Постинг
04.06.2016 02:47 -
Стих в бяло
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4278 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2016 18:34
Прочетен: 4278 Коментари: 6 Гласове:
30
Последна промяна: 24.06.2016 18:34
СТИХ В БЯЛО
Оставете в мен живо детето,
което продължава да ви се смее.
Не прогонвайте усмивка, която
все още казва: "Не нощ, а ден е!"
Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво.
А лошото не е чак толкова страшно,
щом вече си срещнал и самодива.
Не си искайте обратно перото -
онова бялото и нежно, което
ангел бял си изпусна защото
влюбих се в него и дори заявих го.
И тогава гълъбът бял ще литне нагоре
с трошичка една не за себе си,
не и за двама, а за всички, които обича.
Е, тогава нека някой посмее да каже,
че това все пак се нарича измама,
когато времето спира, а животът изтича...
Оставете в мен живо детето,
което продължава да ви се смее.
Не прогонвайте усмивка, която
все още казва: "Не нощ, а ден е!"
Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво.
А лошото не е чак толкова страшно,
щом вече си срещнал и самодива.
Не си искайте обратно перото -
онова бялото и нежно, което
ангел бял си изпусна защото
влюбих се в него и дори заявих го.
И тогава гълъбът бял ще литне нагоре
с трошичка една не за себе си,
не и за двама, а за всички, които обича.
Е, тогава нека някой посмее да каже,
че това все пак се нарича измама,
когато времето спира, а животът изтича...
Когато на душата е светло и бяло, има ли значение кой какво ще каже?
Хубави стихове! Поздрави, Вал!
цитирайХубави стихове! Поздрави, Вал!
Е светлина в душата! Нека винаги с теб и в теб, и озарява и твоите обични! А, детето, то е във всеки един от нас. И да пазим усмивката!
Поздрави, Вал!
цитирайПоздрави, Вал!
donchevav написа:
Когато на душата е светло и бяло, има ли значение кой какво ще каже?
Хубави стихове! Поздрави, Вал!
Хубави стихове! Поздрави, Вал!
На въпроса, който задаваш може да се отговори по различен начин. Аз бих отговорил и с "да". Важното е какво ще кажат скъпите за теб хора и истинските приятели.
Благодарности от Вал, приятелко!
tota написа:
Е светлина в душата! Нека винаги с теб и в теб, и озарява и твоите обични! А, детето, то е във всеки един от нас. И да пазим усмивката!
Поздрави, Вал!
Поздрави, Вал!
Светлината, детето и усмивката - да ги пазим!
Творбата ти, Вальо, е универсална. Всеки може да си избере нещо, което е близо до него. Например:
"Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво."
Аз направих тъкмо обратбото, а заспивах със спомените си. Сега те са извън мен и се чувствам по-беден и по-самотен. Понякога сънувам чужди, непознати ми образи и като се събудя, недоумявам.
Май пишещият е като екстрасенсите, които се изтощават, когато лекуват...
Дано при теб да не е така, но как да си обясня паузите, които понякога правиш?!
Поздрави!
П и е р
цитирай"Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво."
Аз направих тъкмо обратбото, а заспивах със спомените си. Сега те са извън мен и се чувствам по-беден и по-самотен. Понякога сънувам чужди, непознати ми образи и като се събудя, недоумявам.
Май пишещият е като екстрасенсите, които се изтощават, когато лекуват...
Дано при теб да не е така, но как да си обясня паузите, които понякога правиш?!
Поздрави!
П и е р
pvdaskalov написа:
Творбата ти, Вальо, е универсална. Всеки може да си избере нещо, което е близо до него. Например:
"Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво."
Аз направих тъкмо обратбото, а заспивах със спомените си. Сега те са извън мен и се чувствам по-беден и по-самотен. Понякога сънувам чужди, непознати ми образи и като се събудя, недоумявам.
Май пишещият е като екстрасенсите, които се изтощават, когато лекуват...
Дано при теб да не е така, но как да си обясня паузите, които понякога правиш?!
Поздрави!
П и е р
"Не припомняйте спомени прашни,
които все още се пазят ревниво."
Аз направих тъкмо обратбото, а заспивах със спомените си. Сега те са извън мен и се чувствам по-беден и по-самотен. Понякога сънувам чужди, непознати ми образи и като се събудя, недоумявам.
Май пишещият е като екстрасенсите, които се изтощават, когато лекуват...
Дано при теб да не е така, но как да си обясня паузите, които понякога правиш?!
Поздрави!
П и е р
Не знам колко универсална е моята "творба", но винаги ми са били интересни твоите анализи. Всъщност написаното от Вал е нещо като продължение на две предишни стихотворения: "Перо от ангел" и "Перо от гълъб". Те бяха написани преди доста време, между така наречените от тебе "паузи". Между писане и публикуване, ще се съгласиш, че има разлика. Та аз често си драскам, но не винаги публикувам. А що се отнася до спомените, те ненапразно са наречени "прашни". Те са прашни защото никой не ги докосва, или не иска да ги докосне, не смее... Те си остават в мен - на сън и на яве.
http://valben.blog/poezia/2010/02/22/pero-ot-angel.498266
http://valben.blog/poezia/2014/10/18/pero-ot-gylyb.1305716
Поздрави от Вальо!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол