Постинг
09.08.2014 08:23 -
Тъга
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 6282 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2014 21:06
Прочетен: 6282 Коментари: 26 Гласове:
43
Последна промяна: 12.08.2014 21:06
ТЪГА
Сълзата може ли да отговори
когато гневно я попитам,
защо отронена е и какво да сторя,
за да успея болката й да изпия?
А болка трябва ли да има,
когато в грешки все затъваме?
И трябва ли да бъдем същите
и ти, и аз, все в своето сънуване?
Сълзата няма да ми проговори,
това го знам преди въпроса,
а аз ще продължавам, мила моя,
тъгата в себе си да нося...
Сълзата може ли да отговори
когато гневно я попитам,
защо отронена е и какво да сторя,
за да успея болката й да изпия?
А болка трябва ли да има,
когато в грешки все затъваме?
И трябва ли да бъдем същите
и ти, и аз, все в своето сънуване?
Сълзата няма да ми проговори,
това го знам преди въпроса,
а аз ще продължавам, мила моя,
тъгата в себе си да нося...
Носи я, но не й позволявай да те превземе.
Поздрави и купища усмивки!!
цитирайПоздрави и купища усмивки!!
Сълзата болката отнесе,
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
цитирайкристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
болка е вече избледаняваща болка. Благодаря ти Вал...., че я сподели с нас! Тъжно, но от сърце изложено! Поздрав.......
цитирай Мисля, че да носиш болка в себе си - ей така, безпричинно и перманентно, е белег за най-фина психична нагласа у човека, за разлика от това да причиняваш болка и сълзи на другите , което за мене е най- патологичната проява на атавизма у човека.
За поетите от Романтизма, от друга страна, болката, неудовлетвореността и гневът са всичко - философия, знаме, оперение.
Приветствам романтичния ти порив, поете - едновременно възвишен и искрен!
Поздрави, Вал!
цитирайЗа поетите от Романтизма, от друга страна, болката, неудовлетвореността и гневът са всичко - философия, знаме, оперение.
Приветствам романтичния ти порив, поете - едновременно възвишен и искрен!
Поздрави, Вал!
сълзите обикновено идват вечер и изчезват в утрото. Защото е в сън, а ако сънят стане действителност... Със сигурност ще се сменят сълзите с усмивки. Надявам се! Поздрави!
цитирайjoysii написа:
Носи я, но не й позволявай да те превземе.
Поздрави и купища усмивки!!
Поздрави и купища усмивки!!
А тъгата ще си я нося, това е повече от сигурно! :)
Много тъжно и истинско!
цитирайivoki написа:
Сълзата болката отнесе,
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
А щом е вън, какво да стори?
Дали отново да се върне,
или със себе си да спори
и все така да вие и да зъзне...
aip55 написа:
болка е вече избледаняваща болка. Благодаря ти Вал...., че я сподели с нас! Тъжно, но от сърце изложено! Поздрав.......
Благодаря ти, че разбираш!
valben написа:
А щом е вън, какво да стори?
Дали отново да се върне,
или със себе си да спори
и все така да вие и да зъзне...
ivoki написа:
Сълзата болката отнесе,
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
А щом е вън, какво да стори?
Дали отново да се върне,
или със себе си да спори
и все така да вие и да зъзне...
НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ С БОЛКАТА....
donchevav написа:
Мисля, че да носиш болка в себе си - ей така, безпричинно и перманентно, е белег за най-фина психична нагласа у човека, за разлика от това да причиняваш болка и сълзи на другите , което за мене е най- патологичната проява на атавизма у човека.
За поетите от Романтизма, от друга страна, болката, неудовлетвореността и гневът са всичко - философия, знаме, оперение.
Приветствам романтичния ти порив, поете - едновременно възвишен и искрен!
Поздрави, Вал!
За поетите от Романтизма, от друга страна, болката, неудовлетвореността и гневът са всичко - философия, знаме, оперение.
Приветствам романтичния ти порив, поете - едновременно възвишен и искрен!
Поздрави, Вал!
Странно си го казала - безпричинна болка. А за причиняване на болката си абсолютно права. А колко ли пъти причиняваме болка на самите себе си? И защо ли го правим? Трудно достигам да точните отговори на подобни въпроси, но се случва... И тогава боли, ама много боли.
Вал те поздравява!
makont написа:
сълзите обикновено идват вечер и изчезват в утрото. Защото е в сън, а ако сънят стане действителност... Със сигурност ще се сменят сълзите с усмивки. Надявам се! Поздрави!
Ех, колко различно щеше да бъде ако всичко ставаше само на сън! А сълзите непременно трябва да бъдат заменени с усмивки. Иначе наистина може да настане концентрирана мъка!
Поздрави от Вал!
kometapg написа:
Много тъжно и истинско!
Наистина не исках да е толкова тъжно, но така се получи!
ivoki написа:
НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ С БОЛКАТА....
valben написа:
А щом е вън, какво да стори?
Дали отново да се върне,
или със себе си да спори
и все така да вие и да зъзне...
ivoki написа:
Сълзата болката отнесе,
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
кристална, чиста като сън.
и душата ми пренесе ,
на болката каза : "Вън!"...
А щом е вън, какво да стори?
Дали отново да се върне,
или със себе си да спори
и все така да вие и да зъзне...
НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ С БОЛКАТА....
Така е!
