Постинг
30.01.2016 07:03 -
Равновесие
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 6026 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2016 07:05
Прочетен: 6026 Коментари: 16 Гласове:
30
Последна промяна: 30.01.2016 07:05
РАВНОВЕСИЕ
За раздялата никой не е виновен!
Ти си тръгваш, но няма да бъдеш сама.
Аз си оставам със спомени
И не искам да ме боли от тъга.
Любовта си превърнахме в тържище.
Разпродадохме чувства, обич, мечти.
Все пак ти си имаш своето бъдеще.
Аз не тъгувам... или отвън не личи?
Всъщност, всеки от нас е доволен,
Че се скрихме зад злата съдба.
За това никой не е виновен!
За това вече никой няма вина!
За раздялата никой не е виновен!
Ти си тръгваш, но няма да бъдеш сама.
Аз си оставам със спомени
И не искам да ме боли от тъга.
Любовта си превърнахме в тържище.
Разпродадохме чувства, обич, мечти.
Все пак ти си имаш своето бъдеще.
Аз не тъгувам... или отвън не личи?
Всъщност, всеки от нас е доволен,
Че се скрихме зад злата съдба.
За това никой не е виновен!
За това вече никой няма вина!
искаш да си щастлив..., забрави хората, които ти носят нещастие!
цитирайраздяла... вина - дълбоко и вълнуващо изразено усещане.
Много ми хареса.
Поздрави, Вал !
цитирайМного ми хареса.
Поздрави, Вал !
aip55 написа:
искаш да си щастлив..., забрави хората, които ти носят нещастие!
Някак се не искам да наруша равновесието. Все пак светът в действителност е равновесие. То не трябва да бъда разрушено. А може би съм щастлив, че все още съм жив и обичам даже и тези, които ме мразят!
stela50 написа:
раздяла... вина - дълбоко и вълнуващо изразено усещане.
Много ми хареса.
Поздрави, Вал !
Много ми хареса.
Поздрави, Вал !
И благодарности, че ме разбираш!
"За раздялата никой не е виновен!..."
- Вярно е! - Има Сила, която решава, да го бъде или да го не бъде, за да бъде
Равновесие
...
Универсално! ...
Поздрави!
цитирай- Вярно е! - Има Сила, която решава, да го бъде или да го не бъде, за да бъде
Равновесие
...
Универсално! ...
Поздрави!
Чудесно равновесие си постигнал - между любов и щастие и раздяла и тъга...Но май тъгата все пак надделява...и отвън определено си личи:)))) Много силни стихове - искрени и топли, облъхнати с някаква светла печал. Поздрави, Вал!
цитирайчета тъжни стихове винаги се надявам, че са повече плод на въображение.
За съжаление това е рядкост.
Хареса ми.
цитирайЗа съжаление това е рядкост.
Хареса ми.
indiram написа:
"За раздялата никой не е виновен!..."
- Вярно е! - Има Сила, която решава, да го бъде или да го не бъде, за да бъде
Равновесие
...
Универсално! ...
Поздрави!
- Вярно е! - Има Сила, която решава, да го бъде или да го не бъде, за да бъде
Равновесие
...
Универсално! ...
Поздрави!
Част от тази Сила е и у нас. Но и Равновесие трябва да има, трябва да има и Мир със самия себе си!
Вал
donchevav написа:
Чудесно равновесие си постигнал - между любов и щастие и раздяла и тъга...Но май тъгата все пак надделява...и отвън определено си личи:)))) Много силни стихове - искрени и топли, облъхнати с някаква светла печал. Поздрави, Вал!
Надделяващата тъга си личи, това е ясно. А думите ти "светла печал" ме очароваха. Накараха ме да се замисля. И посоката ми на мислене се измести към светлина, обич и едно мечтано, макар и кратко бъдеще!
Благодаря ти.
troia написа:
чета тъжни стихове винаги се надявам, че са повече плод на въображение.
За съжаление това е рядкост.
Хареса ми.
За съжаление това е рядкост.
Хареса ми.
Де да беше плод на въображението... Но не трябва да бъдем тъжни. Нека да търсим рядкостите! Животът е прекрасен!
С благодарности от Вал!
Той си тръгна и не е сам.
Аз останах със спомени,
но не ме боли от тях ...
