Там някъде, някой ме чака... Винаги съм чувствал Луната много самотна. Героят гушка Луната, за да не е самотна. А дали двама самотници събрани на едно място са самотни? Ето това трябва да се провери, както би казало огледалото от някои приказки...
paciencia написа:
Благодаря за удоволствието да те чета!
Радвам се, че съм доставил удоволствие с написаното.
Благодаря ти!
to4icata111 написа:
Нежно и влюбено.
Поздравления!
Поздравления!
Благодарности за "прекрасното". Радвам се, че ме посети, прочете и хареса. Поздравления и за теб!
valben написа:
А не можем ли към твоята картинка да прибавим и един тъжен дракон, скрил се зад ъгъла - подсмърчащ и леещ едри сълзи?
troia написа:
всяка жена би била щастлива да чуе такива думи.:)
Представих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
Представих си средновековен рицар шептящ в ушенцето на своята лейди.
Красиво написано и красиви чувства.
А не можем ли към твоята картинка да прибавим и един тъжен дракон, скрил се зад ъгъла - подсмърчащ и леещ едри сълзи?
ама как го видя?! Сигурно защото подсмърча много силно.:) Горките дракони никой не ги обича.:))
Хей, ето го там, къде се е свил, на ъгъла и мрънка. Ха, няма го, сменил е мястото! Сега е на отсрещния ъгъл и му е мъчно, много му е мъчно. Как така не го забелязваш? Не е вярно, че никой не го обича, лъжа е това...
цитирай
15.
usmivka99 -
Чудесно усещане си подарил в този ...
08.06.2017 12:24
08.06.2017 12:24
Чудесно усещане си подарил в този стих! :)
цитирайПоздравления и от мен!
Б.
цитирайБ.
usmivka99 написа:
Даже се усмихнах когато го довърших. Благодаря за прочита и коментара.Чудесно усещане си подарил в този стих! :)
kalin8 написа:
Поздравления и от мен!
Б.
Б.
Поздрави и от мен!
НАЙ ВАЖНОТО: Ако тръгнем заедно.
Ще бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
цитирайЩе бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
zaw12929 написа:
НАЙ ВАЖНОТО: Ако тръгнем заедно.
Ще бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
Ще бъда до теб
Където и да отидеш.
Повярвай ми.
Винаги заедно, никога сами...
Видяха всички слънцето- жената помисли го окъпано дете, а гладният- изгряващ хляб...
това да се изрази е божа дарба, а вие сте благословен!
цитирайтова да се изрази е божа дарба, а вие сте благословен!
zaw12929 написа:
Видяха всички слънцето- жената помисли го окъпано дете, а гладният- изгряващ хляб...
това да се изрази е божа дарба, а вие сте благословен!
това да се изрази е божа дарба, а вие сте благословен!
Нужно е да вярваш и много, много да обичаш!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол