* * *
Във стаята стоиш самотен.
И чакаш тя да се завърне.
Часовник глухо бие, пита
Ще дойде ли да те прегърне?

Ще дойде тихо от безкрая.
Ще я погалиш по косите.
Ще дойде и ще разпръсне самотата
И тъмнината пред очите!

Да, тя ще дойде, ще докосне
Сънят ти, който до безкрая,
Ще се повтаря и ще те събужда.
Защо ли? Е, това не зная!

Поздрави!

Радвам се, че ти хареса! Пожелавам прекрасен ден!

Така е!

Понякога самотата оплодява надеждата и когато сме сами имаме свободата да бъдем с всеки и никой...!
Доколкото свободата ни, не е зависимост към липса на обич.
Но да бъде светлина!

Самотата е част от живота. Същият този живот, който трябва да си го живеем. И ще си го живеем.

браво

Благодаря!

Но защо да не знаеш, Валбен? Не си сигурен, че лирическият герой го заслужава ли?...:) Никой не заслужава да е самотен...
Хубаво стихотворение!

Благодаря ти за коментара. Знаеш ли, този лирически герой, че не го заслужава, не го заслужава, ама може вече да е свикнал... :)