Понякога душата кърви от тъга,
но се надявам да не личи ...
поне отвън ...
цитирайАз останах със спомени,
но не ме боли от тях ...
Понякога душата кърви от тъга,
но се надявам да не личи ...
поне отвън ...
katan написа:
Той си тръгна и не е сам.
Аз останах със спомени,
но не ме боли от тях ...
Понякога душата кърви от тъга,
но се надявам да не личи ...
поне отвън ...
Аз останах със спомени,
но не ме боли от тях ...
Понякога душата кърви от тъга,
но се надявам да не личи ...
поне отвън ...
Тъй де, и аз това казвам!
Поздрави от Вал!
Как няма всеки от нас да не е доволен! Всеки получава правото да се прероди в нова любов... А спомените постепенно избледняват и върху тях ще можем да записваме нови спомени. Оттук идва идеята за харддиска.
Извинявай, Вальо, за откровението, но отивам да ми вземат кръв в поликлиниката и не се знае дали няма да издъхна в ръцете за онази лаборантка с най-сините очи на света...
А в сряда тръгвам за Калофер, че от кучешкия студ се е пукнала чешмата на двора.
Пак ще натрупам неприятни спомени. От тях аз чувствам вече умора...
П о з д р а в и за класическия стих.
П и е р
цитирайИзвинявай, Вальо, за откровението, но отивам да ми вземат кръв в поликлиниката и не се знае дали няма да издъхна в ръцете за онази лаборантка с най-сините очи на света...
А в сряда тръгвам за Калофер, че от кучешкия студ се е пукнала чешмата на двора.
Пак ще натрупам неприятни спомени. От тях аз чувствам вече умора...
П о з д р а в и за класическия стих.
П и е р
Моят хард диск май вече се претовари. А ти не се кахъри. Всички беди ще отминат. И знай, че по-добре е да ти се спука чешмата на двора отколкото аортата. Ама само какви ги говоря! Но това е само защото споменаваш някакви сини очи. Но ти пак не се бой. Лаборантката със сините очи може най-много да ти спука някоя вена. Ти мъжки ще издържиш, знам аз! :) Вероятно пак няма да може да се видим в Пловдив. Но все някога ще стане.
Поздрави от Вальо!
цитирайПоздрави от Вальо!
15.
bliz -
"За раздялата никой не е виновен!"
03.02.2016 16:48
03.02.2016 16:48
"За раздялата никой не е виновен!" - много е важно да няма вина, това е в основата на равновесието.
"Аз си оставам със спомени" и "Все пак ти си имаш своето бъдеще." - тук усещам една неравнопоставеност : ти оставяш със спомените, болката, а тя има своето бъдеще с новите шансове и любов. Така казано , ако си имал някакво съмнение за твоя вина - то се стопява и се показва Равновесието.
Равновесие ще има, ако тя, след всичко написано от теб, каже - Да, така е, съгласна съм!
"Любовта си превърнахме в тържище.
Разпродадохме чувства, обич, мечти."
Цялата гама от мажорни и минорни преживявания сте имали, време е за равновесие. И още много неща може да се забележат, всичко е написано така като че ли има още пламъче...
Стихотворението е написано със силни и ефектни думи, грабва, замисля...
Поздрави!
цитирай"Аз си оставам със спомени" и "Все пак ти си имаш своето бъдеще." - тук усещам една неравнопоставеност : ти оставяш със спомените, болката, а тя има своето бъдеще с новите шансове и любов. Така казано , ако си имал някакво съмнение за твоя вина - то се стопява и се показва Равновесието.
Равновесие ще има, ако тя, след всичко написано от теб, каже - Да, така е, съгласна съм!
"Любовта си превърнахме в тържище.
Разпродадохме чувства, обич, мечти."
Цялата гама от мажорни и минорни преживявания сте имали, време е за равновесие. И още много неща може да се забележат, всичко е написано така като че ли има още пламъче...
Стихотворението е написано със силни и ефектни думи, грабва, замисля...
Поздрави!
знаеш ли колко е трудно да се каже: Да, така е, съгласна /съгласен/ съм?
Аз съм го казвал, често го казвам, но не винаги се получава Равновесие!
Поздрави от Вал!
цитирайАз съм го казвал, често го казвам, но не винаги се получава Равновесие!
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол