Прочетен: 12032 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2017 11:17
ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО С РАЗПЛАКАНИТЕ ОЧИ
Пътеката отдавна беше изчезнала, но принцът продължаваше да върви. Не знаеше къде отива, но знаеше при кого отива. Беше се наслушал на приказки за момичето от Старата гора и сега имаше огромно желание да се срещне с него. Някои казваха, че това момиче е страхотна красавица, други твърдяха, че е истинска вещица, дърта бабушкера. Говореше се, че момичето е истинска принцеса или пък е омагьосана жаба. Но всички се страхуваха да замръкнат в Старата гора и не се вясваха близо до малкото горско езеро, където според слуховете се навъртало момичето. А принцът все още се вслушваше в съветите на вълшебното огледало, което лично той беше разбил неотдавна и което винаги отговаряше на всички зададени въпроси с думите “Трябва да се провери!”. И той реши да провери.
Вековните дървета протягаха клони и като че ли се опитваха да спрат принца, беше ужасно тихо, осезателно се чувстваше липсата на каквото и да е живо същество. Беше оставил хората си в края на гората и сега си проправяше път из гъсталаците на Старата гора. Нощта наближаваше.
Тогава я видя. Беше приседнала на брега на езерото и наистина му се стори истинска красавица. С разкошни руси коси, спускащи се като водопад върху разголените й рамене, прекрасно тяло, едва обгърнато от прозрачна къса риза, крака по-дълги и по-стройни от краката на най-кадърната компаньонка от кралския двор. Момичето беше свело поглед, но когато дочу задъханото дишане на изморения принц, бързо повдигна глава и той видя очите. Големи, изразителни с цвят на истински смарагд , но пълни със сълзи. Именно тези сълзи поразиха принца. Тя плачеше. Защо? Каква беше мъката, накарала от тези прекрасни очи да се ронят сълзи? Тогава той пристъпи към девойката и протегна ръка. В ръката си държеше ябълка. Една съвсем обикновена ябълка.
- Това е за теб, мило момиче. Моля те, вземи я. – прошепна ласкаво момъкът.
Реакцията беше неочаквана. Момичето се отдръпна нервно и гневно закрещя.
- Не трябва, не! Махай се от това място! Ти си прекалено красив и добър. Бягай, бягай по-бързо? Не трябва, не трябва!
Тогава принцът се усмихна и продължи:
- Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя. Ето, вземи я. Добре де, ще я разделя на две. Едната половинка за теб, а другата за мен. Става ли?
Извади нож и разряза ябълката на две части. Подаде едната половинка и повтори:.
- Това е за теб, красавице.
Тогава момичето се усмихна, Болката му изчезна и то грабна половинката. Изяде я бързо. Принцът разряза своята половинка на две и подаде едното парче на момичето. Красавицата изяде и второто парче. Останалата четвъртинка отново беше разрязана на две. И така още няколко пъти. Остана едно съвсем мъничко парченце, толкова мъничко, че мъжът се поряза, когато го делеше на две половинки. От ръката му се отрони капка кръв. Момичето се ококори и прошепна:
- Заболя ли те? И защо го направи?
Отговорът дойде много бързо:
- Не ме заболя, миличка. Просто исках половинката да бъде за теб.
Прекрасното създание се приближи, пое нежно окървавената ръка на принца и впи устни в раничката. Какво се случи след това принцът така и не успя да си спомни. Само знаеше, че нощта вече беше настъпила.
На сутринта го откриха две хлапета. Наричаха ги Хензел и Гретел. Те обитаваха гората доста отдавна и веднага схванаха ситуацията. Не им беше за първи път. Разтичаха се и бързо откриха свитата на принца. Сега придворните се мотаеха около своя господар, оплакваха се и постоянно бъбреха: “...Виж го ти принца, ето къде се е изтегнал... И тук ли е изкарал цялата нощ... Не му личи да е много измръзнал... Ама защо е толкова блед и раздърпан, вижда ми се доста изморен... Виж му лицето, какво се е захилил? Ох, горко ни! Пак ще трябва да го мъкнем на гръб чак до замъка... И какво ще докладваме? Как ще обясним тези белези по врата му? Като че ли някой го е хапал... И какво стиска в ръка? Я да видим... Ха, това било парченце от ябълка... За какво ли му е притрябвала тази ябълка?”
В този миг устните на принца се отвориха и той промълви: “За Нея!”
А Старата гора зашумя и вятърът започна да разказва новата приказка за момичето с разплаканите очи.
От „Преказките на Вал"
http://valben.blog.bg/poezia/2016/05/15/prikazka-za-samotniia-car-i-zlatnata-iabylka.1451677
http://valben.blog.bg/izkustvo/2016/02/27/prikazka-za-kristalnoto-syrce.1433298
http://valben.blog.bg/izkustvo/2014/07/19/prikazka-za-princove-i-princesa.1282062
http://valben.blog.bg/izkustvo/2014/07/26/prikazka-za-princ-i-princesi.1284013
http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo.1343779
http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo-2.1343830
http://valben.blog.bg/poezia/2015/03/14/prikazka-za-princ-i-ogledalo-3.1345665
http://valben.blog.bg/izkustvo/2016/07/09/prikazka-za-jabata-ot-ezeroto.1463381
Интересна е и с неочакван край. Ех, някои принцове нямат късмет с жените.:)
Хареса ми - особено жертвената педантичност на принца докрай да дели на две... всичко е толкова мило, трогателно!
А ябълката отново се оказва знак за споделено познание и грях...или споделена съдба. Или живот, от който момъкът се отрича с всяко ново разполовено парче. Напомни ми оня, третия брат, режещ късове месо от стъпалата и дланите си, за да храни орлите, извеждащи го на горния свят. Мисля, че човек жертва съзнателно живота си в името само на две святи неща - на свободата и на любовта.
Поздравления за новата прекрасна приказка, скъпи Вал!
Благодаря ти за линковете - помня добре всички предишни приказки, но с удоволствие ще си ги прочета пак - пречистващо е! Поздрави!
Интересна е и с неочакван край. Ех, някои принцове нямат късмет с жените.:)
Ха да видим сега, де! Вече топката е в твоето поле. Но моля те, дай да не убиваме принца. И да не го женим. Това ще означава, че ще настъпи краят на цикъла "Принцове и принцеси". Аз още имам нужда от този принц. Много го изтормозих, ама пък с какви красавици го срещнах, нали? Той като си е толкова смотан, кво да го правя?! А момичето дали наистина е вампирка? И защо плаче? Хайде, поеми топката! :)))
Благодаря ти за предизвикателството. Беше забавно!
Още не съм я публикувала.
11.03.2017 22:46
И на Вал приказката е хубава, има доста символика в нея... :)
Сега ще чакаме Троя!
И на Вал приказката е хубава, има доста символика в нея... :)
И аз чакам Катюш!
Струва ми се обаче, че тя е била толкова крехка, че бързо се е наситила и е оставила принца жив.
Слугите му са по-гадни от вещицата, бих допълнил...
Поздрави, Вальо!
П и е р
Благодаря ти за предизвикателството. Беше забавно!
Още не съм я публикувала.
Благодаря ти, че прие предизвикателството. Чакам с нетърпение. И Анин чака, даже и принцът чака. :)))
Струва ми се обаче, че тя е била толкова крехка, че бързо се е наситила и е оставила принца жив.
Слугите му са по-гадни от вещицата, бих допълнил...
Поздрави, Вальо!
П и е р
Ти изравни резултата. Сега е 2:2. Става все по-интересно. Ама много си прав за слугите. Така е, те са по-страшни и повече нямат място в двореца, да смучат кралските тлъсти заплати. Явно през нощта са се скрили някъде на топло. Иначе братчетата на вампирката да са ги оставили без кръвчица. Ама и на тях ще им дойде времето, бъди спокоен. Може ли едно въпросче? Ти би ли искал да срещнеш такова момиче, но да не носиш ябълка? Интересно, ако това стане, що да не напишеш едно разказче. Аз бих написал, ама сега чакам Троя да напише. Шегувам се, разбира се. Не пожелавам на никого да се огледа в такива очи.
Имаш моето уважение! И не се отпускай! Ние все още можем, нали?
