Прочетен: 3784 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2012 17:18
ПОКАНА ЗА ТАНЦ
Любима, хайде да танцуваме.
Като земя на пролет е плътта ти
под нежния воал на блузката.
Желание се удря в своя бряг.
Искри смехът новороден.
Прошепнато е мойто “хайде”.
Повярвах, а пък мисълта ми
в зигзагите си бързи
открива чудна нова светлина.
Товара свалям от гърба си:
Зачерквам минали години
от изживяното и двама –
невероятно променени,
се срещаме на моста крехък
на пламналите си очи.
А може и да се разминем, скъпа!
Сега ела. Ще бъда с теб,
но ти дали ще бъдеш с мен?
Усилието е красиво:
Копнеж си ти, копнеж съм аз.
Тъга в кръвта ми опва струни
и музиката на душата
залива с тъжни водопади
неизживяното преди.
Но в залеза на моя път
изгряваш ти сияйна
пред хоризонта на живота,
и като кълн, и цвят, и бъдещ ден...
Щастлив съм аз, и ти бъди щастлива.
Приятен танц на живота от мен!
Приятен танц на живота от мен!
Благодаря за пожеланието! :)
Поздрави, Вал!
Поздрави, Вал!
Много точно си схванал смисъла на написаното! Поиздравявам те!
за любовен танц с най-желана жена -
това го умееш само ти, Валбен!
Поздравления за теб и за вдъхновената любов на жената,
заради която този стих оживя!!!
Това стихотворение е включено в поредицата "Спомени за залез". Поздравявам те.
Да, уцелила си, браво! :)
Прекрасно време. Само за танц, нали? :)