В един от коментарите прочетох "концентрирана" мъка и ме побиха тръпки...
Тъгата е много градивна в умерено количество, сълзите са пречистващо средство, така че - няма нищо фатално. Вал, колко живеем на този свят?! Да си налеем концентрат от оптимизъм, плюс глътки порив за повечко любов, да си прегърнем любимите и ... какво повече?!!
Хубава вечер и още по-хубава сутрин от мен - от сърце! ;)
цитирайТъгата е много градивна в умерено количество, сълзите са пречистващо средство, така че - няма нищо фатално. Вал, колко живеем на този свят?! Да си налеем концентрат от оптимизъм, плюс глътки порив за повечко любов, да си прегърнем любимите и ... какво повече?!!
Хубава вечер и още по-хубава сутрин от мен - от сърце! ;)
което всъщност е най-отгоре, нещо недовършено, неизяснено,
недоизказано... и то дълбае, тревожи, измъчва...
Споделям - НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ В БОЛКАТА...
Всеки човек греши, всеки носи някаква вина, понякога съвсем невинно,
не трябва да остава подвластен на тези чувства и терзания...
Поздрави !
цитирайнедоизказано... и то дълбае, тревожи, измъчва...
Споделям - НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ В БОЛКАТА...
Всеки човек греши, всеки носи някаква вина, понякога съвсем невинно,
не трябва да остава подвластен на тези чувства и терзания...
Поздрави !
benitta написа:
В един от коментарите прочетох "концентрирана" мъка и ме побиха тръпки...
Тъгата е много градивна в умерено количество, сълзите са пречистващо средство, така че - няма нищо фатално. Вал, колко живеем на този свят?! Да си налеем концентрат от оптимизъм, плюс глътки порив за повечко любов, да си прегърнем любимите и ... какво повече?!!
Хубава вечер и още по-хубава сутрин от мен - от сърце! ;)
Тъгата е много градивна в умерено количество, сълзите са пречистващо средство, така че - няма нищо фатално. Вал, колко живеем на този свят?! Да си налеем концентрат от оптимизъм, плюс глътки порив за повечко любов, да си прегърнем любимите и ... какво повече?!!
Хубава вечер и още по-хубава сутрин от мен - от сърце! ;)
Много ме зарадва твоят коментар. Най-много това за концентрата. Преди време, в един друг свят, наистина концентрата оправяше всичко. Но това вече е друга история. А сега е утро и то наистина е по-добро от нощта.
Усмивки от мен, ама много усмивки! :)))
stela50 написа:
което всъщност е най-отгоре, нещо недовършено, неизяснено,
недоизказано... и то дълбае, тревожи, измъчва...
Споделям - НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ В БОЛКАТА...
Всеки човек греши, всеки носи някаква вина, понякога съвсем невинно,
не трябва да остава подвластен на тези чувства и терзания...
Поздрави !
недоизказано... и то дълбае, тревожи, измъчва...
Споделям - НАЙ-КРАСИВИТЕ И СТОЙНОСТНИ НЕЩА СЕ РАЖДАТ В БОЛКАТА...
Всеки човек греши, всеки носи някаква вина, понякога съвсем невинно,
не трябва да остава подвластен на тези чувства и терзания...
Поздрави !
всички сме грешни. Безгрешни на този свят няма. Важното е да го осъзнаем, да преодолеем прегрешенията, да простим и да продължаваме да обичаме! И тогава болката ще стихне!
Поздрави и от мен!
19.
flymore -
Всяка болка носи сълзи...
11.08.2014 22:29
11.08.2014 22:29
Вал, нека има любов в живота ти, помилваща болката!
<3
цитирай<3
flymore написа:
Вал, нека има любов в живота ти, помилваща болката!
<3
<3
Благодаря ти!
Все същите,ний трудно бихме могли да бъдем,защото с всеки миг болка-ние израстваме!Израствайки,мислите ни се витаят във въпроси,за които няма еднозначен отговор и чиито отговори-трудно биха се усетили от съществата!А интересното е и това,че понякога тъгата поражда болката,а друг път болката-тъга!Но за тези отговори-се иска помъдруване!
Поздрави,мислещо момче!!!
цитирайПоздрави,мислещо момче!!!
takaini написа:
Все същите,ний трудно бихме могли да бъдем,защото с всеки миг болка-ние израстваме!Израствайки,мислите ни се витаят във въпроси,за които няма еднозначен отговор и чиито отговори-трудно биха се усетили от съществата!А интересното е и това,че понякога тъгата поражда болката,а друг път болката-тъга!Но за тези отговори-се иска помъдруване!
Поздрави,мислещо момче!!!
Поздрави,мислещо момче!!!
За съжаление, необходими са такива сетива, които повечето от нас не притежават! Не им е дадено да притежават! Но това не значи, че и те не помъдруват. Някой повече, други по-малко, а на някои и цял живот не стига. Ето затова никога няма да разберем тъгата и да я превърнем в нещо прекрасно.
и тъгата има място в живота ни, стига да не се задържа там ......
цитирайpriqtel12 написа:
и тъгата има място в живота ни, стига да не се задържа там ......
То живот без тъга няма. Все едно живот без спомени!
Но нека е примесена и с други емоции.
цитирайpriqtel12 написа:
Но нека е примесена и с други емоции.
Да има от всичко - даже и тъга!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол