Постинг
09.03.2013 07:59 -
Нещо се случва
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4879 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2013 12:23
Прочетен: 4879 Коментари: 20 Гласове:
47
Последна промяна: 09.03.2013 12:23
НЕЩО СЕ СЛУЧВА
Нещо случва се със мене,
спрял след опасен завой.
Нима душата поетична
се нуждае от покой?
В миналото се завръщам,
пак обръщам се назад.
Ех, как искам да съм същият -
вечно влюбен, вечно млад.
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
Нещо случва се със мене,
спрял след опасен завой.
Нима душата поетична
се нуждае от покой?
В миналото се завръщам,
пак обръщам се назад.
Ех, как искам да съм същият -
вечно влюбен, вечно млад.
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
На човек все нещо му липсва...
цитирай!
цитирай
3.
анонимен -
Всички искаме това, Вал. ;)
09.03.2013 09:44
09.03.2013 09:44
Ех, как искам да съм същият -
вечно влюбен, вечно млад.
---
Поздрави и запази душата млада!
цитирайвечно влюбен, вечно млад.
---
Поздрави и запази душата млада!
mt46 написа:
На човек все нещо му липсва...
Вярно е - на човек все нещо му липсва, все към нещо се стреми. Достигне ли го, понякога започва да се съмнява, а трябва да вярва, винаги да вярва...
gkowachew написа:
!
Поздравления и от мен, приятелю!
gogi6666 написа:
Ех, как искам да съм същият -
вечно влюбен, вечно млад.
---
Поздрави и запази душата млада!
вечно влюбен, вечно млад.
---
Поздрави и запази душата млада!
Млада е млада е още душата, само малко е поуморена! Пожелавам ти един спорен и спокоен ден!
Нима душата поетична
се нуждае от покой?
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
май такова е сърцето на поета... Поздрави!
цитирайсе нуждае от покой?
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
май такова е сърцето на поета... Поздрави!
kass написа:
Нима душата поетична
се нуждае от покой?
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
май такова е сърцето на поета... Поздрави!
се нуждае от покой?
Щастието го намерих,
нежно го крепя в ръка.
Но защо ли тайно бърша
с другата ръка сълза...
май такова е сърцето на поета... Поздрави!
Никога не се успокоява и много често тъгува.
Поздрави и от мен!
то е вихрено, и красота и тъмнина, и усет и безчувственост. То просто е възторженост във всичките и форми. Спокойна нощ!
цитирайmakont написа:
то е вихрено, и красота и тъмнина, и усет и безчувственост. То просто е възторженост във всичките и форми. Спокойна нощ!
Пожелавам ти светъл и щастлив ден!
може би се крие в това,че може би се страхуваме да не го загубим,защото то
е като комета,която преминава край нас,и ни трябва само просто малко усет....
една протегната ръка,за да го докоснем и уловим....но за да го задържим,то тук
усилията са къде,къде по-големи...
Щастието винаги съдържа в себе си и мъничко тъга,и една сълза,търкулнала се по скулите...от щастие!
Чудесно си го пресъздал това неповторимо усещане!
Поздрави за което!
цитирайе като комета,която преминава край нас,и ни трябва само просто малко усет....
една протегната ръка,за да го докоснем и уловим....но за да го задържим,то тук
усилията са къде,къде по-големи...
Щастието винаги съдържа в себе си и мъничко тъга,и една сълза,търкулнала се по скулите...от щастие!
Чудесно си го пресъздал това неповторимо усещане!
Поздрави за което!
Наистина, Вал, защо ли... но не се учудвам, защото така е - поетичната, и чувствителна душа, наистина не ще намери никога покой.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
hloris написа:
може би се крие в това,че може би се страхуваме да не го загубим,защото то
е като комета,която преминава край нас,и ни трябва само просто малко усет....
една протегната ръка,за да го докоснем и уловим....но за да го задържим,то тук
усилията са къде,къде по-големи...
Щастието винаги съдържа в себе си и мъничко тъга,и една сълза,търкулнала се по скулите...от щастие!
Чудесно си го пресъздал това неповторимо усещане!
Поздрави за което!
е като комета,която преминава край нас,и ни трябва само просто малко усет....
една протегната ръка,за да го докоснем и уловим....но за да го задържим,то тук
усилията са къде,къде по-големи...
Щастието винаги съдържа в себе си и мъничко тъга,и една сълза,търкулнала се по скулите...от щастие!
Чудесно си го пресъздал това неповторимо усещане!
Поздрави за което!
Не се страхувам от докосването, а се боя от задържането. Протегнатата ръка винаги ще я има.
vostroto написа:
Наистина, Вал, защо ли... но не се учудвам, защото така е - поетичната, и чувствителна душа, наистина не ще намери никога покой.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави и за теб, приятелю!
Прекрасен стих, приятелю!
Б.
цитирайБ.
kalin8 написа:
Прекрасен стих, приятелю!
Б.
Б.
Радвам се, че отново ме посети и ти харесва моето писание! Поздрави и от мен!
Топлата сълза в другата ни ръка , това е търколилото се осъзнаване на природата и крехкостта на приютеното в нас щастие!
Ранени и обичащи - така се редуват състоянията на чувствата ни. По добре е така от това да заменим тъгата с безразличие!
Възторжен да бъде денят ти!
цитирайРанени и обичащи - така се редуват състоянията на чувствата ни. По добре е така от това да заменим тъгата с безразличие!
Възторжен да бъде денят ти!
jabalka написа:
Топлата сълза в другата ни ръка , това е търколилото се осъзнаване на природата и крехкостта на приютеното в нас щастие!
Ранени и обичащи - така се редуват състоянията на чувствата ни. По добре е така от това да заменим тъгата с безразличие!
Възторжен да бъде денят ти!
Ранени и обичащи - така се редуват състоянията на чувствата ни. По добре е така от това да заменим тъгата с безразличие!
Възторжен да бъде денят ти!
Много интересно тълкуване на стиха. Никога не трябва да е безразличие.
Възторжен ден и за теб.
стиха ти като свой...
поздравявам те..
цитирайпоздравявам те..
mariniki написа:
стиха ти като свой...
поздравявам те..
поздравявам те..
Радвам се за твоето усещаве на този стих. Благодаря ти за коментара.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол