СЪДБИ
Той седеше на грубо скованата дървена скамейка на галерата, прикован с ръждясала желязна верига. Ръцете ми сякаш се бяха слели с веслото. Равномерно, тежко се движеше то – напред-назад, напред-назад. Пред очите на роба гребец през малкото прозорче на трюма се мяркаха само зелените вълни на бурното море. Но той беше вече ослепял за тях. Имаше чувството, че краката му са се отучили да ходят – от пет години, откакто след кървава битка бе попаднал в робство, беше ден и нощ на скамейката с гребло в ръката. Чуваше само дрезгавия глас на надзирателя и немилостивото плющене на бича му:
- По-бързо! По-бързо...
- Злочеста участ! – изстена робът и наблегна с последни сили на веслото.
Нещо в гърдите му се скъса, той се свлече под скамейката. Това беше краят на неговата робска орисия.
* * *
Той седеше на постланата с кожа седалка на колата, прикован към нея с предпазния колан. Ръцете му сякаш се бяха слели с волана. Леко, уверено се движеше той – наляво надясно, наляво надясно. Пред очите на автомобилиста през предното стъкло се мяркаха само сивият асфалт на шосето и пътните знаци край него. Не им обръщаше особено внимание. Имаше чувството, че краката му са се отучили да ходят – от пет години, откакто с голям зор взе колата, беше или в нея, или под нея с гаечен ключ в ръката. Чуваше само дрезгавите тонове на касетофона и гласът на собствената си самоувереност:
- По-бързо! По-бързо...
- Кой като мене! – сигурно би възкликнал той, ако с превишена скорост не бе “прегърнал” едно крайпътно дърво на завоя.
Това беше краят на неговата шофьорска орисия.
* * *
Той седеше на стола пред компютъра, прикован към монитора. Ръцете му се бяха слели с мишката и клавиатурата. Леко, уверено се движеше той – наляво, надясно, нагоре, надолу. Пред очите му се мяркаха падащи менюта и претоварени директории, редица от числа и всевъзможни кодове. Имаше чувство, че краката му са се отучили да ходят – от пет години, когато се оборудва с машина на старо, беше или пред машината или с отверка с ръка. Ъпгрейт след ъпгрейт, настройки, програми, вируси, интернет, блогове. Чуваше само музиката в слушалките и гласът на своята самоувереност.
- По-бързо, по-точно! Ето краят му се вижда.
- Ех, велик съм, скоро ще им видя сметката! – сигурно би възкликнал той, ако не беше пращенето и неочакването сриване на системата.
Неговата хакерска орисия продължаваше.
Благослови се знамето на оправдание чрез...
Велико съдебно изпълнение чрез жив сноп,...
30.01.2012 19:25
Та това си е истина, какво ти съвпадение? Не сме ли роби и ние понякога? :)
Доброволно зомбиране. Това много ми хареса! :) Светът е изключително красив. Да си го запазим такъв!
Благодаря за поздравленията!
Лека и спокойна вечер!
Лека и спокойна вечер!
Така да е - никакво "доброволно зомбиране"! Лека и спокойна вечер и за теб!
31.01.2012 08:55
Но вярно е, че е интересно как имаме волята, и избора, а сами си намъкваме хомота:)
Поздрави за хубавия разказ!
Но вярно е, че е интересно как имаме волята, и избора, а сами си намъкваме хомота:)
Поздрави за хубавия разказ!
Не знам кое е за предпочитане - робията с греблата, колата или компютъра. Вече един близък за мене човек ме нарече зомби... Не знам, наистина не знам...
Поздрави!
Поздрави!
Същата е реакцията на дъщерята, макар и с други думи тя се смее, а не вижда какво става с нея, когато застане на компютъра. Какво да се прави - модерни времена.
31.01.2012 17:05
Но вярно е, че е интересно как имаме волята, и избора, а сами си намъкваме хомота:)
Поздрави за хубавия разказ!
Не знам кое е за предпочитане - робията с греблата, колата или компютъра. Вече един близък за мене човек ме нарече зомби... Не знам, наистина не знам...
С мнението, дето изразих, че е по-добре робията с компютъра, отколкото с веслата, исках да кажа, че едното е по наша воля, а другото е насила, иначе, да, не е добре нито едното, нито другото:)
Но вярно е, че е интересно как имаме волята, и избора, а сами си намъкваме хомота:)
Поздрави за хубавия разказ!
Не знам кое е за предпочитане - робията с греблата, колата или компютъра. Вече един близък за мене човек ме нарече зомби... Не знам, наистина не знам...
С мнението, дето изразих, че е по-добре робията с компютъра, отколкото с веслата, исках да кажа, че едното е по наша воля, а другото е насила, иначе, да, не е добре нито едното, нито другото:)
Щом е робия не е на добро. Така е като го казваш.:)
Поздравления и от мен!
Б.
Поздравления и от мен!
Б.
Радвам се,че ти е харесало. Поздрави и от мен!
Благодаря за интересния коментар. Напълно одобрявам написаното от теб. Поздравявам те!
Напрегнатото ежедневие ни принуждава да не мислим логично и след това идва трагичното!
Но напрегнатото ежедневие , ни принуждава да да не мислим логично и
след това идва трагичното!
Според мен едва ли щеше нещо да се промени даже и да беше чел разказа. Тъжно, много гъжно...