Вальо
Наистина от любов се оглупява, но моля те пожали принца. Влей му малко разум, за да се спаси.:)
Хубав ден ти желая! Благодаря ти, че ме предизвика на приказен дуел.:)
Наистина от любов се оглупява, но моля те пожали принца. Влей му малко разум, за да се спаси.:)
Хубав ден ти желая! Благодаря ти, че ме предизвика на приказен дуел.:)
Нима ти си помисли, че аз ще унищожа принца? Аз никога не погубвам своите герои. Аз няма да унищожа никой, даже и новопристигналата шеф-вампирка. Тя е прекрасна и човек много лесно може да се влюби в нея, ако разбере колко е тъжна всъщност. Тя, ако беше толкова силна и гадна, щеше ли да поръчва на малката красавица да хапе принца, та да го прави подготвен за своята шефка? Та аз даже не възнамерявам да унищожа напълно и досадното Огледало. Ще видиш защо. Прочетох твоето продължение. То е разкошно, очаквано от мен и напълно в твой стил. Изчетох внимателно и коментарите към продължението. Останах в почуда от коментарите на един много уважаван от мен читател - германското тигърче. Питам се какъв е този желан от него страшен секс, потна любов и страст. И как може да се коментира нещо, което не е прочетено цялото и което предстои да бъде доразвивано? Моята, а вярвам и твоята идея, е да покажем нещо простичко, нещо наистина приказно. без претенциите за нещо значимо. За тези изтънчени неща, които тигърчето коментира си има друга литература и нека неговото мнение, както ти казваш, си остане само в неговите коментари. Ако пък и прочете предисловието и евентуалния финал, с удоволствие ще прочета неговите съвети. Получи се един приказен дуел и аз наистина се кефя от него. Сега се отправям към Старата гора и мрачния замък и ако не бъда ухапан ще продължа дуела.
Ели го е написала. Ще се смаеш.:)
А относно принца винаги съм знаела, че ще го пощадиш. Просто имах в предвид да не му създаваш повече неприятности, а да му "помогнеш" да излезе от бедата в която сам попадна в резултат на своето добро сърце и наивност.
:))
много ми харесаха вашите разкази с Катето и затова реших хей така спонтанно да нахвърлям и аз малко мисли по темата. Много се радвам, че визуализацията ти е харесала. Аз съм малко крайна - има ли лошотия в завръзката с нея добрите трябва да бъдат безкомпромисни и затова убих героинята вещица-вампир. Лошата е и вещица и вампир в симбиоза и затова е трудна за убиване по принцип и толкова дълго е тормозила момичето с разплаканите очи, но накрая то е събрало сила и решило да я ликвидира веднъж завинаги и във вълшебната гора отново да възцарува свобода и справедливост. Рапирата е вълшебна – изкована е в езерото и само с нея вещицата-вампир може да бъде убита! Аз писах и при Катето – жълтите дрехи и рапирата са една визуализация, която взаимствах от филмчето „Кил Бил”, а историята с потапянето в езерото, докарването до витално състояние и после съживяването за нов живот е нещо разказано във филма „Онова прекрасно някъде” с Рой Дюпюи, филм който много обичам и често гледам. Днес съм под въздействие на една снимка с майка ми от преди близо 30 години. Мама почина преди 26 години и много ми липсва и така вглъбена в мислите си за нея и тази ежедневна липса създадох образа на феята от езерото. Ще се радвам ако я използваш в твоето повествование. Носителка е на доброта и нежност и на лайтмотива, че майчината обич винаги спасява, независимо през какви изпитания и трудности трябва да премине дъщерната или синовната душа. Това за времената – съжалявам. Не пиша често разкази и може да съм ги поомесила нещата, но основната ми идея бе да предам повествованието като завръзка – очакването на момичето до езерото да срещне героя, развитие на действието – появата на злата вещица-вампирка и предявяването на претенциите и, кулминацията с въздушния бой между доброто и злото и накрая развръзката със спасението на душата и тялото след съприкосновението с живителната сила на водичката и майчината безкрайна обич. :)
Усмихната вечер от мен, Вал и благодаря на теб и Катето за вдъхновението!
Ще следя с интерес развитието на повествованието при теб,
Ели
Повествованието вече е само в сегашно време.
Благодаря ти, че ми обърна внимание, Вальо.
Майсторство е да се пишат разкази!
Ще продължа да се уча от Вас с Катето!
Успешна нова седмица!:)
Ели
Вальо
за мен всяка среща тук в блог.бг е ценна и се радвам, когато се запознавам с нови интересни хора, от които мога да почерпя идеи, опит. Радвам се, че моето скромно разказче ти е дало идея за образ в твоята вълшебна история. Хареса ми идеята за символичната блогова вълна, която се получи с това дописване при Катето. Вярвам, че вбъдеще ще ме вдъхновите и за други прозаични писателски опити. Ще продължа да си чета при вас с интерес и когато изникне нещо, ще ви го споделям в крачка, като коментари. Обичам приказните истории. В глобалната приказка аз играя Пазител - войн, както съм написала и в профила си Шпионин от най-висок ранг в Първи Вселенски Отдел!:)) Правя вълшебства и обичам хората и света, като цяло! Вярвам, че всички ние - хората носещи добротата в себе си, правим Земята едно по-добро и привлекателно място за съществуване във Вселената. С интерес ще продължа да следя развитието на приказката и въобще твоите творчески търсения!
Радвам се на срещата ни, Вальо! Искренно!
Хубав мартенски ден,
Ели